Със своята неуловимост времето винаги е изкушавало писателите. Една илюзия, която според гледната точка и авторското перо, приема своя преходен облик на отмити в пясъка стъпки, на разпилени от вятъра песъчинки, на безвъзратно изгубени мигове или пък се вкоренява дълбоко в темата за вечността и всички онези следи, които остават. Калианд Брадли не е първата, която се пуска по спиралата на времето в опит да настрои света на онази честота, в която минало и бъдеще се хармонизират, откривайки как да общуват и да си помагат. Резултатът е един нетипичен роман – “Министерство на времето”, в който жанровата сплав гради скелето на книгата, между чиито страници проехтяват послания за по-осъзнато съществуване, за по-малко алчност и повече емпатия.
“Министерство на времето”:
- Автор: Калиан Брадли
- Жанр: Научна фантастика, трилър
- Страници: 344 стр.
- Година на издаване: 2025 г.
- Гледни точки: 1 основна
- Главни герои: Греъм, Артър, Симелия, Адела, Маргарет, главната героиня остава анонимна
- Преводач: Мария Димитрова
- Издателство: Ибис
В близкото бъдеще млада държавна служителка получава предложение за назначение на нова длъжност, на която ще взема мечтаната от нея заплата, а малко след това разбира и точно по какъв проект ще работи. Наскоро създадено тайно министерство към правителството набира „преселници“ от различни исторически периоди. Нейната задача е да бъде „водач“ – да съжителства с преселника, известен като Обект 1847, или капитан втори ранг Греъм Гор, да му помага при адаптирането и да го наблюдава. От историческа гледна точка Гор е починал по време на обречена експедиция до Арктика, започнала през 1845 година, затова е малко озадачен, че се налага да живее с неомъжена жена, която редовно носи поли над коленете и борави със странни за него понятия като „пералня“, „спотифай“ и „разпадането на Британската империя“. Но благодарение на жаждата си за открития и подкрепата на още няколко очарователни и хаотични преселници той скоро се адаптира към новата ситуация. През последвалата година първоначално смятаното от водача му за ужасно неудобно съжителство прераства в нещо много по-дълбоко. В момента на разкриване на истинската цел зад проекта на Министерството тя вече е пламенно влюбена в поверения є преселник, което носи със себе си неочаквани последствия – както за тях двамата, така и за време-пространството на цялата Вселена…
Ако можехте да се срещнете с човек от друга епоха, от коя бихте си избрали да е той? Какво бихте му разказали за света днес? Започвам с тези въпроси, защото бяха сред първите, които възникнаха в главата ми, докато четях “Министерство на времето” от Калиан Брадли. Романът е жанров микс от научна фантастика, трилър с антиутопична атмосфера, исторически факти и романтика. И ако за някои читатели такъв миш-маш би бил нелогичен и неконсистентен, то аз успях да уловя авторовата нишка и с удоволствие да проследя цялата история.
Калиан Брадли започва да пише “Министерство на времето” малко на шега, по време на пандемията през 2020 г. – това до известна степен обяснява леко клаустрофобичното усещане и надбягване с времето, което сякаш ни се изплъзва между пръстите, сякаш самият живот ни се изплъзва между пръстите и губим контрол над него. Личи си, че авторката се е забавлявала, докато е писала, защото не се е притеснявала да миксира елементи от жанрове и теми, които на пръв поглед са несъвместими, но реално отразяват съвременната действителност – шарена, контрастна. Искрицата вдъхновение идва от телевизионния екран, откъдето Калиан Брадли научава за Греъм Гор и го превръща в един от основните герои в романа си. Хареса ми, че книгата стъпва на реално събитие и на действителна личност. От кратки откъси от дневник, който авторката пише на базата на малкото кореспонденция и спорадичните споменавания на Греъм Гор в архивите, научаваме доста за трагично завършилата експедиция до Арктика през 1845 г., която загатва на какво е способен човек, изправен при екстремни условия.
По-голямата част от действието обаче се развива в близкото бъдеще, на което “гостуват” петимата представители на различни времеви периоди, в това число и Греъм Гор, който е разпределен към главната ни героиня, останала анонимна през цялото повествование. Едно от нещата, които най-много ми допаднаха в романа, беше именно сблъсъкът на епохи. Калиан Брадли едновременно успява да изтъкне успехите, които сме извоювали през годините (от дреболии като това жените да носят панталони до промени в социални ред и заклеймяването на расовата и половата дискриминация), но и да разкритикува хората за всичко, в което са се провалили – опазване на околната среда, деградация на морални ценности, повторение на минали грешки, които намекват за една задълбочаваща се настървеност и ожесточеност сред човешката раса.
Докато се прави бърз прочит на събитията от последните близо 200 години, осъзнаваме колко много се е разглезил съвременният човек – как е започнал да приема достъпа до изкуство, до музика и образование за даденост и как свободите, които е издействал на някои фронтове, противоречат на все по-крайното и ограничено мислене по отделни теми. Калиан Брадли обръща внимание още на промяната на езика, как се изменят дефинициите на определени понятия, какъв смисъл се влага в думите и как цялостно това се отразява на общуването. Говори се още за ежедневни, на пръв поглед незначителни ритуали, които обаче ясно подчертават едно странно противоречие – разполагаме с много повече удобства, а правим живота значително по-сложен.
Романтиката в историята за мен не беше такъв акцент, но беше приятно разгърната и успя да послужи за баланс в иначе доста напрегнатите моменти. Освен това послужи като стръкче надежда, за което да се уловим – че ако има нещо, което да прекърши алчността, себичността и властолюбието в модерния свят, то това ще е любовта. Чрез връзката между нашата анонимна героиня и Греъм се подчерта и как се е променила динамиката във взаимоотношенията между мъжа и жената в различни аспекти, но най-вече като двойка. Повдигнати са въпроси, свързани със сексуалната освободеност, по-либералното общество, което вече не приема брака като единствен съюз между двама души, по-балансираните роли в едно домакинство.
Като недостатък отчитам, че към финала книгата стана малко разпиляна – все пак това е дебют и авторката все още не е ошлайфала таланта си. Много рязко се забърза темпото, възникнаха някои спорни решения, поради което се наложи да лиша романа от максимална оценка.
“Министерство на времето” от Калиан Брадли не е типичен роман, който да се хареса на масата читатели. Това е книга, която рисува оста на минало, настояще и бъдеще. Авторката обаче напомня, че настоящето е в ръцете на читателя и дали ще отвори врата към едно по-добро утре, дали ще се изправи пред грешките си и ще поеме отговорност за тях, зависи изцяло от него.
