Антъни Хоровиц никога не ме разочарова и винаги е удоволствие да съм в неговата компания и тази на любимия ми детектив Хоторн. “Близо до смъртта” е петият роман за това нетипично дуо. За разлика от предишните книги тук писателят трябва да се порови назад в миналото, за да изгради рамката на сюжета, но сърцевината на историята остава същата както при останалите случаи – заплетена мистерия с множество въпроси, чиито отговори единствено детектив Хоторн може да даде.
“Близо до смъртта”:
- Автор: Антъни Хоровиц
- Жанр: Криминален
- Страници: 384 стр.
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: предимно на Хоровиц
- Главни герои: Даниел Хоторн, Антъни Хоровиц
- Преводач: Богдан Русев
- Издателство: Еднорог
Антъни Хоровиц има сериозен проблем – той разполага с няколко месеца, за да напише нова книга, описваща разследванията му заедно с детектива особняк Даниъл Хоторн. Но всъщност няма за какво да пише след последния им случай, на който е посветен бестселърът „Нож в раната“. Не се задава ново разследване, затова Хоровиц убеждава Хоторн да му разкаже за свой по-стар случай, покрай който се е сблъскал с някоя от най-големите загадки в кариерата си. Но явно понякога е по-добре да загърбиш миналото. Когато Джайлс Кенуърти се премества със семейството си в затворения комплекс „Ривървю“ край Темза, той преобръща изцяло доскоро идиличния живот тук. За местните обитатели Кенуърти е типичният „съсед от ада“, който отказва да се съобразява с останалите и вбесява всички със своите шумни деца и още по-шумни коли и партита. Но проблемите тепърва предстоят. Унищожен е безценен комплект за шах, собственост на прочут гросмайстор, ужасна смърт застига домашния любимец на две мили възрастни дами, бивши монахини, унищожена е и цветна градина, посадена в памет на покойна съпруга, а нескончаемите разправии около безразборното паркиране на Кенуърти достигат кулминацията си в една нелепа смърт. В доскоро приказния „Ривървю“ вече властва омразата. Когато Кенуърти е открит със забита в гърло стрела от арбалет, никой от неговите съседи не изглежда опечален. Но как се разследва убийство, след като всички са имали основание да желаят смъртта на жертвата? Решение на този въпрос трябва да намери детектив Хоторн, към когото полицията се обръща за съдействие. Той е прочут със своите неортодоксални подходи по време на разследване, но тепърва ще се сблъска с лъжи, манипулации и с ново, добре прикрито убийство. Самият Хоровиц отново е в ролята на доктор Уотсън, макар че не участва пряко в разследването. Той винаги е няколко стъпки назад в разрешаването на мистерията, но този път е амбициран да намери решение на случая преди Хоторн. На базата на събраните улики писателят започва свое разследване, в процеса на което ще успее да разкрие нови следи и нови детайли от мистериозния образ на своя потаен партньор. Дали обаче това няма да се отрази пагубно на и без това сложните му отношения с Хоторн?
“Близо до смъртта” е петият роман за загадъчния, но много наблюдателен и находчив детектив Хоторн, на когото самият Хоровиц помага в историята. Досега авторът неведнъж се е оплаквал в книгите, че уж той ги пише, а реално героят му знае повече от него самия – така става то, като дадеш власт на въображението… Защото Хоторн винаги е с един ход напред и макар да улавя уликите на ранен етап, никога не ги споделя със своя партньор. Тази книга обаче я чувствам повече на Хоровиц, отколкото на Хоторн, и го отдавам най-вече на начина, по който е поднесена историята. Редуват се два времеви пласта – минало и настояще, а заподозрените са представени в трето лице, което позволява някаква дистанция и възможност за анализ на фактите. За разлика от предишните романи, тук Хоровиц разчита много повече на бележките по случая, отколкото на недомлъвките на Хоторн, и това позволява да видим неговата лична интерпретация на събитията.
“Близо до смъртта” носи белезите на класически криминален роман със сюжет тип whodunnit, при който истинското лице на извършителя остава в тайна до самия финал. До известна степен представлява и “затворена” мистерия, тъй като местопрестъплението е в обособен комплекс и всички жители, които тогава са били там, имат мотив за убийство. Хоровиц стъпва на история, позната до болка на мнозина – междусъседски свади. Именно те разпалват конфликта, завършил трагично за един от живущите. Заподозрените: пенсиониран адвокат, гросмайстор, две възрастни дами, собственички на книжарница с криминална литература, лекар и съпругата му, болна жена, която се нуждае от спокойствие, и нейният грижовен съпруг, и половинката на убития. Няма да ви казвам колко пъти си сменях хипотезата относно истинското лице на убиеца, като за колебанието ми обвинявам и отличните манипулативни тактики на автора да включва епизодични герои, които също имат потенциал да извършат немислимото. Така че развръзката наистина ме хвана неподготвена.
В тази цветуща компания от наглед обикновени хора, но реално лица, способни да отнемат живот, внедряваме Хоторн. Вижда се, че и преди пет години, когато се разиграва ситуацията, и в настоящето той си е все така прям и може би дори безцеременен в събирането на фактите. Покрай възможността да надникнем в един уж затворен случай успяваме да научим и някои допълнителни неща, свързани с миналото на детектива, а именно – кой е бил предишният му партньор в разследванията и защо от полицията не са му особено големи фенове. Не се подлъгвайте – Хоторн все така си остава мистерия и никой не може да се мери с дедуктивните му разсъждения, но като че ли още един лист от многопластовия му характер пада, така че ни е по-лесно да го разберем и да му симпатизираме.
Иначе е ясно, че книгата носи характерният почерк на Хоровиц – тънката (само)ирония, стегнатата структура, за да може читателят по-лесно да се ориентира, добре изградените диалози, които хем ни подсказват накъде да насочим вниманието ни, хем никога не са достатъчно красноречиви, за да развалят удоволствието от разплитането на мистерията на твърде ранен етап.
Накратко, ако сте почитатели на творчеството на Хоровиц, със сигурност ще харесате и “Близо до смъртта”. А ако не сте попадали на роман от автора досега, то ще ви е яд, че твърде късно откривате такъв бисер в британската криминална литература.
