Не е случайно, че “Пътуващото кино на мистър Сайто” е толкова топла и сърцата книга. Анете Биерфелт е датска писателка и очевидно носи хюга филофосията в кръвта си, но бяга от познатите интерпретации на темата за щастлив и хармоничен живот и насочва вниманието ни към онази част, която говори за хората и как те правят света ни толкова уютен.
“Пътуващото кино на мистър Сайто”:
- Автор: Анете Биерфелт
- Жанр: Художествена литература, исторически
- Страници: 496 стр.
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: 1 основна
- Главни герои: Лита, Фабиола, Уна, Елиът, Томи, Ветеринаря
- Преводач: Росица Цветанова
- Издателство: Колибри
Новородено момиченце е оставено в кутия за обувки в манастир в Буенос Айрес. Сестрите го наричат Фабиола. Когато поотраства, Фабиола развива страст към красивите обувки, която запазва през целия си живот. Но още по-неудържима е страстта ѝ към тангото. И точно докато танцува танго с непознат младеж, зачева Кармелита. Майка и дъщеря потеглят към Европа в търсене на по-спокоен живот, но съдбата ги отвежда на остров в далечна Канада. Тук се настаняват в гостоприемния дом „Витлеем“, тук Кармелита се сприятелява завинаги с глухата Уна, тук изживява първата си любов и тук всяка година идва мистър Сайто със своето пътуващо кино. На това райско място океанът приижда на седем последователни вълни, а животът на Кармелита се разделя на седем вълнуващи периода, които завършват с голямата ѝ окончателна любов.
Светът, който Анете Биерфелт рисува в романа си “Пътуващото кино на мистър Сайто”, е този, в който искам да живея. Там, където животът следва собствен ритъм, ръководен от всички дребни, но в същото време така значими събития, които изпъстрят ежедневието на героите. Място с цветни хора, които заразяват с колорита си всички наоколо и променят перспективата, за да открият пред теб нови хоризонти. Никому неизвестен остров, превърнал се в убежище за всеки корабокрушенец, изхвърлен на брега след поредната житейска буря, която го е оставила без нищо. Хора като Фабиола и дъщеря й Лита, които са главни действащи лица в романа. Заедно с тях изследваме целия набор от емоции, характерни за човешката природа – страхуваме се и скърбим, смеем се и обичаме, вярваме силно в невъзможното, губим (се) и преоткриваме онези неща, които придават смисъл на дните ни, и не се застояваме дълго в черните дупки на отчаянието, защото е по-важно да празнуваме всички малки големи победи в живота. Като да чуеш за пръв път птиците навън, да танцуваш танго под звуците на любимата ти песен, да посрещнеш любимия човек, да споделиш приятелска прегръдка. Нищо на този остров не се приема за даденост, затова той кипи от живот, нищо че времето изглежда спряло.
“Паметта е странен феномен. Определени сцени от разхвърляните чекмеджета на миналото се разтягат до безкрай. Човек никога не успява да въведе ред в детайлите. Друг път времето профучава покрай теб като забързана година, в което не се случва нищо.”
“Пътуващото кино на мистър Сайто” е книга за семейството, с което не се раждаме. Тя е за хората, които ни стават по-близки от роднини. Роман за дома като чувство, че принадлежиш някъде и си готов да пуснеш корени там, защото не можеш да си представиш да вирееш другаде. История за хората и за склонността им да бъдат очарователно странни и уникални в своята чудатост, без да късат онази нишка, която ги свързва с всички останали – желанието им да бъдат обичани и щастливи. До голяма степен “Пътуващото кино на мистър Сайто” е и книга за порастването и не го казвам само заради Лита, която следим от дете, а по-скоро заради отношенията с нейната майка и противопоставянето между безгрижието на младостта и зрелостта, която ролята на родител изисква, а тя няма откъде да осигури. И тъй като порастването само по себе си е един болезнено отрезвяващ процес, в който наивността на детските ти разбирания за света постепенно се заменя от реалността, е важно да имаш добър приятел до себе си, с когото да споделиш всички хубави (и не чак толкова) моменти. Като Уна – най-близката приятелка на Лита.
Въпреки че на теория сюжетът се завърта около Лита и Фабиола и тяхното пристигане от Аржентина на остров Горна Кайра, реално тук всички второстепенни персонажи имат важна роля. Маги и Алберт им осигуряват дом и им показват какво значи сигурност и стабилност. Уна олицетворява безусловна обич, която един истински приятел в ранните ти години може да ти даде. Елиът не е просто момчето от онова бедно семейство, което едва свързва двата края, а е първата среща с най-великото чувство. Останалите жители (като Ветеринаря, Бел, Пип) не бяха просто лица, които срещаш на път за работа, а онези, към които се обръщаш за помощ, когато къщата ти гори. Моят любимец беше Томи – доброто момче, което винаги намираше начин да изненада Фабиола.
Животът е кратък. Няма време за друго освен за любов.”
Разбира се, тук е моментът да спомена и мистър Сайто. “Пътуващото кино на мистър Сайто” представлява едно обяснение в любов към кинематографията и хронологичен прочит на развитието на това изкуство – от статичните кадри, черно-белите филми, удивителната способност на нямото кино да въздейства върху зрителите, първите цветни филмови ленти, анимациите и постепенното обогатяване на целия процес с помощта на нови технологии. Прожекциите, които мистър Сайто организираше веднъж годишно, показваха магията на киното, което (по ирония) този път започваше с отразяване на действителността отвъд границите на острова и след това преминаваха към откъсване от онази, която хората в Горна Кайра познаваха. Героят му вдъхновяваше Лита и Уна, учеше ги на езика на киното и как чрез няколко монтирани кадри и подходящите за тях мелодии могат да изградят цели светове, които да осигурят убежище на зрителите.
Паузите са важни, Лита! Там, където не се случва нищо, възникват най-магичните картини. Онези, които отекват в съзнанието ти дълго след това.”
Книгата на Анете Биерфелт е многопластова и изпълнена с препратки и символи, които (с удоволствие) мога да нищя с часове. Но не искам да ви отнемам възможността да ги откриете сами при прочита. Отбелязвам обаче колко красив и изразителен стил има авторката. И някак освен сърцата, чийто ритъм чуваме от грамофона на Ветеринаря, долавяме и пулса на този роман – толкова жив, толкова истински.
“Пътуващото кино на мистър Сайто” от Анете Биерфелт е онази книга, която ще внесе характерен, незаменим цвят в библиотеката ви тази есен. Ще ви предизвика да танцувате, да празнувате, да цените живота с цялата му пъстрота.
