Единственото по-хубаво от това да четеш книги през лятото е да се усамотиш с книга през есента. Знам, това е доста субективно, но помислете само колко добре пасва уютната страна на литературата с цветната и емоционална палитра на есенното време. Ако преходът към новия сезон ви е труден, имам точното лекарство – предписвам ви някоя от тези 10 книги, с които да се настроите на есенна вълна.
“Английската кухня на мис Елайза” – Анабел Абс
Колкото по-хладно става времето, толкова повече сме привлечени от топлината и уюта на дома, където се чувстваме защитени и обгрижени. За всеки читател “вкъщи” ухае по различен начин, но ни свързва идеята, че храната ни събира и ни дава възможност да изразим обичта си чрез нея. “Английската кухня на мис Елайза” е роман за едно приятелство между жени от различни социални прослойки, обединени от общата им любов към кулинарията. Тук готвенето е поезия – съчетанията от продукти и подправки раждат онази хармония, която струи от добре подредените думи в нечии стихове. Историята е вдъхновена от реална личност – Елайза Актън, променила завинаги начина, по който се пишат кулинарните книги.
“Пътуващото кино на мистър Сайто” – Анете Биерфелт
Есента очарова с цветове и вярвам, че в момента няма по-колоритна книга от “Пътуващото кино на мистър Сайто”. В нея четем историята на едно момиче и неговата майка – изкусна танцьорка на аржентинско танго, за пътуването им към Европа, което прави една продължителна спирка на канадски остров. Там ги очакват приятелства, любов и един куп уж дребни и незначителни моменти, които обаче придават смисъл и изпълват с топлина дните им. Сърцат роман, който с непринуденост, щипка хумор и забележителен стил успява да нарисува усмивка на лицето на читателя – такава, която може да противодейства и на най-дъждовния есенен ден.
“Парфюмеристката от Париж” – Алка Джоши
За мен романите на Алка Джоши са всесезонни – когато и да посегнете към тях, няма да сгрешите. Но в случая “Парфюмеристката от Париж” наистина започва своята история от есента на 1974 г. В нея се говори за силата да простиш на твоето по-младо Аз за допуснатите грешки, за носталгията по родното място, за чувството да принадлежиш някъде или на някого, за бурите в женската душа, за предизвикателствата на майчинството. И всичко от изброеното солидно напоено с аромати, които отключват спомени и емоции и у самия читател.
“Един тъмен прозорец” – Рейчъл Гилиг
Мрачна приказка, готическа атмосфера, магия, която дава власт, и една любов, която дава сили да се опълчиш срещу врага. “Един тъмен прозорец” от Рейчъл Гилиг е подходящ избор за почитателите на фентъзи жанра и макар да има вплетена романтична нишка, тя далеч не е акцентът на историята тук. Много повече се говори за изправяне срещу собствените ни страхове, за приемането на идеята, че всеки човек има две страни – тъмна и светла, и е въпрос на избор коя ще надделее и какъв контрол ще й дадеш.
“Есенна идилия” – Кари Елкс
Както самото заглавие подсказва, романът на Кари Елкс ви е подготвил една идилична романтична приказка. В нея главните герои не търсят любовта, но когато тя се озовава буквално в съседната къща, е трудно присъствието й да бъде пренебрегнато. Историята, която се разгръща като постепенно разгарящ се романс, се развива в малко градче, където любопитни погледи дебнат отвсякъде. Предизвикателства не липсват – най-вече в лицето на бивш съпруг, който с контролиращата си природа създава трудности на главната героиня, а тя и без това жонглира с ролята на самотен родител и собственик на малък бизнес. Но по-важното е, че накрая любовта дава сила да отстояваш себе си и да се бориш за щастието.
“Обрат в сюжета” – Ралица Генчева
Добавям “Обрат в сюжета” в списъка с подходящи заглавия за сезона, защото искам да имаме нещо ново от български автор, а и смятам, че книгата, която Ралица Генчева е написала, отговаря на по-мрачната страна на есента. Историята е динамична, забулена в мистерия, а елементът на автофикция, който наблюдаваме, определено е интригуващ. Усещането как хищника дебне своята плячка и изчаква точния момент за атака покачва адреналина и задава онзи мрачен тон, характерен за трилъровия жанр. В същото време образът на главната героиня, вмъкването на книга в книгата и размяната на писма балансират сюжета, така че романът да се чете и от читатели, които обикновено четат страшни истории на светнати лампи у дома (като мен!).
“Всичко, което търсиш, се крие в библиотеката” – Мичико Аояма
“Всичко, което търсиш, се крие в библиотеката” отразява вълната на популярни азиатски книги, стъпили на източната философия за живота, според която удовлетворението преминава през себепознанието, непрекъснатия растеж и радостта от поставянето (и постигането) на конкретни цели. В нея са събрани пет истории – на пръв поглед самостоятелни и строго индивидуални, но реално отразяват кръстопътища, които не са ни чужди. С много емпатия и сърцатост Мичико Аояма разнищва конкретни житейски ситуации, за да изведе общочовешки истини, които ни насърчават да гледаме по-ведро и ни мотивират да преследваме мечтите си. Действието тук се развива в края на ноември и посещенията на библиотеката в общинския център навява асоциации за онази невидима прегръдка на книгите, от която на някакъв етап всички имаме нужда.
“Дъбравата, където мракът притиха” – А. Б. Поранек
Вмъквам още една приказка в селекцията за есента, защото все пак това е сезонът, при който вълшебството няма граници. В духа на “Красавицата и Звяра” романът “Дъбравата, където мракът притихна” ни изпраща сред гъстите, омагьосани гори, управлявани от демон пазител. Именно в неговото имение главната героиня трябва да прекара една година, която е изпитание не само за нейното оцеляване, но и възможност да се изправиш срещу демоните си (буквално и преносно). Написана с елементи от славянския фолклор, книгата ни увлича в свят, в който героите се учат да прощават и най-вече да приемат себе си такива, каквито са.
“Детайлите” – Ия Йенгерг
“Детайлите” дава вид на доста обрана книга – сдържана в стегнатия си изказ, минималистична откъм описания на емоционалната страна на преживяното, може би дори дистанцирана поради факта, че в нея няма диалози, а изсипани сякаш на един дъх спомени и мисли за хората, оставили следа в живота на разказващия. И в същото време има точно обратния ефект на описаните характеристики – много остра в стила си, някак рязка в начина, по който те кара да фокусираш вниманието си върху детайлите, защото те правят цялата картина, много вглъбена и вероятно до известна степен меланхолична заради мисловното пътуване назад във времето, но в никой случай скучна или безразлична. И именно заради своята вглъбеност бих я препоръчала за есента – идеален момент да прекараш малко време насаме с мислите ти.
“Близо до смъртта” – Антъни Хоровиц
Не може да говорим за есен, без да разнищим поне една мистерия. И докато го правим, е хубаво да имаме верни партньори, на които да разчитаме. В този ред на мисли идеалният избор е детектив Хоторн, който ще ни подскаже на кои улики да обръщаме внимание. Но не можем и без неговия помощник и човека, който най-добре умее да разказва криминални истории – Антъни Хоровиц. “Близо до смъртта” е петата книга от поредицата за този необичаен тандем и ни пренася в Лондон през есента. В затворен комплекс е извършено убийство – случаят е отпреди пет години, но служи за вдъхновение на Хоровиц за написването на най-новата книга за Хоторн, пък и нещо подсказва, че не е напълно разрешен. На фона на мрачното небе над британската столица научаваме по нещо за всички заподозрени и заедно с Хоровиц търсим отговора на загадката. Ясно е, че Хоторн вече го знае.
