Животът е труден. И на 16, и на 42 от собствената ти камбанария проблемите си изглеждат все така невъзможни, плашещи и сложни за решаване. Обаче ако си обграден от правилните хора и си позволиш да не гледаш толкова сериозно на всичко около теб, може пък работите да се наредят. Това е малка част от нещата, за които говори Джоджо Мойс в новия си роман – “Под едно небе”.
“Под едно небе”:
- Автор: Джоджо Мойс
- Жанр: Съвременна проза, дамска проза
- Страници: 448 стр.
- Година на издаване: 2025 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Лайла, Сили, Вайълет, Бил, Джийн, Дженсън
- Преводач: Илвана Гарабедян
- Издателство: Хермес
Добре дошли в дома на семейство Кенеди. Запознайте се с:
Лайла: изоставена от съпруга си заради по-млада жена малко след като написва бестселър за това как да запазиш искрата в брака си. Домът ѝ се разпада – буквално и преносно, кариерата ѝ е в застой и тя не може да се отърси от усещането, че най-хубавите години от живота ѝ са безвъзвратно отминали.
Бил: доведения баща на Лайла, който се нанася у тях след смъртта на майка ѝ. Той е мил, старомоден, държи на здравословното хранене и я докарва до пълна лудост.
Сили: по-голямата дъщеря на Лайла, която ненавижда училище до такава степен, че спира да го посещава. Майка ѝ няма нищо против – вероятно защото все още не знае.
Вайълет: по-малката дъщеря, която обожава нецензурни рап песни и смята, че момчетата са отвратителни. А Лайла се надява това никога да не се промени.
Джийн: отчуждения баща на Лайла, който я е изоставил преди трийсет и пет години, а един ден просто се появява на прага ѝ. Той далеч не е модел за подражание, но присъствието му преобръща ежедневието на семейството. Момичетата откриват в мъжа, който цял живот е преследвал радостта от живота, истински приятел. Дори Бил се отпуска край него, а Лайла, неочаквано за самата себе си, започва да излиза по срещи. И макар това семейство да е нетрадиционно, то в крайна сметка може да се окаже най-доброто за тях.
“Под едно небе” от Джоджо Мойс е колоритна вихрушка от образи и преживелици, емоции и проблеми, моменти на тъга, смях и прозрения. Уж говорим за роман, но споделеното в него много повече звучи като откъси от нечии дневници, отразяващи реалния живот. Живот, в който браковете невинаги завършват щастливо, родителите нямат идеалната хармонична връзка и се случва поредният ремонт да изправи собственика на онази къща със собствен чар пред банкрут. Особеното е, че Джоджо Мойс събира тези нишки и ги вплита в една обща история – тази на главната героиня Лайла. С приятен британски хумор, човечност и разсъдливост авторката навигира из бурните води на семейните взаимоотношения, ролите на модерната жена, предизвикателствата пред майките на тийнейджъри и кошмарите на един писател. Резултатът е роман, в който не всичко е перфектно, но дори със своята абстрактност и чудатост е красиво по своему.
Сюжетът на “Под едно небе” следва ясна линия – ръководи се по опитите на една 40-годишна жена да изплува от кашата, в която се е превърнал живота й. Особеното е, че Лайла се е превърнала в героиня в собствената си история и е завладяна от усещането, че друг пише вместо нея – бившият й съпруг малко е абдикирал от ролята на татко заради новото си семейство, с което я оставя сама да се грижи за двете им дъщери; любовницата му отваря поводи за нови клюки в двора пред училището, за да може още повече хора да гледат Лайла съжалително; доведеният й баща много иска да й помогне и да поеме част от товара, но реално просто бяга от собствената си самота и се опитва да умори всички с еднообразно здравословно меню; а биологичният й татко прави своето звездно завръщане, за да може поне някъде да е център на внимание, след като филмовата му кариера е в застой. На този фон двете дъщери на Лайла очевидно са започнали да говоря на нов език, защото все по-често се чувстват неразбрани. Признавам си, че ми идеше да ревна с Лайла на няколко пъти. Особено й симпатизирах, когато ходеше да прибира децата от училище – еквивалентът на “детската площадка”, но за възрастни.
И ако в приказките си имат феи-кръстници, то в добрите романи авторът все пак решава да пожали героите си и да им остави вратичка. При Лайла тя идва под формата на неочаквана любовна авантюра (която, естествено, също минава през известни неравности). Докато се учи отново да допусне някого до себе си, Лайла разбира, че трудните дни не продължават вечно; чувствата се превъзмогват; проблемите намират своето решение (макар и не идеално). Подобно на градината, за която Дженсън се грижеше, и Лайла се нуждаеше от внимание, обич, време за отдих и смяна на сезона, за да разцъфне отново. Такъв е животът – низ от хубави и лоши дни, и Джоджо Мойс го е уловила перфектно сред динамиката на едно нетипично семейство.
Всъщност “Под едно небе” е точно това – роман за различните семейства. История, която ни напомня, че невинаги има правилен и грешен начин и модел, а по-скоро такъв, който отговаря на нас. Отношенията ни с близките са сложна и деликатна материя, но докато цари любов и разбиране, парченцата от разбъркания пъзел се наместват. А щастието да отваряш вратата на дом, в който някой те очаква, успява да компенсира за онези дни, в които слънцето остава дълбоко скрито зад облаците.
Сюжетът на книгата е предаден от две гледни точки – на Лейла и на голямата й дъщеря, което ми допадна, тъй като се забелязваха приликите и разликите между това как един млад човек и една зряла жена възприемат света. Оказва се, че винаги има още какво да научим. Покрай Сили се говореше още за трудностите при съзряването, изграждането на емоционална интелигентност, създаването на истински приятелства, които могат да помогнат за елиминирането на капаните в училище и в общуването с връстниците.
Накратко, беше ми изключително уютно, приятно и забавно в компанията на тази “Под едно небе”. Знам, че е рано да говорим за есенни четива, обаче това наистина е идеално за преход между горещите и по-хладните месеци, тъй като носи усещането на топла прегръдка в дъждовен ден.
