Въпреки че лятото ще ми липсва, като един сезонен човек не мога да не споделя, че се вълнувам за есенните месеци. По-късият ден и обичайното за този период хладно и мрачно време са чудесни оправдания, за да си стоиш вкъщи и да си четеш. И тъй като знам, че на много хора им е трудно да се адаптират към новия сезон, ето няколко книги, с които да минете изцяло на есенна вълна.

“Под едно небе” – Джоджо Мойс
Четох новия роман на Джоджо Мойс през втората половина на лятото, но определено бих го препоръчала за компания сега през есенна. Причината е, че “Под едно небе” е тясно обвързана книга с темата за фамилните отношения, различните динамики в семействата, сложната връзка между майка и дъщеря, драмите на отделните поколения и неочакваните любови. Сюжетът е толкова човешки и топлосърдечен, че някак пасва на сезон, в който традиционно търсим как да прекарваме повече време у дома и край близките ни (включително често оглеждайки се за логично обяснение на крайно нелогичното поведение на обичните ни хора). Освен това “Под едно небе” е гарнирана с фин британски хумор, който със сигурност ще успее да разсее мрачните облаци и по-меланхоличното настроение.

“Кафене “Пъмпкин спайс” – Лори Гилмор
Сещате ли се за онези телевизионни романтични филми с типичен сюжет за любов в малкия град и сравнително предсказуем развой на събитията, но пък чудесно уловили атмосферата, характерна за сезона или мястото? Е, “Кафене “Пъмпкин спайс” от Лори Гилмор е пример за тъкмо такава история, само че поднесена между страниците на книга. Като добавим няколко по-разгорещени сцени, доза мистерия и щипка хумор покрай колоритните епизодични или второстепенни персонажи, и получавате леко, неангажиращо четиво, с което да се отдадете на почивка през някой есенен уикенд.
“Мигът на Дора” – Стефка Станчева
Ако трябва да избираме български роман, с който да се настроите на изцяло есенна вълна, то може би “Мигът на Дора” най-много се доближава до идеята за тематично сезонно четиво, тъй като действието в него обхваща периода от близо месец и улавя вълненията на българската поетеса и писателка Дора Габе на фона на радостта от присъединяването на Южна Добруджа. През септември 1940 г. Дора Габе се връща в родния си край, където от първо лице да проследи празничните шествия и тържества по случай обединението на народа. В романа, който Стефка Станчева е изпъстрила с любопитни подробности както за детството, така и за по-зрелите години на поетесата, се разказва още за приятелството й с Елисавета Багряна, за разцвета на българската журналистика през първата половина на XX век и за богатството и красотата на югоизточна България.
“Игра на криеница” – Сьорен Свайструп
Есента е идеалното време за трилъри, а най-добрите майстори на страховитата и напрегната атмосфера са скандинавците. “Игра на криеница” е втора книга на Сьорен Свайструп от разследванията на Тулин и Хес и е също толкова интригуваща, зловеща и мрачна като “Кестеновия човек”. Въпреки че действието не се развива по време на есенните месеци, сюжетът спуска читателя по спирала от въпроси и неизвестни, свързани с набелязани мишени и хладнокръвни убийства. Историята е толкова увлекателна и загадъчна, че с лекота губиш представа за сезона, но пък се фокусираш върху обратното броене до залавянето на убиеца. Или до следващата му жертва.
“Прокълната земя” – Клеър Лесли Хол
Намирам “Прокълната земя” за всесезонен роман, защото човешката трагедия и темата за прошката не се влияят от смяната на календара и прогнозите за времето. Клеър Лесли Хол е написала книга за невъзможните избори на сърцето, за страховете и провалите на един родител, за импулсивните пориви на човешката природа и дълбокото разкаяние и последиците от необмислените действия. Отчасти семейна драма, отчасти съдебен трилър, “Прокълната земя” изправя читателя пред сложни морални дилеми, гъделичка любопитството и провокира размисли, свързани с истината, справедливостта и саможертвата.

“Проклятието на Джун Фароу” – Ейдриън Йънг
Фентъзи жанра особено много отива на есента. Но ако сте от онзи тип читатели, които не смеят да скочат съвсем в дълбокото по линия на фентъзи романите, то “Проклятието на Джун Фароу” е идеален компромисен вариант. Пътуване във времето, семейно проклятие и мистерия около отдавна извършено убийство повличат читателя в една интригуваща история за силното женско присъствие, за приемствеността между поколенията и възможността да промениш посоката, за разликата между отмъщението и справедливостта, за чувството да принадлежиш – на времето, мястото и хората там.




