“Жената на прозореца” – Ей Джей Фин

Дебютен роман, който се задържа седмици в класациите на Amazon и New York Times. Психотрълър, който ще ви накара да се съмнявате във всяка дума, която излиза от устата на главната героиня. “Жената на прозореца” от Ей Джей Фин неслучайно попадна в списъка ми със заглавия за Април.

“Жената на прозореца”:

• Автор: Ей Джей Фин
• Жанр: Психотрълър, съспенс
• Страници: 440
• Година на издаване: 2018
• Гледни точки: 1
• Издателство: Сиела

Анна Фокс е детски психолог, който страда от агорафобия, затова стои затворена в огромния си дом и прекарва свободното си време, като наблюдава съседите, гледа стари филми и лекува болезнените спомени с вино. Животът й се променя след като в отсрещната къща се нанася ново семейство – срамежлив тийнейджър, груб и мнителен татко и жена, която проявява интерес към Анна. Няколко дни по-късно Анна става неволен свидетел на убийство, но заради неясните детайли и психичното й състояние, никой не й вярва. Никой, освен може би убиецът, който дебне за подходящия момент, когато да елиминира опасността и да заличи свидетеля…

“Жената на прозореца” беше от книгите, които сами ме откриха. След като попаднах на нейната корица в Amazon, реших да проверя дали случайно не е издадена и на български. Тогава видях, че е в предстоящите книги за април и само 2 седмици по-късно се озова в ръцете ми. Ако не сте заклети трилър маниаци като мен, но обичате от време на време да четете история с по-голяма доза адреналин и съспенс, съм абсолютно сигурна, че “Жената на прозореца” пасне на вкуса ви.

Какво ми хареса в книгата? На първо място, авторът се беше постарал да измисли нестандартен и добре завъртян сюжет, в който умело вплиташе интересни и деликатни теми като например: как живеят хората, които страдат от агорафобия, и в какво се изразява тяхното заболяване; за скръбта, която действа като алерген, способен да разклати и най-стабилната психика; за измеренията, които депресията може да придобие, и за алкохолизма като примамливо хапче, което ще прогони всякакви мисли от съзнанието. Хареса ми контрастът в идеята главната героиня да е психолог по професия, но да страда от психично разстройство. Но най-много ми допадна фактът, че никога не бях сигурна какво ще се случи. Съмнявах се непрекъснато и във всеки герой и както виното замъгляваше представата и преценката на Анна за случващото се около нея, така ми действаха на мен думите на Ей Джей Фин.

Самата героиня ми допадна. Беше противоречив образ, на който едновременно съчувстваш, но и не спираш да подозираш, че е способен на крайности. Колкото повече читателят напредва с историята, толкова повече подробности научава за Анна, които внасят допълнителна доза съспенс. Фактът, че тя наблюдаваше непрекъснато съседите си, ми се стори толкова зловещ, колкото и нормален, защото ако трябва да сме честни, не е толкова непозната концепцията да гледаш какво се случва в околните домове. Какво става обаче, когато станеш свидетел на нещо, което не е трябвало да виждаш?

Ей Джей Фин има много приятен и увлекателен стил на писане. Романът му върви доста бързо, като драмата и напрежението постепенно ескалират, докато не достигат върховата си точка – ще я усетите по това, че всеки шум вкъщи ще ви смущава и ще сте настръхнали, без да ви е студено. В същото време обаче нямаше някаква крайно описателна сцена на насилие или жестокост. Съспенсът сам по себе си е достатъчно въздействащ и авторът избира да си “играе” с емоциите и най-вече страха ни, като остави въображението свободно да рисува предположения за потенциални опасности и врагове.

Да обобщя: ако си търсите книга, която да ви накара да се чувствате все едно сте на влакче на ужасите, тоест да не знаете от кой ъгъл каква изненада ще изскочи, и съспенсът да ви убива (преносно, разбира се), тогава дайте шанс на “Жената на прозореца”. Може да ви изглежда като още един психотрилър, излязъл на пазара, но повярвайте ми, нищо не е такова, каквото изглежда.

П.П. Ако харесате “Жената на прозореца”, тогава сигурно ще ви допадне и “The Wife Between Us”.