“Какво знае реката” от Изабел Ибанес беше книгата, която ме извади от читателската ми дупка. Скоро не ми се беше случвало една история да ми е толкова увлекателна, че да ме изкуши да обърна гръб на стриктните ми графици и многото задачи от реалността, за да задоволя любопитството. Детето в мен, което подскачаше въодушевено на филмите за Индиана Джоунс и Мумията, видя в романа обещание – за приключение, гонитба, опасности и разкрития. И за щастие, Изабел Ибанес не ме излъга.
“Какво знае реката”:
- Автор: Изабел Ибанес
- Жанр: YA роментъзи, историческо фентъзи
- Страници: 448 стр.
- Година на издаване: 2025 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Инес, Уит
- Преводач: Емилия Ничева-Карастойчева
- Издателство: Емас
Едно магическо приключение. Мистерия, която може да коства живота ѝ. И чаровен млад мъж, на когото тя не бива да се доверява… Инес Оливера е родом от Буенос Айрес – град, пропит от спомените за отдавна изчезнала древна магия. Навръх 19-ия си рожден ден младата жена получава вест, че родителите ѝ са изчезнали безследно по време на една от своите мисии из Египет, където прекарват почти цялото си време в търсене на магически артефакти и древни гробници. Инес, решена на всяка цена да разбере какво се е случило с тях, тайно отплава за Кайро. Там я посреща млад мъж на име Уит, чиято задача е да отпрати Инес обратно в Аржентина. Но тя няма да се даде лесно – особено на наперения и влудяващо чаровен британец, който сякаш е решен да я изкара извън кожата ѝ. Египет на 19-и век крие множество загадки и там древната магия сякаш все още непокорно пулсира… Ще успее ли Инес да открие истината, затрупана под руините, заедно със своя ненадеен спътник?
Човек разполага само с един живот – за някои това може да звучи ограничено, за други клиширано, за трети травмиращо, но си е простата истина. И този живот може да е чудесен – да включва мечтаните дом, семейство и работата, но това не би попречило понякога да долавя шепота на едно “ех, ами ако…” Ами ако живеех в друго време; ако бях записала да уча нещо различно; ако бях заминала за друга държава; ако бях избрала друга професия? Любопитството да вкусваш живота, улавяйки различните му нотки, ражда нестихващ глад за истории, които да задоволят поне временно този апетит. Едно от проявленията на магията на книгите се изразява именно във възможността да тестваме това “ами ако” – да сменяме роли, епохи и места като дрехи, установявайки кои са ни удобна, кои ни стягат и задушават, кои ни помагат да виждаме и ценим красотата и силата на човешкия ум.
“Какво знае реката” от Изабел Ибанес е за всички онези пораснали деца, които не са станали археолози, но много са искали; за читателите, които още в училище са били запленени от Египет и легендите за тамошните богове; за хората, които прегръщат отговорностите на настоящето, но дълбоко в себе си жадуват приключения; за всички, които по природа са любопитни и не спират да търсят отговори просто защото искат (и трябва!) да знаят. Книгата е представяна като YA роментъзи, но отбелязвам, че в по-голямата си част напомня повече на исторически роман за Египет в края на 19. век и едва във втората половина магията (която може да се приеме и за магически реализъм) проблясва и изненадва със способностите си. История, която вплита мистерия, любов и богата фактология, свързана с Древен Египет и с облика на държавата в годините, когато все още е била подвластна на западните влияния. Роман, който учи по-младите читатели да се доверяват преди всичко на собствената си интуиция и да не спират да търсят отговорите, водени от своята любознателна природа и младежка безразсъдност.
“Какво знае реката” е динамичен роман, който коментира темата за колониализма и присвояването на исторически ценности и артефакти. Повдига се въпросът за нелегалната търговия на антики, която продължава и до днес, като в ранните си години е била толерирана от управляващите институции на държавата, нагърбила се със задачата да цивилизова една страна, докато черпи богатствата на обитаващите тези земи древни цивилизации. Именно тук се вплита и интригата около изчезването на ключови за историята персонажи и потенциално убийство. В романа се акцентира доста на археологията не само като наука, но и като мисия – да съхрани историята такава, каквато е била. Научаваме доста за Клеопатра и края на нейното управление, за египетските божества и ритуалите в тяхна чест, за гробниците на знаменити владетели, изкушавали иманярите с обещания за несметни богатства.
В романтичен план трудно бих определила “Какво знае реката” за история от типа от врагове към сродни души, защото в нито един момент героите не са изпитвали особена неприязън един към друг. По-скоро спореха и се предизвикваха взаимно, което пораждаше някои комични ситуации и доста сладко напрегнати моменти. Имайте предвид обаче, че говорим за бавно разгарящ се романс с главен герой, който умело прикрива призраците, тормозещи душата му. Дори може да се каже, че става дума за невъзможна любов, ограничена от порядките на времето.
Въпреки че книгата включва две гледни точки – на главните герои Инес и Уит, реално сърцето и движещата сила на романа е самата Инес. Много пъти ще я виждаме като импулсивна, темпераментна дива, което е обосновано предвид латино корените й. Често ще ни се струва, че е прекалено наивна, емоционална, твърде податлива на манипулации, което също ще е оправдано, тъй като пред нас стои една млада жена, която тепърва гради и калява своя характер. Много от грешките, които допуска, са в резултат на отсъстващото родителско присъствие в по-ранните й години, зародилия се копнеж за безусловна обич, желанието да надскочи порядките на времето си, за да се отдаде на нещата, които обича и иска да прави. През по-голямата част от историята обаче аз лично й се радвах – на куража, който проявяваше в абсолютно нетипични (и крайно тревожни) ситуации; на доблестта да признае грешките си и да си понесе последствията; на прямотата й.
Може би тази “тийн” част в романа идва именно от процеса на порастване, на който Изабел Ибанес ни прави свидетели – когато си готов да посрещнеш истината, колкото и болезнена да е тя; когато поставяш под въпрос авторитетите на родителите; когато се бунтуваш срещу ограниченията, защото жадуваш свобода.
Отбелязвам, че “Какво знае реката” завършва с отворен финал, който провокира още повече въпроси, свързани с бъдещето на нашите главни герои.
Много е важно с каква нагласа ще отворите “Какво знае реката” от Изабел Ибанес. Заблуждавате се, ако очаквате някакво епично и много драматично роментъзи със сложна магическа система, обвързана с египетската митология. По мое мнение тук в ръцете си държим нещо доста по-ценно – история, която ни напомня да се учим от грешките ни, да отстояваме принципите ни, да търсим истината и да внимаваме на кого се доверяваме. Роман за завладяващия чар на Египет и за магията, която носим в себе си.
