Тази година всички говорят за “Yesteryear” и има защо – независимо от полюсните мнения романът провокира и предизвиква дискусии, които надхвърлят дефиницията на tradwife – жена, която изповядва философията за стриктното разпределяне на ролите в едно домакинство и съответно е поела дома и семейството, докато мъжът работи. Такава трябва да е и историята на Натали, но като всичко останало при нея, дори тези фундаментални основи на ежедневието й се оказват лъжа и въвличат читателя в спирала от разсъждения относно ефекта на социалните мрежи, модерните разбирания на семейството и традициите и ролята на жената днес.
“Yesteryear”:
- Автор: Caro Claire Burke
- Жанр: Съвременна проза
- Страници: 400
- Година на издаване: 2026 г.
- Гледни точки: 1 основна
- Главни герои: Натали, Кейлъб
Натали води живот, за който мнозина биха й завидели. Тя си има красив дом в голяма ферма, където всичко е грижливо поддържано от нея и съпруга й, с когото са заедно от студентските години. Радва се на многочислено семейство и на възможност да прекарва време с децата си. Цени всичко, което е постигнала благодарение на неуморната работа на популярен инфлуенсър, и влага своята признателност във всеки кадър, който запечатва семейното щастие. Подобно съвършенство буди съмнения и известна горчивина. Тази горчивина се долавя в обвиненията, отправени към Натали от потребители на социалните мрежи – че всичко е лъжа и в действителност тя продава на хората живот, лишен от съдържание. Докато те разнищват нейната реалност и подлагат под лупа всеки детайл от ежедневието й, Натали се събужда в друго време, където всичко изглежда познато, но и някак чуждо – тази огледална реалност отразява традициите и порядките, които тя прокламира, но лишени от удобствата на модерните технологии. Когато животът й не е филтриран, се оказва, че е съвсем различен. Дори някак плашещ. Коя е Натали без заучените реплики, лицемерната усмивка и парите? Как се е превърнала в жената, която потребителите виждат на екраните на телефоните си? Кое в нея е истина и кое лъжа?
“Yesteryear” e провокативен и дързък роман, арена на сблъсък между истината и фалша, модерното и традиционното. В него се запознаваме с Натали, която работи всеки ден като инфлуенсър, за да промотира определен начин на живот. Но когато никой не гледа и камерата не снима, действителността е друга. Грижовна майка, любима съпруга, отдадена домакиня, добра християнка – на теория Натали е съвършена, затова изглежда, че влди идеален живот. Но всъщност той се оказва съвършено фалшив. Майчините отговорности са споделени с две бавачки, традиционните рецепти и порядки на дома, пропити с носталгия по миналото, се изпълняват с помощта на скъпо модерно оборудване, а удовлетворението и благодарността така и не идват. Натали е християнка, която не изповядва християнските ценности – тя лъже, мрази, завижда, повече от ясно е, че е отрицателен герой, създаден, за да отблъсква и за да дразни читателите. Целта й е да разобличи едновременно фалша зад такъв тип профили на традиционните съпруги, но и да изтъкне язвите в едно общество, в което социалните мрежи са иззели божествените функции и диктуват как трябва да се живее.
“Yesteryear” повдига въпроси, свързани с майчинството и раждаемостта, с настройването на жените една срещу друга и говори за онова любимо сочене с пръст. Героинята на Caro Claire Burke осъжда феминизма, но непрекъснато следи какво се случва с онези, които са избрали независимостта и свободата да избират как да живеят. Хронологията на сюжета не е линейна – тя редува ретроспективни моменти, които дават обяснение как Натали е придобила популярността си и е усвоила тази житейска философия, с разговори от едно неопределено настояще, в което тя трябва да защити позицията си, и моменти, в които пътуваме в далечната 1855 г., за да видим как жена като Натали би се вписала в реда на тогавашното традиционно семейство, чийто образ тя продава.
Натали е търговец, но когато продуктът е лишен от съдържание, той е обречен на провал. И все пак не мисля, че авторката е толкова крайна по отношение на героинята си – струва ми се, че на места вкарва известно разбиране защо е такава. Тя, героинята, също е продукт на времето, на политическата пропаганда, на сбъркана ценностна система, в която парите купуват всичко – дом за милиони, последователи, съвест. Само любов не могат да купят и такава наистина не видях в книгата. Но бракът между Натали и Кейлъб е изцяло друга тема. Абсолютното неразбиране на концепцията за безусловната обич и балансираното партньорство от нейна страна се отразяваше в техните отношения, а неговата инфантилна природа и нерешителност очертаха контурите на един събирателен образ, вдъхновен от дефицитите в характера и възпитанието на богати и привилегировани наследници. Тази пълна несъвместимост подчертаваше още по-ярко, че Натали е образована, очевидно находчива и интелигентна, но за разлика от онези “гневни жени”, които я критикуват, тя просто търси лесния, прекия път и е готова да продаде душата си за него.
Харесах стила на авторката – толкова фино иронизира цялата тази бутафория, че редовно предизвикваше усмивка на лицето ми. И много ми допадна колко е дръзка по отношение на темите и посланията. Но книгата не достигна заветните 5 звезди при мен, а остана в подножието. Причината – според мен пътуването във времето изискваше да бъде по-добре подплатено, а не така повърхностно загатнато. Във втората половина политиката се намеси в живота на Натали, но сякаш авторката се притесняваше ясно да изрази категорична позиция, която осъжда конкретни политически модели (макар че в Щатите дори заради намеците й бяха образувани два лагера в това направление). Сякаш към края сюжетът поизгуби инерция, но това далеч на означаваше, че бях готова да пусна книгата.
По някаква причина, също както при Натали, и “Yesteryear” носи онзи магнетизъм, заради който не можем да откъснем очи от сюжета. Просто трябва да разнищим мистерията как завършват такива като Натали, да решим дали сме готови да ударим лайк на нейната присъда, която авторката е раздала. Caro Claire Burke стъпва на образа на антигероя, за да ни предизвика да погледнем реалността с други очи, да бъдем по-критични към това, което консумираме като съдържание, да оценим повсеместните облаги от феминизма, вместо да го съдим заради неговата крайност, да приемем, че нищо не е такова, каквото изглежда. Романът ще излезе на български до няколко месеца. Определено бих препоръчала да се чете, за да си говорим за него.
