Имаше период, в който виждах корицата на “Седем дни през юни” навсякъде в онлайн пространството. Рийз Уидърспуун я избра за книга в литературния си клуб, литературните критици на престижни медии хвалеха дръзкото перо на Тия Уилямс и я аплодираха за надскачането на жанровите граници, което демонстрира, а обикновените читатели се наслаждаваха на емоционалната вихрушка, която четенето на романа предизвикваше. Радвам се, че днес “Седем дни през юни” вече има своя български превод и можем да проверим от първо лице точно колко пленителна е историята.
“Седем дни през юни”:
- Автор: Тия Уилямс
- Жанр: Романтика, съвременна проза
- Страници: 392 стр.
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Ева, Шейн
- Преводач: Божана Славева
- Издателство: Сиела
Ева Мърси е автор на романтично-еротични бестселъри и майка на своенравна тийнейджърка. Притисната от крайни срокове, писателски блокаж, хронични мигрени и обсебени до крайна степен фенове, Ева с нежелание се съгласява да участва в претенциозна литературна дискусия, в която внезапно се включва и Шейн Хол. Ако книгите на Ева са булевардна литература, то Шейн е точно на обратната страна на литературния спектър – неуловим, енигматичен, многократно награждаван, славословен от критиката и обожаван от читателите на висока литература.По време на дискусията не само излизат на повърхността дълбоко заровените им травми, но и прехвърчат искри, които привличат вниманието на чернокожата литературна общност в Ню Йорк. Никой обаче не може да предположи, че двама толкова различни автори са си до болка познати. И като тийнейджъри са прекарали заедно една пропита с алкохол, наркотици и безумна любов седмица. Седмица, от която се раждат книгите, завладели сърцата на милиони читатели. През последните двайсет години двамата не са се виждали. Не са си казали и дума. Но не са спирали да пишат един за друг. Шейн е в Ню Йорк, за да потърси път към Ева. За Ева най-добре би било Шейн да се разкара и животът ѝ да се върне към нормалното. Ала преди това има няколко въпроса, на които би било хубаво да отговори…
“Седем дни през юни” от Тия Уилямс е от онези романтични книги, които препоръчвам на хора, нечетящи любовни истории. Не ме разбирайте погрешно, любовта е главно действащо лице тук, но покрай нея задълбаваме в сериозни теми, разкриващи проблемите на съвременния свят. На преден план изпъкват въпроси, свързани с менталното здраве, токсичните практики и зависимостите, които събарят, буквално и преносно, човешкия дух. Коментира се как те пускат корени в почва, захранена с тъга, чувство за безизходица и самота, и се акцентира на идеята колко воля, упорство и сила се изисква, за да отстраниш плевелите и да се освободиш от задушаващата им прегръдка. “Седем дни през юни” е и роман за родителите – онези, които са абдикирали от ролята, и тези, които избират всеки ден да присъстват активно в живота на децата си. Книга за емоционалния багаж, който наследяваме, и за стремежа на една майка да се освободи от него, за да осигури на дъщеря си свободата да избира сама и необременена своя път в живота.
Всичко това се разгръща на фона на две успешни писателски кариери, които обаче загатват и за предизвикателствата на професията и особеностите на брашна. Става дума за предразсъдъците, с които се подхожда към жанровата литература, особено към авторите на еротични книги, за стягащата примка на читателските очаквания, след като веднъж си успял да сътвориш някой литературен шедьовър, за популярността като привилегия, но и отговорност, за писането като убежище, в което да се скриеш за момент от реалността.
Да се върнем обаче към любовта, около която се завърта сюжетът. “Седем дни през юни” е роман за сродните души, които гравитират една към друга, дори когато съдбата се изпречва на пътя им. История за онази споделеност на мислите, болките и радостите, която свързва две сърца, за любовта, която може да те рани дълбоко, но и да излекува най-тежките травми, за нейната дарба да слага времето на пауза, да стопява години и да ги превръща в миг. Редуват се ретроспективни глави с такива, които ни пренасят в настоящето – чувствата между героите константа, интензитетът е нарастващ, но разликата е в отношението им към заобикалящия ги свят. Да се обичат никога не е било проблем за Ева и Шейн, проблемите по-скоро произтичат от саморазрушителанта им природа, от младежката им неопитност и неспособност да се справят с трудности отвъд тогавашните им възможности. В този ред на мисли “Седем дни през юни” е и роман за съзряването, за онази улегналост, с която идват трезвомислието, обективността и смелостта да се изправиш през неудобните истини.
Може би най-любимата ми част от книгата е как двамата герои са намерили начин да общуват през годините чрез думите в техните романи. Интересна интерпретация е това – как историите, които четем, са послания, предназначение за някого. Чудя се дали самата Тия Уилямс пише за някой специален човек…
“Седем дни през юни” събира спомените от конкретна седмица в началото на едно незабравимо лято и затваря между две корици любов, която продължава цял един живот. История за щастието да срещнеш човек, който те обича с всичките ти бодли и не се плаши от тях, но и за необходимостта да поставиш грижата за себе си на първо място. Интересен и нетипичен летен роман.
