След седем години чакане новата книга на Дан Браун бе посрещната от читателската общност като празник и се превърна в едно от знаковите събития на 2025 г. Издателите и авторът с месеци подгряваха и ни настройваха за среща с любимия ни професор Робърт Лангдън, който изповядва идеята, че знанието е ключът към истината. Безспорно думите на Дан Браун, подредени в завладяваща и провокативна история, успяват да достигнат и да повлияят на милиони читатели по света. И именно от силата на литературата тръгва интригата в новата му книга “Тайната на тайните”.
“Тайната на тайните”:
- Автор: Дан Браун
- Жанр: Трилър
- Страници: 656 стр.
- Година на издаване: 2025 г.
- Гледни точки: множество
- Главни герои: Робърт Лангдън, Катрин Соломон
- Преводач: Венцислав Божилов, Радослав Христов
- Издателство: Бард
Световноизвестният професор по симвология Робърт Лангдън е в Прага, за да присъства на лекция на видната специалистка по ноетика Катрин Соломон, с която неотдавна е започнал романтична връзка. Катрин е на път да издаде революционна книга, съдържаща експлозивни научни открития за природата на човешкото съзнание… разкрития, които заплашват да пометат установени от векове схващания. Когато едно брутално убийство превръща приятното пътуване в хаос, Катрин внезапно изчезва – и ръкописът ѝ е унищожен. В отчаяното си желание да открие жената, която обича, Лангдън започва завладяваща надпревара през мистичния ландшафт на Прага, безмилостно преследван от могъща организация и смразяващ кръвта убиец, изникнал от древната митология на града.
Четох преди време една рецензия за “Тайната на тайните”, в която пишеше, че Дан Браун истински се е забавлявал, докато е писал книгата, и сега, след като я прочетох, потвърждавам – като че ли от всички романи за Робърт Лангдън този път авторът е дал най-голяма свобода на фантазията си. Което си има плюсове и минуси. “Тайната на тайните” е написана в духа на останалите истории за любимия ми професор Лангдън – действието е много динамично, сюжетът се развива в рамките на денонощие, в което нашите герои трескаво се опитват да открият първопричината за тяхното преследване, наблюдаваме непрекъснато движение на хора и информация, редуват се гледните точки и локации в различни части на света. Разбира се, залозите са високи, и непрекъснато над героите ни тегне смъртна заплаха. Всичко това се случва на фона на омагьосваща зимна Прага, която опознаваме далеч отвъд популярните туристически атракции. Дотук добре – изцяло омагьосани сме от таланта на Дан Браун да ни прави съучастници в надпревара, от която зависи оцеляването и бъдещето на човечеството.
Исторически погледнато, важните истини често започват съществуването си като напълно невъзможни идеи. Но само защото не можем да си представим как е възможно нещо да е истина, не означава, че не можем да го наблюдаваме като истинско.”
В основата на “Тайната на тайните” е идеята за нелокалното съзнание или как работи човешкият ум. На преден план излиза науката, която търси обяснение на въпроси, ангажирали вниманието на света открай време – какво се случва с човешкото съзнание в определени състояние (включително непосредствено преди и по време на смъртта), можем ли наистина да предвиждаме бъдещето и до каква степен реалността, в която живеем, е продукт на филтрирани от съзнанието ни информации, възможна ли е идеята за свързаност помежду ни, съществува ли наистина наша всевиждаща версия, имат ли обяснения някои свръхестествени способности на надарени хора, случайност ли са пророчествата. История, наука и философия обединяват сили в тази книга, за да анализират сложната дилема дали човешкият индивид е самостоятелна единица, или е част от едно по-голямо цяло. Навлизайки надълбоко в дебрите на квантовата психология, докато междувременно се спускаме в подземията на града на стоте кули (професор Лангдън услужливо ни обяснява колко повече са в действителност), търсим път към сърцевината на човешката същност.
Ние погрешно се възприемаме като отделни индивиди, докато в действителност сме част от един много по-голям организъм. Самотата, която изпитваме, се дължи на непособността ни да видим истината – че всъщност сме интегрирани в завършеното цяло.”
В “Тайната на тайните” информацията е най-ценното богатство, а книгите, или по-конкретно една определена, могат да се превърнат в оръжие, което да разобличи много по-мащабен план. Новият роман на Дан Браун е толкова за напредъка в научните среди и амбицията на човек да владее неуловимата материя, колкото и за силата на писаното слово, което е път към просветлението. Затова и издателската дейност, както и някои особености около писането и публикуването на значим литературен труд, са така силно застъпени в сюжета. Именно там се ражда завръзката в книгата.
Мозъкът е просто приемник – невъобразимо сложен приемник, който избира кои конкретни сигнали иска да приеме в съществуващия облак на глобалното съзнание.”
От тази тема обаче преливаме към други, далеч по-характерни за трилъровите сюжети: конспиративни теории за масово наблюдение и манипулации, шпионаж и надпревара за преимущество в новата информационна ера, сбъдване на оруеловия сюжет, борба за надмощие на геополитическата сцена. Войната, каквато е била известна на света, придобива нови измерения и нейните страни насочват вниманието си не навън към бойното поле, а навътре към човека, търсейки онази универсална частица, която да пренареди изцяло световния ред. И при такива мащабни цели няма как да не възникне моралният казус, който пита докъде е готов да стигне човек, за да придобие още повече власт.
Човешкият ум ще бъде следващото бойно поле на света.”
До момента всичко в “Тайната на тайните” звучи чудесно – еднакво интригуващо, любопитно и вълнуващо. Къде са минусите тогава? Признавам си, че ми беш странно да видя как за пръв път професор Лангдън не е най-знаещият в групата. Той по-скоро е ценен партньор на новата му половинка – Катрин Соломон, която е запозната с мистерията на човешкото съзнание и е основната мишена. Символиката, религията, философията отстъпват, за да направят място на науката и да напълнят романа с нишова терминология от сферата на ноетиката, неврологията и неврохирургията, биохимията и квантовата психология. До степен, в която в един момент сюжетът ми се стори тромав. В комбинация с концентрацията върху дейността на ЦРУ, екшън сцените и битките в йерархията на властимащите в книгата, “Тайната на тайните” ми напомняше повече на екранизация на шпионски трилър с Джерард Бътлър. Хакерските практики граничеха с научната фантастика, а вплетените конспиративни теории за разузнавателните служби откровено ме плашеха.
И все пак не може да се отрече, че романът е интересен, провокативен и дързък – нещо, за което безкрайно уважавам автора. Пък и се радвам, че видях любимият професор толкова очарован от една жена, така младежки влюбен.
Верен на себе си, в новата си книга Дан Браун отново хвърля поглед към прогреса и еволюцията на човешкия вид. “Тайната на тайните” е амбициозна, мащабна и внушителна с количеството информация, което е побрала между кориците си, и като такава няма как да не респектира читателя и да не му предостави храна за размисъл. Но както написах и след “Произход” – “Ад” все още си остава моят личен фаворит.
