Втората книга от поредицата “Хартстрингс” на Б.К. Борисън е по-забавна и не толкова лирична, колкото “Любовен ефир”, но носи същия романтичен заряд, от който читателите на любовни романи се разтапяме. “Отново към теб” ни среща с Джаксън и Дилайла – синоптиците на Балтимор, за които по ирония на съдбата времето е онази константа сред множеството променливи в живота им. Ако беше метеорологична прогноза, то романът би гласил “постепенно повишаване на температурите, краткотрайни превалявания с гръмотевици и много слънце в следобедните часове, което се запазва и в дългосрочен план”.
“Отново към теб”:
- Автор: Б. К. Борисън
- Жанр: Романтика
- Страници: 492 стр.
- Година на издаване: 2026 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Джаксън и Дилайла
- Издателство: “Лютиче”
Джаксън Кларк и Дилайла Стюарт работят като синоптици – той в местното радио в Балтимор, а тя в телевизията. Пътищата им неизменно се пресичат на паркинга, който офисите им споделят, но срещите им са далеч от слънчеви. Джаксън вярва в рутината, организацията и планирането. Затова вечният оптимизъм и спонтанност на Дилайла го дразнят. Когато двамата са принудени да си партнират, за да отразят голямо метеорологично събитие, те трябва да намерят начин да се сработят. Дилайла гори от желание да се докаже професионално и предлага на Джаксън сделка. Ако той я подкрепи с тази задача, тя ще му помогне да преоткрие забавната си страна. Само че в техните прогнози не пише нищо за неустоимото взаимно привличане, което изпитват. В уютната планинска хижа двамата откриват идеалното място за тайни целувки и прошепнати истини. Но дали възникналите чувства между тях ще устоят на проблемите, които ги очакват след завръщането им? Ще изгрее ли трайно слънцето и на техния небосклон? Само времето ще покаже.
На пръв поглед “Отново към теб” от Б. К. Борисън не е най-лятната книга предвид, че разказва за снежна буря, връхлетяла Балтимор и околността. Но отвъд снежната картина ви обещавам, че се открива една от най-топлите, най-слънчеви и неподправени любовни истории, на която можете да попаднете в момента. Тя разказва за неизменния кръговрат в любовта. При него всичко започва с една усмивка или размяна на погледи (може и от двата края на един паркинг), която освобождава някаква притегателна сила и поражда желание за близост, а когато тя бъде установена, носи усещане за хармония и принадлежност. С нея идва нов порив да видиш усмивката на другия и непрекъснато да се връщаш към онова чувство на завършеност и цялост, когато сте заедно. Вътре в този кръг е малко като в окото на бурята – всичко е застинало и спокойно, дори и извън него да се вихрят урагани и ветрове. Но най-хубавото е, че дори да излезеш от границите му, имаш увереността, че можеш да преживееш и най-лошата прогноза, защото у дома те чака слънце. В случая на Джаксън от “Отново към теб” бих казала, че го очаква даже цяла дъга, защото Дилайла е сред най-колоритните и ярки персонажи – ходеща вихрушка, която всява хаос в иначе подредения му живот.
От гледна точка на романтиката, “Отново към теб” стъпва на популярни мотиви. Категорично отказвам да определям историята на Джаксън и Дилайла за такава, при която врагове стават сродни души, но несъмнено я слагам в категорията на противоположности, които се привличат. Рядко се срещат толкова изявени представители на примера за приветлива, усмихната и позитивна героиня, която е изправена пред подреден, сериозен и замислен герой, често теглен от своя скептицизъм. Именно на контраста в характерите им се дължаха някои от най-комичните ситуации, в които изпадаха. И ако в “Любовен ефир” Луси беше водещата фигура, то тук ми се струва, че Джаксън поема контрола (което не е изненадващо, след като опознаете характера му), като се влюбва пръв. Да не говорим, че е ходещ “зелен флаг” – някой, който умее да намира решения, вдъхва уверенос в трудни моменти и е свикнал да се грижи за хората, които обича.
– Ти каза, че не вярваш в съдбата?
– Да, но вярвам в теб.
Б. К. Борисън отново ни позволява да проследим историята от две гледни точки, което ни помага да опознаем света на героите отвъд “Хартстрингс”. Дилайла се бори с прояви на сексизъм на работното място, с предразсъдъците към нейния професионализъм и изпитва на гърба си ефекта от комплексите за малоценност на един некадърен ръководител. У дома пък трябва да се грижи за своя дядо, който постепенно предава спомените си в алчните ръце на болестта, от която страда. Джаксън, от друга страна, е поел отговорността да се грижи за по-малките си сестри, за да им осигури онази стабилност, с която той не е разполагал като дете заради незрялото поведение на майка си. За пореден път авторката демонстрира чудесно развит присхологизъм при изграждането на своите персонажи. Всички прийоми на Джаксън се дължаха на едно детство, лишено от присъствието на отговорен възрастен – използваше предсказуемостта като оръжие срещу хаоса, сред който бе израснал, а това го бе лишило от способността да се отпусне и да се наслаждава на момента като възрастен. Дилайла пък бе отраснала с усещането, че нейните нужди са твърде голям ангажимент, товар, от който всеки би желал да се отърве, затова забравяше да поставя граници и се съмняваше в преценката си.
Винаги съм се връщал при теб. Ти си краят на всяко изречение, Дилайла.
И все пак “Отново към теб” е романтична комедия и хуморът много помагаше, за да се балансират иначе по-сложните и деликатни теми. Стилът на Борисън също допринася за лекото четене, както и включените “записи” от предаванията – нещо, което е запазила от предишната книга. Но един от най-интересните елементи на романа според мен е професията на главните герои и най-вече какво означаваше тяхната работа за изграждането на общност. Склонни сме да подценяваме присъствието на синоптиците, както и да омаловажаваме тяхната професия, но всъщност всеки наш ден и дори най-простото решение като това какво да облечем днес, е свързано с тях.
Цинизмът на съвременното ежедневие до голяма степен е задушил романтичното убеждение, че някъде там има твоя сродна душа, която вярва в теб и те обича безусловно дори когато ти самият си забравил кои са добрите ти страни. Затова добре, че са книги като “Отново към теб” от Б. К. Борисън, за да ни напомнят, че след всяка буря изгрява слънце.
