Хилядолетия след управлението ѝ, Клеопатра продължава да омагьосва хората по света със своята царственост, мистичност и харизма. Далеч не може да се смята за най-великата владетелка на Египет, предвид сътресенията в страната по нейно време, крехките и нестабилни съюзи, които така и не помагат на отслабената военна сила и в крайна сметка водят до края на една империя. И все пак, на човек му е трудно да откъсне поглед от страниците на “Клеопатра” – романа на Саара Ел-Арифи. Дали е заради писателската дарба на авторката? Тя със сигурност има своя принос, но според мен се дължи на многопластовия образ на една от най-забележителните жени на всички времена.
“Клеопатра”:
- Автор: Саара Ел-Арифи
- Жанр: Исторически, романизирана биография
- Страници: 336 стр.
- Година на издаване: 2026 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Клеопатра
- Преводач:
- Издателство: Софтпрес
Една от най-прочутите жени в историята разказва своята история със собствения си глас! Клеопатра оживява на страниците на книга, различна от всичко, което сте чели – завладяваща, дълбока, неподправено смела! Възприемана като превъплъщение на Изида заради отношението й към майчинството, историята, лечителството и любовта си към Египет, Клеопатра така и не получава сили от своята покровителка, но достойно следва начертания от нея път. Тя е лечителката, която нощем посещава поданиците на Египет, а денем открива болници като тяхна владетелка. Пазителка на знанието, автор и читател и един от малкото владетели, който поставил образованието на слугите си пред личните си интереси. Тя е впечатляваща жена, която среща две големите любови в живота си и макар да не е сключила брак с никоя от тях, се отнася към мъжете, покорили сърцето й, като към към нейни съпрузи, но никога не забравя първата си най-голяма любов – Египет. Майка, владетелка, политик и пълководец – Клеопатра е многолика и горда, често неразбрана, загадъчна, но също смела и обожествявана.
Романът може да се чете като исторически заради множеството факти, свързани с Египет при Клеопатра – от нейното възкачване на престола до смъртта й. Факти, събрани от множество източници (посочени в книгата) и мащабно проучване от страна на Арифи. Книгата обаче може да се възприема и като романизирана биография, проследявайки отблизо драмите и трагедиите в живота на една славна личност, която историята помни като “вещица”, “блудница”, “злодейка” (така са озаглавени трите части на книгата), но реално виждаме Клеопатра като дъщеря, сестра, майка, любима, дете на Египет. Научаваме за нейната дарба да лекува, за отношението й към медицината и образованието, за нейната прозорливост и дързост като справедлив владетел, за предателствата, които пронизват сърцето й. Някои определят книгата като “спекулативен мемоар”, заради множеството пропаганда и изопачаване на фактите по линия на една жена, застанала начело на могъща империя. Интригите покрай нейното управление и опитите тя да бъде злепоставена и свалена са безброй – някои от тях са описани в историята тук. Но най-интересното е, че Саара Ел-Арифи ни подарява възможността да чуем гласа на самата Клеопатра и да видим света през нейните очи.
Египет. Той е аз и аз съм той. С всяка тинктура, с всеки шев лекувам частичка от себе си. Това не са просто хора, Яхмос. Това са парченца от мен.
Клеопатра на Саара Ел-Арифи не може да бъде окована от веригите на времето – властният й поглед се разпростира отвъд границите на нейните земи, отвъд вековете, през които нея вече я няма, а светът се променя, но само в някои отношения. Отношението към жените в историята, липсата на гласност на тяхната истина, съзнателната манипулация на фактите от силните на деня са традиция, която се запазва през вековете. Клеопатра, която виждаме е приела съдбата си, но това не означава, че се е отказала да предаде своята мъдрост на следващите поколения. Тя често прави бележки по линия на интерпретацията на нейния образ от историци и литератори, които лично аз намирах за особено любопитни. В чисто литературен план пък се получаваше интересен “диалог” между Клеопатра на Арифи и шекспировата Клеопатра. Вдъхновяваща беше силата на нейния характер, упоритостта и решителността да не отслабва позициите си, да не изневерява на принципите си, като поставя интересите на Египет и на народа си пред този на аристокрацията.
Децата ми бяха най-краткият път към яростта ми. В това отношение змията и аз бяхме еднакви. Защото бях готова да захапя ръката, която се опита да ги удари, без съжаление и без милост. Не ми бе останало много нито от едното, нито от другото.
Клеопатра има една слабост – любовта. И тук говорим както за любовния й живот и за връзката и с Цезар и бурната страст с Марк Антоний, така и за онази дълбока обич и привързаност към нейната най-близка и вярна приятелка Хармион. Но може би най-вече за нейната лоялност и безрезерна преданост на народа на Египет, с която е закърмена. Често, опиянена от любов, тя забравя, че освен владетелка е просто жена и въпреки своята обожествяване, нищо човешко не й е чуждо. Но също че освен любима и майка е също фараон и на плещите й тежи отговорността за цяла империя. Трудно се жонглира с толкова противоречиви роли и е хипнотизиращо да се проследят всички превъплъщения на Клеопатра.
Любовта на Антоний се оказа като слънцето: страстна и наситена. Тази на Цезар бе като дъжд, вълнуваща и чиста. А аз, като цъфнало цвете, се хранех и от двете.
Редно е да се каже и нещо за стила на писане и множеството умело вплетени препратки от произведения на Шекспир, които говорят не само за познаване на материята, но и за цялостното отношение към образа на Клеопатра, което битува от векове. Всъщност, манипулацията на човешкото възприятие чрез подбор на думи и факти е нещо, което Саара Ел-Арифи използва като отправна точка в книгата си, но и се заиграва с него в самото си писане, като изгражда една многопластова личност, пречупена през нейното тълкуване на миналото.
Накратко, “Клеопатра” от Саара Ел-Арифи не претендира да е абсолютно достоверна документалистика, проследяваща хронологията на живота на една от най-обсъжданите владетелки на Египет (и не само). Но е увлекателен, омагьосващ разказ за многото лица на една жена, за историята, която се пише от силните на деня, за жените в политиката, за саможертвите и битките, които е водила като управник. Глас, който отеква през вековете и чуваме ясно от страниците на тази книга.
