През последните месеци няколко големи чуждестранни медии пуснаха списъци и класации с известни и значими за своя жанр заглавия. Понякога връзката между читателя и книгата се развива плавно и се нуждае от няколко глави на опознаване, но друг път е любов от първото изречение. Затова, след обстоен преглед, събрах 20 популярни книги и техните първи изречения с пожеланието да се влюбите в някоя от тях.
“Принстън през лятото не миришеше на нищо, въпреки че Ифемелу харесваше многобройните дървета и зеления им покой, чистите улици и достолепните домове, магазините с дискретно завишени цени и сдържаната, неизменна атмосфера на заслужена елегантност, тъкмо това, липсата на миризма, й допадаше най-много, може би защото другите американски градове, които познаваше добре, си имаха определен мирис. Филаделфия излъчваше спарения дъх на история. Ню Хейвън миришеше на занемареност, Балтимор – на морска вода, а Бруклин – на напечен от слънцето боклук.” – “Американа”, Чимаманда Нгози Адичи
“Харесвам тъмнината. Всяка вечер чакам лампите горе да угаснат и да остане само сиянието от главния аквариум. Не е идеално, само почти. Почти-тъмнина както над морското дъно. Живях там, преди да ме заловят и да ме затворят тук. Не помня, но все още усещам вкуса на неопитомените течения на свободната морска вода. Тъмнината е в кръвта ми.” – “Брилянтни създания”, Шелби Ван Пелт
“Тази сутрин се обади Рино: помислих, че пак ще ми иска пари, и се подготвих да му откажа. Но поводът за обаждането му беше друг: майка му беше изчезнала.
-Откога?
-От две седмици.
-И ми се обаждаш чак сега?” – “Гениалната приятелка”, Елена Фаранте
“Тя е на дванайсет и утре сутрин се омъжва. Майката и дъщерята лежат на рогозка, опрели влажните си страни една в друга.
– Най-тъжният ден в живота на момичетата е сватбеният им ден – казва майка й. – После по Божията воля става по-леко.” – “Заветът на водата”, Абрахам Вергезе
“В първите шест дни от живота си Уилям не беше единственото дете в семейството. Имаше тригодишна сестра, червенокоска на име Каролайн. Уилям беше виждал баща си да се смее само в семейните клипчета без звук с Каролайн.” – “Здравей, красавице”, Ан Наполитано
“В нощта, в която гледам как Атина умира, празнуваме сделката й с “Нетфликс”. Веднага уточнявам, че за да разберете тази история, трябва да знаете две неща за Атина:
Първо, тя има всичко: подписан договор за няколко книги с голямо издателство веднага след завършване на колежа, магистърска степен по изкуства от онази писателска работилница, за която всички са чували, портфолио, преливащо от престижни творчески резиденции, и списък с номинации за награди, по-дълъг от този за покупките ми в супермаркета.” – “Йелоуфейс”, Р. Ф. Куанг
“Да убиеш някого е лесно. Трудното обикновено е да скриеш трупа. Заради това те хващат. Но аз извадих късмет да попадна на подходящо място. На идеалното място всъщност. Понякога се връщам, за да се уверя, че всичко е наред и няма опасност. Винаги е така и предполагам, че винаги ще бъде. Понякога изпушвам по една цигара – знам, че не бива да го правя, но това е единственият ми порок.” – “Криминален клуб “Четвъртък”, Ричард Озмън
“Толкова съм малка”, каза къртицата.
“Да – каза момчето, – но значението ти е огромно.
“Какъв искаш да станеш, когато пораснеш?”
“Мил”, отвърна момчето.” – “Момчето, къртицата, лисицата и конят”, Чарли Макези
“Докато седя тук, с по един крак от двете страни на парапета, и гледам улиците на Бостън от височината на дванайсетия етаж, не мога да спра да не мисля за самоубийство. Не моето собствено. Харесвам живота си достатъчно, за да искам да го изживея докрай. По-съсредоточена съм върху другите хора и как стигат до решението да сложат край на собствения си живот.” – “Никога повече”, Колийн Хувър
“Преди Мейзър да си измисли името Мейзър, той беше Самсън Мейзър, а преди да стане Самсън Мейзър, беше Самсън Масър. Промяната на три букви го беше превърнала от порядъчно благовидно еврейче в Професионален Създател на Светове.” – “Нашето вечно утре”, Габриел Зевин
“В единайсет без четвърт на 12 август 2022 година, в една слънчева петъчна сутрин в северната част на щата Ню Йорк ме нападна млад мъж с нож и ме рани почти смъртоносно, веднага след като се качих на сцената в амфитеатралната зала в Шътокуа, за да говоря колко е важно писателите да бъдат в безопасност.” – “Нож”, Салман Рушди
“Стоя върху червения вагон, изоставен до плевнята. Вятърът се надига, развява косата в лицето ми и се шмугва в разтворената яка на ризата ми. Течението близо до планината е доста силно – сякаш самият връх въздъхва. Долината под нас е тиха и спокойна. А пред мен фермата ни направо танцува…” – “Образована”, Тара Уестоувър
“Имало едно време някъде там, в далечния край на Средиземно море, един остров – толкова красив и син, че пътешествениците, пилигримите, кръстоносците и търговците се влюбвали в него и искали да останат завинаги, или да го вържат с конопено въже и да го вземат със себе си. Може би легенди… Ала легендите са създадени, за да ни разкажат онова, което историята е забравила.” – “Островът на изгубените дървета”, Елиф Шафак
“Историята ни предаде, но няма значение. В края на века застаряващ рибар и съпругата му решиха да приемат в дома си квартиранти, за да припечелват допълнителни пари. И двамата бяха родени и израснали в рибарското село Йонгдо – остров с широчина осем километра край пристанищния бряг Пусан. По време на дългогодишния им брак жената роди трима синове, но само Хуни, най-големият и най-слабият, оцеля.” – “Пачинко”, Мин Джин Ли
“Имало една чудата градска легенда за един оживен квартал с кафене, където имало едно определено място, на което, ако някой седнел, можел да се пренесе в минал момент по свой избор, но само за времето, докато е седнал. За да се случи това обаче, трябвало да се спазват някои досадни… ама много досадни правила.” – “Преди кафето да изстине”, Тошиказу Кавагучи
“Някои хора са реодени да разказват истории. Знаят как да опишат обстановката, каква гледна точка да изберат, кога да направят драматична пауза и кои неподходящи подробности да пропуснат. Ако не обичах историите, нямаше да стана библиотекарка, но самата аз никога не съм била добра в това да разказвам своята история.” – “Смешна история”, Емили Хенри
“През 1961 година, когато жените носеха пристегнати в кръста рокли, членуваха в клубове по градинарство и возеха тумби от деца в коли без колани, без въобще да им мигне окото; още преди някой да подозира, че съвсем скоро ще се появи хипи движението, за което хората ще разказват през следващите шейсет години; след края на големите и преди началото на тайните войни, когато хората започваха да мислят по нов начин и да вярват, че всичко е възможно, трийсетгодишната майка на Маделин Зот всяка сутрин се будеше по тъмно и се чувстваше уверена само в едно: че животът й е приключил.” – “Уроци по химия”, Бони Гармъс
“Първият път, когато баща ни доведе Андреа в Холандската къща, икономката Санди дойде в стаята на сестра ми и ни каза да слезем на долния етаж.
-Баща ви е довел някого, с когото иска да се запознаете – рече тя.
– Приятел от работата ли? – попита Мейв. Тя беше по-голяма и имаше по-комплексна представа за понятието “приятелство”.” – “Холандската къша”, Ан Патчет
“Наборният ден е винаги най-смъртоносният. Може би затова изгревът е изключително красив тази сутрин – защото знам, че може да ми е последният. Затягам дръжките на тежката си брезентова раница и се повличам по широкото стълбище на каменната крепост, която наричам свой дом.” – “Четвърто крило”, Ребека Ярос
“Надеждата е монета, която нося със себе си: американско пени, дадено ми от мъж, когото заобичах. Имаше моменти по пътя ми, когато се чувствах така, сякаш това пени и надеждата, която представлява, бяха единствените неща, които ме крепяха. Дойдох на запад в търсене на по-добър живот, но американската ми мечта се превърна в кошмар от бедност, трудности и алчност. Последните няколко години бяха време на загуби. Работни места. Домове. Храна.” – “Четирите вятъра”, Кристин Хана
