С юнския избор за книжния клуб на Хрисиландия и Ozone.bg открехваме вратата към лятото. Подготвила съм 5 романа,
“Кой се страхува от светците на дома” – Сара Дуарте Брандао
Определям дебютния роман на португалската писателка Сара Дуарте Брандао като всесезонно четиво, но човек се носи по страниците му с лекотата на летния бриз. Ефирния, поетичен и красив изказ, с който се отличава писателката, в комбинация с многопластовата и интригуваща история, обвързана с темите за брака, любовта, семейството, вярата и религията, се балансират до съвършенство и приковават вниманието на читателя. “Кой се страхува от светците на дома” ни среща с Мария Тереза, чийто най-голям грях е, че бе обичала неподходящия човек. Докато проследяваме моменти от нейния живот – подредени не по хронология, а според влиянието, което са оказали върху трудните решения, пред които е била изправена, четем за битки с предопределен край, за победи, които човек празнува тихо, за книгите като врата към друг свят, за свободата да живееш както пожелаеш като най-голямо постижение.
За разлика от хората, водата има съвършена памет. […] Водата пази всичко, което сме изгубили в морето – пръстен или любов – защото знае, че ако е добре съхранено, онова, което е ценено, накрая винаги се връща.
“Обърната към морето” – Лидия Хилие
Не е задължително да четете “Обърната към морето” на плажа. Даже бих казала, че е препоръчително да не го правите, защото емоционалната турбулентност, през която ще преминете, ще привлече погледите на околните. Но несъмнено романът на Лидия Хилие ще се превърне в едно от най-запомнящите се четива за тази година. Ще ви омае със слънчеви и идилични картини от Хърватия, но ще ви разкрие и една нейна по-сурова страна, която често създаваше предпоставки за изпитанията в живота на главните герои. “Обърната към морето” е роман в духа на съвременната проза, който разказва историята на един брак започнал и завършил с любов, за копнежа по една неизживяна реалност, за отдадеността и жертвоготовността в името на другия, но и за необходимостта да избираш себе си, да си отворен към нови пътища и хоризонти.
Да приемеш, че си сгрешил, означава да приемеш не само грешката си. Означава да се помириш и с всяка постъпка, която си извършил въз основа на убежденията си.”
“Само за лятото” – Аби Хименес
Внасям известна лекота с новия роман на Аби Хименес. Романтична история, в която героят се влюбва пръв, а главната героиня трябва да се пребори със собствените си травми, резултат от сложните взаимоотношения с майка й и нестабилното й детство. Но преди да премине към тежката семейна драма, авторката полага основите на един летен романс, в който връзката започва като на шега и представя в нова светлина мотива за фалшивата двойка. “Само за лятото” е книга за щастието да намериш сродната си душа, за любимия човек като пристан, към който винаги се връщаш, за хората, които са ни по-близки от семейство. Смятам, че ще допадне на почитателите на Катрин Сентър и Емили Хенри, тъй като чудесно съчетава романтика, личностно израстване и хумор.
Можеш да продължиш да обичаш някой, с когото си решил никога вече да не говориш. Можеш да му желаеш доброто и да се надяваш да го получи. Да избереш живот без някого, не означава, че вече не те е грижа за него. Означава просто, че не можеш да позволиш да те наранява повече. Но ако не мислиш, че животът ти ще бъде по-хубав без този човек, трябва да приемеш, че той има пукнатини. Да се опиташ да разбереш как ги е получил и да се помъчиш да ги запълниш с нещо различно от лед. […] Ако можеш да избираш между гняв и емпатия, винаги избирай емпатия, Джъстин. Тя е много по-добра от гнева. И за двама ви.”
“В среднощната земя костите ни погреби” – Виктория Шуаб
Бягаме в друго време и до известна степен в друга реалност с новия роман на Виктория Шуаб – “В среднощната земя костите ни погреби”. Книгата представлява мрачно фентъзи с елементи на хорър и феминистки нюанс, което ни запознава с историята на три жени и тяхното пътуване през живота. Сюжетът преплита три съдби по необикновен начин, за да повдигне темата за вечността и безсмъртието, за независимостта на жените и силата им да се противопоставят на модела, който ги лишава от глас и бъдеще. Роман за отмъщението и натрупания гняв, за различните форми на човечността и жестокостта, за копнежа да обичаш свободно. Заглавието бе и сред едно от най-коментираните за миналата година от западните медии, тъй като косвено повдигаше актуални въпроси по линия на хомофобията, дискриминацията и нарушените права. Струва си да й се обърне внимание.
Човек може да е сам и да не се чувства самотен. И може да се чувства самотен, без да е сам.”
“Пътниците по линия Ханкю” – Хиро Арикава
Потапяме се в безбрежните води на времето, където минало и настояще преливат в едно забележително пътуване, в което героите са понесли своите истории, за да пренапишат края им. Вторият роман на Хиро Арикава – “Пътниците по линия Ханкю”, носи мъдростта, човечността и проницателността, характерни за съвременната азиатска проза и отваря път към себепознанието и промяната. Сюжетът преплита няколко житейски съдби, за да хвърли светлина върху изборите, които правим, и личностите, в които се стремим да се превърнем. Книгата е подходяща за ваканционно четиво заради баланса между реално и фантастично, между развлекателно и поучително.
