Обикновено романите, които разказват историята на една любов, следват сравнително позната линия – започват с едно запознанство и пламнала искра, минават през емоции, страсти, някои сътресения, докато двойката се напасне, и след известно количество драма приключват с щастлив край. Там, където пътищата на двама души се сливат, авторът обикновено слага точка, защото е изпълнил основното задание. Когато обаче животът е разказвач, тогава говорим за съвършено различна структура и нищо не е толкова праволинейно. Всевъзможни сюжетни възли разбъркват повествованието, за да изведат на преден план общочовешки истини, сред които тази, че дори в любовта нищо не е черно-бяло. В дебютния си роман “Обърната към морето” Лидия Хилие изследва този лъкатушещ път на сърцето и изпраща читателя без компас и карта на опознавателно пътуване сред безбрежен океан от преживявания и чувства, в който човек или се учи да плува, или бива потопен на дъното, наравно с наивността си.
“Обърната към морето”:
- Автор: Лидия Хилие
- Жанр: Съвременна проза
- Страници: 494 стр.
- Главни герои: Ивона, Влахо, Марина
- Гледни точки: 1
- Преводач: Йоана Гацова
- Издателство: Сиела
Животът на Ивона сякаш е спрял преди десет години, когато се е разделила с голямата си любов. Натоварена с отговорностите и очакванията на семейството си, Ивона линее, а единственото, което ѝ носи радост, е грижата за наследствената маслинова горичка. Днес Влахо е женен повторно и горд баща на две деца. Любовта между двамата се е превърнала в крехко приятелство, балансирано от енергичната му втора съпруга Марина. Но когато в живота на Ивона се появява нов мъж, крехкото равновесие между тримата започва да се пропуква и изисква всеки от тях да се изправи лице в лице с истината. Истина, която се е свила в сърцето на Ивона като змия. Че трудностите на живота в една прохождаща държава постепенно са сринали мечтите ѝ, а една опустошителна тайна я е принудила да напусне единствения мъж, когото някога е обичала.
Скачам в дълбокото с романа “Обърната към морето” от Лидия Хилие. Скачам, без да знам колко ще е трудно да изплувам от тази емоционална центрофуга, в която ме завъртат радостта и оптимизмът на голямата любов, отчаянието от неосъществените мечти, разкаянието от пропуснатите възможности и категоричността на финалния избор като единствен възможен път към щастието. Много красива, човешка и същевременно с това сурова история, в която самотата, меланхолията и тъгата идват на приливи и отливи, а между тях следваме течението на живота, което ни люшка между примирението и надеждата, между болката и радостта. Изплънена с безкрайния копнеж по неуловимото и неизживяното, по забраненото и онова, което не ни е отредено, книгата разказва за един брак, който започва и приключва с любов; за приятелство, което тръгва смело, а завършва със страх; за семейство, в което вземат, но не обичат да дават; за една майка и нейните неродени деца. История, която напомня колко сила се изисква, за да покажеш уязвимост, и отключва емпатия, каквато само добрата литература може да провокира.
“Обърната към морето” не е романтична в онзи популярен смисъл на думата, а по-скоро представя любовта, пречупена през призмата на ежедневието – съвременна проза, ориентирана към взаимоотношенията в една двойка, чийто брачен съюз се оказва по-крехък от този на сърцата. Сюжетът редува минало и настояще и е разделен на части, посветени на отделните личности, които влизат и преобръщат света на нашата главна героиня Ивона. Именно чрез нейния образ Лидия Хилие повдига деликатния въпрос за репродуктивното здраве, темите за смазващите очаквания на обществото – предимно към жените, за балканските нрави и порядки, които продължават да виреят дори след промените от 90-те години, за ефекта от обърканата динамика в семействата, които товарят децата с отговорностите на възрастните. До голяма степен Ивона е жертва на всичко изброено, но е по-интересно да се проследи кои решения са я вкарали в тази роля и най-вече как избира да излезе от нея, като се пребори с чувството за дълг и за вина, с насадените страхове и ограниченията, които са й били поставяни.
Всъщност, “Обърната към морето” е роман за онези граници, които ние трябва да се научим да поставяме, за необходимостта да избираме себе си, за хората, които ни виждат, и онези, които съзнателно решават да не го правят. Хареса ми този поглед върху психологията на едно поколение, свикнало да обръща гръб на мечтите си, да се отрича от себе си, защото така е научено, така е възпитано. Но още повече ми допадна разчупването на модела, кулминацията, която преобръща посоката, и как любовта се оказа катализатор на този процес. Освен това ми допадна колко фино подхожда Лидия Хилие към своите герои, които първоначално изглеждат невинни жертви на времето, нравите, обстоятелствата. Авторката не бърза да сочи с пръст, но намира как да подчертае слабостите им, да намекне за фалшивия алтруизъм, прикрития егоизъм, маскираното малодушие. Това далече не ги прави лоши герои, а просто напомня на читателя, че са хора.
Хърватия също присъства – къде като действащ персонаж, който се намесва в съдбите на героите, къде като страничен наблюдател, който се усмихва чаровно на читателите. В началото на романа Лидия Хилие пише, че се радва България да е сред първите страни, които издават книгата ѝ, защото смята, че някои неща ще се усетят по-дълбоко, ако си балканец. И е права. Много от трудностите, с които се сблъсква хърватското общество, звучат познати – икономическият срив, тежката бюрокрация, визовият режим, усещането за безперспективност и борба със системата.
Трудно се преглъща “Обърната към морето” от Лидия Хилие – тази дълбочина на чувствата понякога е смазваща. Но в моменти, когато авторката ни позволява да вземем въздух и да се покажем над водата, успяваме да видим светлината и да усетим умиротворението на необятната шир, пълна с нови избори, с нови възможности.
