“Девети ноември” – Колийн Хувър

Вече сигурно знаете, че стига да можех да напиша ода за Колийн Хувър, щях да го направя. Това е авторката, чиито романи са създадени сякаш според моя личен, читателски вкус, а историите й ми въздействат както никои други. След “Споделени тайни”, която вдигна летвата много високо, не бях сигурна с какво още би могла да ме изненада и спечели Колийн, но тя отново успя да го направи – този път с “Девети ноември”.

“Девети ноември”:

• Автор: Колийн Хувър
• Жанр: Романтика
• Страници: 308
• Година на издаване: 2018 у нас
• Гледни точки: 2
• Издателство: Ибис

Девети ноември е съдбоносна дата за Фалън и носи горчиви спомени от събитие, което променя напълно живота й. Но на девети ноември тя среща и Бен – млад писател, който я очарова с чувство за хумор, спонтанност и остър ум. Двамат си пасват отлично и за никого от тях не е тайна, че има силна химия помежду им. Но на другия ден Фалън я очаква нов живот в Лос Анджелис, а Бен трябва да работи по новата си книга. Тогава се ражда идеята кратката им връзка да се превърне в отправна точка и вдъхновение за предстоящия роман на Бен. Условието е в следващите 5 години двамата да се виждат само по веднъж, винаги на 9-ти ноември и на същото място, а през останалото време да не поддържат никакъв контакт (нито по телефон, нито в социалните мрежи) и да не правят опит да се открият. Бен и Фалън са убедени, че планът е съвършен, но може ли наистина да продължиш да живееш живота си, сякаш нищо не се е случило, след като веднъж си открил голямата си любов?

Аз съм прозрачен, като водата.
Нося се безцелно по вълните.
Тя е котвата, потъваща в моето море.”

Толкова е лесно да обичаш книгите на Колийн Хувър! Изумителният й талант да разказва истории прозира във всяко изречение, като комбинира оригинален сюжет, изключителен стил на писане и чудесно изградени образи. “Девети ноември” едновременно запазва отличителния почерк на Колийн, но и се отличава донякъде от останалите й книги. Пак ще ви разплаче, пак ще ви изненада с неочакван обрат, пак ще имате чувството, че ви разкъсва сърцето, но освен това ще ви накара да се смеете и да се влюбите, да изпитате онези първи трепети на новата любов.

Аз не искам да съм ти първият, Фалън. Искам да съм последният.”

“Девети ноември” е може би един от най-нестандартните любовни романи, които някога съм чела – да знаеш, че си открил голямата си любов, но да се срещаш с нея само веднъж на 12 месеца в продължение на 5 години определено не носи чертите на типичната романтична книга. Започва леко и забавно, а главните герои и диалозите между тях звучат толкова правдоподобно, че имате усещането, че се познавате с тях. Постепенно обаче хуморът изчезва, напрежението ескалира и идва ред хубаво да си поплачете, защото както в живота, така и в романтичните истории не всичко върви по мед и масло (или поне не в тези на Колийн).

Бяха ми нужни четири години да се влюбя в него. И само четири страници, за да го разлюбя.”

Но, разбира се, наред с изразителния стил, от който буквално настръхвате, докато четете, и оригиналния фон, на който се развива сюжетното действие, най-много харесах идеите, които Колийн Хувър е вплела в “Девети ноември”. В романа тя говори много за белезите, които хората носят. Някои от тях са видими и сякаш са щамповали физическата и душевната болка, които техните “собственици” са били принудени да изживеят. И макар хората да казват, че това, което не ни убива, ни прави по-силни, истината е, че е необходимо много време, докато осъзнаеш, че белезите всъщност са трофеите, които си спечелил от битките с живота и съдбата. Някои белези обаче не са видими за очите, защото са скрити някъде дълбоко в сърцето. Те са по-страшни, по-болезнени, по-трудни за приемане. Фалън и Бен също са преживели много, въпросът е до колко тези следи от миналото им влияят днес и как да ги загърбят?

“Едно от нещата, които винаги се старая да си напомням, е това, че всеки човек има белези – промълвява тя. – И много от тях са по-страшни от моите. Единствената разлика е, че моите са видими, а на повечето хора не са.”

Всъщност, споменавайки Бен, той е другата причина, заради която ще харесате “Девети ноември”, защото редом с Фалън и вие самите ще се влюбите в него. Образът му е съвършено изграден – талантлив писател, търси муза за своята книга, внимателен, нежен, забавен и все пак загадъчен. Имаш усещането, че е реален – особено в моментите, когато той самият отбелязваше, че не може да бъде като алфа мъжкарите от някои книги, защото се държат неестествено, комично и всичко е преувеличено. И все пак всяка жена си мечтае да има до себе си мъж, който да я вижда по начина, по който Бен вижда Фалън. Така че, май е време да оставим господин Дарси на Елизабет, издигам кандидатурата на Бен за нов любим мъжки образ!

“Тя ме обича” в кавички.
Тя ме целуна с удебелен шрифт.
ОПИТАХ СЕ ДА Я ЗАДЪРЖА с главни букви.
Тя си отиде с многоточие…

Да обобщя – ако сте харесали “Споделени тайни”, то вероятно ще обикнете “Девети ноември”. Не се съмнявайте в таланта на Колийн Хувър да ви разсмее и разплаче в рамките на няколко страници, защото това е неизбежно. Но сълзите абсолютно си заслужават!