“Съдба, написана с кръв” от Даниел Л. Дженсън е сред най-популярните заглавия сред почитателите на романтични фентъзи истории за тази година. Книгата или изцяло печели сърцата на читателите, или изобщо не пасва на техния литературен вкус. Сега ще ви разкажа защо аз съм от първите.
“Съдба, написана с кръв”:
- Автор: Даниел Л. Дженсън
- Жанр: Фентъзи, роментъзи
- Страници: 480 стр.
- Година на издаване: 2024 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Фрея, Бьорн
- Преводач: Мариана Христова
- Издателство: Егмонт
Уловена в капана на нежелан брак, Фрея по цял ден чисти риба и мечтае да бъде воин. И да забие бойната си брадва в гърба на своя съпруг грубиян. Един ден мечтите ѝ се сбъдват по непредвиден начин: съпругът ѝ я предава във властта на местния ярл. Сега Фрея е принудена да се изправи в двубой до смърт с неговия син – Бьорн. И да разкрие своята най-голяма тайна – в жилите ѝ тече кръвта на богиня, която я превръща във воин и ѝ дава магическа сила да отбие всяко нападение. Отдавнашно пророчество твърди, че този, който контролира съдбата на девицата воин, ще има силата да обедини племената на Скаланд под властта на един крал. Воден от сляпата си вяра, че това се отнася за него, ярлът изтръгва от Фрея кръвна клетва за покорство и нарежда на Бьорн да я пази от враговете им. За да докаже силата си, Фрея трябва да се научи да се сражава и да овладее магията си. И през цялото време – да преодолява опасните изпитания на боговете. Но най-голямото предизвикателство е друго: да се пребори със забранените си чувства към Бьорн. Защото, поддаде ли се на привличането към пленителния и пламенен воин, рискува не само своя собствен живот, но и съдбата на всички, които обича.
Прочетох за пръв път “Съдба, написана с кръв” в активната ми роментъзи фаза – през първото тримесечие на годината, когато за собствено удоволствие си правих проучване и си търсих фаворити сред най-популярните и препоръчвани книги от жанра. Попаднах случайно на нея – ново заглавие, за което доста се шумеше в социалните мрежи. Решението за покупка беше импулсивно, прочитът – трескав, защото с лекота се потопих в света, който Даниел Л. Дженсън рисува. Сред няколко романа, които пресъздаваха под една или друга форма мотиви и герои от любими приказки, “Съдба, написана с кръв” ми се видя като нещо различно, интригуващо и приключенско. Да, подобно на други роментъзи истории, тук също имаме борбена и упорита героиня, сложни любовни взаимоотношения и битка срещу злото, но целият сюжет стъпва на скандинавската митология и фолклор и пресъздава Средновековна Скандинавия с нейната ледена, сурова, дори бих казала жестока красота.
“Съдба, написана с кръв” е роман, посветен на идеята, че човек сам кове съдбата си и нито богове, нито простосмъртни имат правото да чертаят пътя му. Темата за свободния избор противоречи на викингските разбирания за ролята и принадлежността на жените, които макар да отговарят за дома, са длъжни да се подчиняват на волята на мъжа и са негова собственост. Затова Даниел Л. Дженсън пише книгата като опозиция на тогавашната йерархия и дава властта в ръцете на своята героиня, надарена със силата на древна богиня, но и носеща в себе си воля и дух, с чиято помощ се бори срещу влиянието на проклятия, вярвания и убеждения. И докато феминистките нотки строят мост към настоящето, то семейните съвети, кървавите битки, изпитанията на боговете ни дават пропуск към миналото на Севера, където всички малки и големи решения са съобразявани с установения ред.
Ясно е, че ми беше любопитно да науча повече за викингите – имаше множество препратки към техния бит и култура, описани ритуали и закони, даващи поглед върху живота на по-високопоставените семейства, както и моменти, свидетелстващи за непрекъснатия стремеж на хората да спечелят благоразположенето на боговете. По родова линия авторката също подхожда революционно, като помага на главната героиня Фрея да осъзнае, че лоялността към собствените й убежения и личното й щастие е по-важна от кръвната връзка. Елиминирането на токсични взаимоотношения, мапулативното влияние на вината, акцентът върху самооценката и себеуважението са други елементи от съвремието, които отлично се вписваха в тази история за миналото.
И все пак “Съдба, написана с кръв” е романтично фентъзи, така че любов не липсваше. Тя обаче е забранена, което я прави още по-сладка. Освен това се разгаря бавно, подклаждана от отличната химия между главните герои Фрея и Бьорн, от ескалиращото привличане и страстта помежду им, от усещането за онази предопределеност, когато пътищата на две сродни души се пресекат. Много харесах главните герои, които постепенно откриваха нишките, които ги свързват – като семейства, които ги приемат за даденост, чувството на самота, желанието за промяна. В много отношения Фрея и Бьорн гледаха в една посока, но срещаха пропуски по линия на изграждането на доверие.
Отбелязвам, че романът свършва с отворен финал и чака своето продължение, но краят е достатъчно добре поднесен, за да подскаже накъде ще поеме сюжетът.
Накратко, харесвам “Съдба, написана с кръв”от Даниел Л. Дженсън. За мен е нещо по-различно и оригинално, съпоставяйки го с доста от нашумелите книги в жанра. Иначе подобно на много други истории, тук всичко започва с едно невинно “Ами ако?”, затова поздравявам авторката за дръзкото решение да даде отговор на въпроса как би звучала една история за викингите, но ако дадеш силата, свободата и властта на една жена.
