Задава се дълъг уикенд и макар той все още да е белязан от вихрушката покрай началото на учебната година, все пак обещава повече време за четене. Затова бързам да предложа 5 книги, които могат да ви правят чудесна компания.
“Не тук и не сега” – Джилиан Маккалистър
Можеш ли да предотвратиш убийство, което вече се е случило? Краят на октомври, минава полунощ. Чакаш 18-годишния си син да се прибере у дома. Напът е да наруши вечерния си час, но само няколко минути по-късно това се превръща в най-малкия ти проблем. Твоят мил, умен и забавен тийнейджър намушква човек. Не знаеш защо. Не познаваш жертвата. Знаеш само, че синът ти е арестуван и бъдещето му е провалено завинаги. За Джен всичко това не е просто вероятност. Тод, милият, умен и забавен Тод, нейният Тод наистина извърши убийство пред очите ѝ. Сега е в ареста и Джен има чувството, че никога повече няма да може да мигне. Но когато на сутринта отваря очи, е вчера. И снощният кошмар все още не се е случил. Всяко събуждане я отвежда все по-назад в семейната история в търсене на пропуснати парченца от зловещия пъзел. Някъде, скрита в миналото, я очаква истината. И Джен няма друг избор, освен да я открие.
Докато очакваме новата книга на Джилиан Маккалистър – “Просто поредната безследно изчезнала”, предлагам на тези от вас, които не са запознати с творчеството на авторката, да наваксат и да прочетат “Не тук и не сега”. В книгата една майка става свидетел на убийство, извършено от сина ѝ, но когато се събужда на другия ден, времето се е върнало назад – и това се повтаря многократно, принуждавайки я да изживее наново знакови дни от живота й. Така вижда как уж дребни решения и детайли от ежедневието на семейството й оплитат мрежа от тайни, които дават своето отражение в настоящето. Въпреки че се води трилър, книгата надхвърля рамките на този жанр и напомня на читателите, че всеки избор има последствия, но и че ние разполагаме със силата да променяме и моделираме живота ни – като присъстваме активно в него, като слушаме и наблюдаваме, като обръщаме внимание на детайлите, защото те понякога се оказват с ключово значение. В романа се говори още за майчинството, брака и любовта, за личните метаморфози, които търпим. Трилър частта идва от добре заплетената загадка, ескалиращото напрежение и непредсказуемостта на сюжета. Пристрастяващо четиво.
“Божествени съперници” – Ребека Рос
Всичко, което иска осемнайсетгодишната Айрис Уиноу, е да опази семейството си. Нейният брат е мобилизиран да се бие във войната между боговете и е изпратен на фронта. Скоро следите му на бойното поле изчезват и от мъка майка му започва да потушава терзанията си с алкохол. Семейството е разорено и единственият начин да оцелее е Айрис да получи мечтаното повишение – колумнист в градския вестник „Оут Газет“. Случайно или не писмата на Айрис до брат ѝ попадат в ръцете на нейния красив, но коравосърдечен съперник за поста в редакцията – Роман Кит. Но щипка древна магия ще изкове вълшебна нишка между тях, която ще се превърне в бурна и изпепеляваща любов. След поредица от нещастия двамата ще заминат за фронта само с необикновените си пишещи машини в ръце и ще потънат в мистичната мъгла на ожесточената война. Връзката им ще се закали, защото двамата трябва да се изправят пред съдбата на човечеството, но най-вече пред изпитанията на любовта. Ще успеят ли Айрис и Роман да оцелеят в свят, в който животът на смъртните няма никакво значение за безмилостните богове, които жадуват за отмъщение?
“Божествени съперници” от Ребека Рос е една от най-красивите истории, които съм чела. Чувствен, пленителен, вълшебен роман за думите, които ни свързват, за сродните души и способността им да се откриват дори в мрака и тишината, за войната и тежкия ѝ юмрук, за доброто и истината, за които си заслужава да се бориш. Ядрото на книгата е една голяма любов – между Роман и Айрис. Безкраен извор на нежност, внимание, отдаденост и взаимност, от който читателят жадно пие.Толкова е чиста, неподправена, деликатна и в същото време неразрушима тази връзка между героите, че някак успява да засенчи циничността на времето, в което живеем и да насочи вниманието ни върху онова космично, завладяващо и донякъде необяснимо чувство – да обичаш някого с цялото си сърце, да гориш за него, да си готов да дадеш последния си дъх. Отвъд романтичната част “Божествени съперници” разказва за разбитите отношения в едно семейство, за нарцистичната природа на един баща, за връзката между брат и сестра, за скръбта, която всеки от нас среща на даден етап от живота си, за силата на приятелството.
“Непоисканите съвети на Вира Уонг за убийци” – Джеси К. Сутанто
Самопровъзгласилата се за експерт по чая Вира Уонг обича да отпива от чаша с ароматен чай, докато се прави на детектив онлайн (например като следи профилите на сина си в социалните мрежи, за да разбере дали най-накрая си е хванал гадже). Но когато Вира се събужда една сутрин и вижда мъртвец на пода на чайната си, е необходимо нещо повече от чаша силен зелен чай, за да се наредят нещата. Никой не може да надуши злодеяние като китайска майка с твърде много свободно време и аматьорски детективски умения. Решена да се сприятели с предполагаемите убийци на по чаша чай, Вира взима справедливостта в свои ръце. Все пак никой не е по-добър от нея в разсипването на чая (и клюкарстването), а всички знаем, че тайните винаги се крият на дъното на чашата.
Ако сте почитатели на уютните мистерии, на криминалните истории, гарнирани с доза хумор, на главни герои, които не се влияят от цифрите на ЕГН-то и носят в себе си буден младежки дух, то съм уверена, че ще се забавлявате в компанията на Вира Уонг. Тази наглед улегнала, възрастна дама се оказва достатъчно оправна и бойна, за да разнищи сама една загадка, която значително разнообразява ежедневието й. На 60 години, останала наскоро вдовица, с пораснал син, който просто отказва да си намери половинка, ежедневието на Вира се върти около чайната, която са отворили заедно със съпруга ѝ. Докато една сутрин не намира труп на пода именно сред уюта на ароматите в чаеното заведение. И тъй като полицията не реагира адекватно, Вира сама се заема с разследването и някак събира всички заподозрени, за да ги превърне в сплотен екип. Всъщност “Непоисканите съвети на Вира Уонг” е много човешка и сърцата книга, в която се говори за връзката между родители и деца, за майчинството, за китайската култура и порядки, за приятелството и любовта. Тук загадката е просто бонус за любителите на криминални истории.
“Смешна история” – Емили Хенри
Първо са непознати… После – приятели…После… ами… смешна история. Дафне винаги е обичала начина, по който годеникът й Питър разказва тяхната история. Как се запознават (в прекрасен слънчев ден), как се влюбват (заради отлетяла шапка) и как се връщат в родния му град, за да започнат живота си заедно. Наистина разказва добре… До мига, в който осъзнава, че всъщност е влюбен в приятелката си от детството – Петра. Оттук започва новата история на Дафне, без семейство и приятели, но пък с мечтаната работа като библиотекарка, плюс нов съквартирант – единственото същество, което може да се постави на нейното място, бившето гадже на Петра – Майлс Новак. Небрежен и хаотичен, със склонност да заглушава мъката с любовни балади, Майлс е пълната противоположност на практичната и затворена Дафне. Но под въздействието на няколко шота текила двамата заплитат неочаквано приятелство и оформят план. Кой би могъл да ги обвини, че планът включва съзнателно подвеждащи снимки на летните им приключения? Разбира се, всичко е само привидно. Няма начин Дафне наистина да си пада по бившето гадже на новото гадже на бившия си годеник… Нали?
С роман от Емили Хенри няма как да сгрешите. “Смешна история” не е просто поредната книга за жена, чието доверие е било предадено и се налага да изгражда живота си наново. Въпреки че в книгата се разказва именно за любовните разочарования, разделите, тъгата по неосъществени планове и мечти, процеса на адаптация към идеята, че отново си сам. Но Емили Хенри успява да обърне фокуса и с помощта на типичния за нея хумор да извлече положителното от ситуацията – възможността да отгърнеш нова страница, да си припомниш кой си, да намериш твоя човек. И както става в случая с Дафне и Майлс, той може да се окаже бившото гадже на новата половинка на твоя бивш (шантаво, а?). От съквартиранти към приятели до онези, за които се пише “и заживели щастливо” – любовната история на тези герои си е цяло приключение. В него Дафне преминава през интересен процес на преоткриване и себепознание, който неминуемо рефлектира и върху нашата самооценка. И точно както гласи заглавието, “Смешна история” е порядъчно забавна, така че през цялото време, докато я четете, няма опасност усмивката да слезе от лицето ви. Нима това не е чудесна компания за уикенда?
“Като вятър, съшит със земята” – Илария Тути
Лондон, септември 1914 г. ”Ръцете ми никога не треперят. Аз съм хирург, но жените нямат право да оперират. Най-малко аз: майка, но не и съпруга, с италиански произход и също плащам цената за нерешителността на родната си земя в тази война, която вече жъне живот след живот. Когато една нощ получих неочаквано посещение, разбрах, че не нося отговорност само за себе си. Съдбата на дъщеря ми, а може би и амбициите на толкова много други жени, също зависи от мен. Флора и Луиза са лекарки и повече от всеки друг имат смелостта и въображението да пренесат мечтата за равенство отвъд всички граници. Поканата, която отправиха към мен, е заклинание и като всички заклинания също е направена от сянка. Да тръгна с тях, за да отворим първата военна болница, изцяло управлявана от жени в Париж, е лудост и необходимо начинание. Заради самите нас, заради тези, които ни обичат, заради това, което сме призвани да бъдем. Това е истинска революция за мен, а всяка революция носи със себе си поне едно предателство. В Париж, далеч от моето малко момиченце, често отхвърлянa с недоверие от същите войници, които се захващам да лекувам, отново поглеждам ръцете си. Те не треперят, но аз вътре в себе си съм вятър.”
“Като вятър, съшит със земята” рисува впечатляващ исторически портрет на Първата световна война – батална живопис в най-проникновената си литературна форма. Разказ за страховете и надеждите, които съжителстват на бойното поле, за безсмислието на войната, която води единствено до разруха, за непоправимото зло, което звучи като взрив на граната и осакатява човешкия живот. На този фон Илария Тути разгръща двете водещи направления на романа си – от една страна, зародилата се еманципация и борбата за правото на жените да бъдат възприемани като равни (в медицината и не само), а от друга – премахването на остарели граници, които бранят все по-крехкия и задъхан ритъм на тогавашното общество. “Като вятър, съшит със земята” се превръща в разказ за неизбежността на промяната, за борбата срещу стереотипите и предразсъдъците, за дързостта на модерно мислещия човек и за любовта, която не робува на хорското мнение. И тук е моментът да споделя, че макар в сюжета да се прокрадва романтична нишка, тя е много деликатно поднесена и не измества фокуса от водещата тема.
