Ако се чудите коя книга да вземете за лятната си почивка (или кои) или пък се оглеждате за следващо четиво, споделям тук 5-те акцента за юли на “Хрисиландия” и Ozone.bg. Отново съм се постарала да включа различни жанрове, така че да има за всекиго по нещо.
“Говори ми за дома” – Джанин Къминс
“Говори ми за дома” от Джанин Къминс е семейна сага за три поколения жени и техните съдби. Роман, който редува гледни точки и се заиграва с времевата линия, за да разкаже една история за дома и корените ни, за живота на имигрантите и предразсъдъците, пред които са изправени, за произхода на всеки човек като фундаментална основа на неговата идентичност, над която може да надгражда, за сложните житейски избори и връзката между майка и дъщеря.
“Отново към теб” – Б. К. Борисън
“Отново към теб” от Б. К. Борисън е трогателна романтична история, подправена с доза хумор. От гледна точка на любовната нишка сюжетът следва линията на противоположности, които се привличат и допълват – хаосът на Дилайла се изправя пред добре поддържания ред на Джаксън. Отделно книгата коментира въпроси, свързани с тормоз на работното място, сложни семейни отношения, травми от детството по линия на отсъстващия или безотговорния родител, и ни разказва за ролята на синоптиците в ежедневието на хората и естеството на тяхната работа.
“Сребърен елит” – Дани Франсис
“Сребърен елит” от Дани Франсис за известно време беше сред букток заглавията, които циркулираха в пространството, но после позатихна. И все пак привлече милениълското ми внимание със сравнението с “Дивергенти”, тъй като тук отново попадаме в един антиутопичен свят, в който политическият и общественият ред е пренареден, а хора, които са различни заради дарбите си, биват преследвани. Всички обаче твърдят, че “Сребърен елит” се чете с лекотата на роментъзи книга заради елемента на забранената любов и линията на “от врагове към сродни души”, която сравняват с тази в “Четвърто крило”.
“Одисея” – Стивън Фрай
“Одисея” от Стивън Фрай е модерен прочит на една вечна класика, която до броени дни излиза на голям екран. Множество мнения битуват вече в пространството по линия на работата на Кристофър Нолан и неговия Одисей, но няма как да заемем позиция, ако самите ние не сме запознати или сме забравили историята. Стивън Фрай идва на помощ, като не само ни разказва за омировата “Одисея”, но я поставя и в контекста на останалите събития, обвързва я с капризите на боговете, с характера на героите, с хронологията на случилото се след Троянската война.
“Какво можем да знаем” – Иън Макюън
“Какво можем да знаем” от Иън Макюън бе сред заглавията, които миналата година критиците на запад често хвалеха. Жанров микс от съвременна проза, спекулативен трилър, някаква форма на антиутопия, обвързана с темата за климатичните промени, и всичко това съчетано някак с темата за любовта и до каква степен можем да се доверим на любимите ни хора. И всъщност, докато разглежда едно възможно бъдеще, романът провокира размисли относно изборите, които правим днес и какви са последствията от тях – какво можем да променим както спрямо света, в който живеем, така и спрямо нас самите.
