Освен че са лоялни, книгите са изключително щедри приятели. Подаряват ти цели светове, хиляди емоции, безброй преживявания. Сред тях е и възможността да изпиташ еуфорията, вълнението, екстаза и дори страха от влюбването. Няма по-красиво чувство от любовта, няма по-божествено изживяване от това две души да се свържат. И “Божествени съперници” от Ребека Рос ни го подарява под формата на омагьосваща история, която разказва за “трансцендентална връзка” между двама влюбени, за “божествен праг” и как преминаваш отвъд него, когато се осмелиш да обичаш.
“Божествени съперници”:
- Автор: Ребека Рос
- Жанр: Романтика, фентъзи
- Страници: 432 стр.
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Айрис, Роман
- Преводач: Елена Лорънс
- Издателство: Orange Books
Всичко, което иска осемнайсетгодишната Айрис Уиноу, е да опази семейството си. Нейният брат е мобилизиран да се бие във войната между боговете и е изпратен на фронта. Скоро следите му на бойното поле изчезват и от мъка майка му започва да потушава терзанията си с алкохол. Семейството е разорено и единственият начин да оцелее е Айрис да получи мечтаното повишение – колумнист в градския вестник „Оут Газет“. Случайно или не писмата на Айрис до брат ѝ попадат в ръцете на нейния красив, но коравосърдечен съперник за поста в редакцията – Роман Кит. Но щипка древна магия ще изкове вълшебна нишка между тях, която ще се превърне в бурна и изпепеляваща любов. След поредица от нещастия двамата ще заминат за фронта само с необикновените си пишещи машини в ръце и ще потънат в мистичната мъгла на ожесточената война. Връзката им ще се закали, защото двамата трябва да се изправят пред съдбата на човечеството, но най-вече пред изпитанията на любовта. Ще успеят ли Айрис и Роман да оцелеят в свят, в който животът на смъртните няма никакво значение за безмилостните богове, които жадуват за отмъщение?
За мен писмата ти са като светлина, която да следвам. А думите ти? Те са като върховно пиршество, което ме засища в дните, когато умирам от глад.”
“Божествени съперници” от Ребека Рос е една от най-красивите истории, които съм чела. Книга, в която талантът на разказвача се смесва със силата на литературата да отключва емпатия, а магията се превръща във възможна реалност, защото сама по себе си тя се превръща в инструмент на най-божественото чувство – любовта. Чувствен, пленителен, вълшебен роман за думите, които ни свързват, за сродните души и тяхната сила да се откриват дори в мрака и тишината, за войната и тежкия ѝ юмрук, който се стоварва и разбива домове, семейства, светове, но и за доброто и истината, за които си заслужава да се бориш.
Дори сега си мисля, колко е лесно да се изгубиш в думите и в същото време да откриеш кой си.”
На теория “Божествени съперници” попада в категорията на роментъзи жанра, но на практика в нея има много повече реализъм, отколкото в редица книги, представители на добрата проза. Сюжетът тук противопоставя грозното лице на войната, предизвикана от суетата на самозабравил се бог и насилствената му природа, с това на красивата, макар уязвима страна на живота, в която царуват приятелството, любовта и мечтите за по-светло утре. На преден план излиза ролята на журналистиката, която информира, разобличава, пробужда умове, а думите имат силата да задават нови посоки и да изстръгват от най-дълбоките части на човешката душа неизказани признания. След всичко изброено бих казала, че магията в “Божествени съперници” се радва на тихо присъствие, тя е като лек полъх, естествено продължение на легендите, за които героите разказват в писмата си за Подземните и Поднебесните обитатели, за Енва и нейната арфа и за жестокостта на Дейкър, който напомня на Хадес.
Мисля, че всички ние носим брони. Според мен онези, които не го правят, са глупци, които рискуват да изпитат болката от раните, нанесени им от острите ръбове на света, отново и отново. Но ако съм научила нещо от тези глупци, то е, че да си уязвим е сила, от която повечето от нас се боят. Иска се кураж да свалиш бронята, да приветстваш хората да те видят такъв, какъвто си.”
Ядрото на книгата е една голяма любов – между Роман и Айрис. Безкраен извор на нежност, внимание, отдаденост и взаимност, от който читателят жадно пие. Докато разказва как хората са просто пионки в опасната игра на боговете, авторката е уловила между редовете цялата палитра от емоции, които обикновеният човек изпитва, когато е влюбен и с които по ирония надскача всички свръхчовешки граници – да боготвориш някого, да копнееш за неговия допир, да бълнуваш насън името му. Толкова е чиста, неподправена, деликатна и в същото време неразрушима тази връзка между Роман и Айрис, че някак успява да засенчи циничността на времето, в което живеем, и да ни напомни, че отвъд физическото привличане и химията между двама души стои нещо по-върхово, космично и почти необяснимо – онова завладяващо чувство да обичаш някого с цялото си сърце, да гориш за него, да си готов да дадеш последния си дъх. Като човек на писаното слово, не мога да си изкривя душата – писмата бяха най-любимото ми нещо в книгата, защото говореха за този специален вид комуникация, която протича между двама влюбени. В случая приех омагьосаните пишещи машини като намигване от съдбата, която свързва две сродни души. Това желание да споделяш тайните си, смелостта да разголваш душата си, щастието от факта, че си разбран, ценен, се оглежда в разменените редове между Роман и Айрис.
Ръцете им едновременно се протегнаха един към друг и застиналото време се разчупи, когато се докоснаха. Все едно бяха пропукали света.”
Отвъд романтичната част “Божествени съперници” разказва за разбитите отношения в едно семейство, за нарцистичната природа на един баща, за връзката между брат и сестра, за скръбта, която всеки от нас среща на даден етап от живота си, за приятелите, които са до теб в трудните моменти. Също така се загатва за класовите различия в обществото и за склонността на определени хора да загърбват морала си, за да застанат на страната на силните на деня. Срещу малодушието им обаче се изправя острото чувството за справедливост, почтеността и достойнството, които Роман и Айрис избират – и като военни кореспонденти, и като хора.
Той не желаеше да живее в свят, в който Айрис и думите ѝ не съществуваха.”
“Божествени съперници” от Ребека Рос е част от дуология и като човек, който е чел и продължението, ви обещавам, че става още по-хубаво (знам, чудите се как е възможно!). Съветвам ви да не мислите за жанровите и възрастови категории, в които слагат книгата, а просто да се потопите в нея и да се оставите в ръцете на Роман и Айрис. Сигурна съм, че тяхната история ще ви омагьоса.
