24 май е любимият ми български празник! Приемам го много лично, защото без писаното слово нямаше да разполагаме с достъп до книгите и щяхме да сме принудени да стоим затворени в капана на собствените ни умове, глухи и слепи за света около нас и за онзи, който е отвъд обозримото. Реших да отпразнувам с вас Деня на славянската писменост и култура с няколко препоръки за книги от български автори – някои са нови, други може би не толкова, но всички олицетворяват магията, която българският език сътворява.
“Трифена” – Костадина Костова
“Трифена” е втората книга на Костадина Костова – мащабен труд, който ни повежда на поход назад към историята, за да проследим отблизо живота по времето на Одриското царство. Съюзи и предателства, кръстопътища – разчертали политическата карта, както и тази на сърцето, дълбоко заровени истини и съкрушителни тайни рисуват тракийските земи като арена на битки за власт и влияние. А в средата на сраженията, в които роби и владетели, врагове и съюзници хитро планират всеки свой ход, изпъква образа на Антония Трифена – съпруга на тракийския цар Котис. Царствената й осанка, която наследява заради благородното си потекло, отразява нейното верую – да не свежда глава пред никого, да не спира да се бори и да води онези свои лични войни, останали скрити за околните. Историческият сюжет среща финото и изкусно писателско перо на Костадина Костова, за да роди под него роман за ожесточените битки между дълга и свободния избор, между волята и съдбата, от която не можеш да избягаш.
“Слънцеломи” – Вида Делчева
“Слънцеломи” е приказно българско фентъзи, което ни отвежда в свят, изграден върху реалното и магичното, познатото и новото. В него писани и неписани закони помагат на мъдри старейшини, могъщи магьосници и верни подръжници да приложат на практика идеята за равноправие и хармонично съжителство между хората с магични дарби и онези, които не са благословени с такива. Като във всяка приказна история обаче някой решава да наруши този вселенски ред с амбициите и алчността си и намира съмишленици, които споделят същата ламтяща природа. Докато трае поредната битка между доброто и злото, Вида Делчева ни помага да си припомним и да се насладим на познати и забравени мотиви и традиции от българския фолклор, без обаче да ни тласка в капана на идеализирането на всичко нашенско. Напротив – тя търси начини да построи мост между личното и общото, между родното и чуждото. И ни насърчава да минем по него, да превъзмогнем страхове и предразсъдъци, за да видим, че всички сме част от една голяма и пъстра картина, описваща модерния свят.
“Майките” – Теодора Димова
Някои ще кажат, че “Майките” е от онези книги, живеещи втори живот заради тазгодишната екранизация, която романът получи под формата на сериал по една от телевизиите. Аз обаче мисля, че тя е от книгите, които откакто са публикувани, следват свой път и той лъкатуши и намира читателите в нужното за тях време. История, която капсулира между страниците си болката, неизречените от страх или срам мисли, разочарованието и меланхолията от сбърканите взаимоотношения и провалените връзки не само между майки и дъщери, но и цялостно между родители и деца. Остра, пряма, безкомпромисна, “Майките” рисува плашеща картина на детството, което страда от недостиг на любов, на осиротялото юношество и грешните избори.
“Лехуса” – Васил Попов
Признавам си, че все още не съм стигнала до някоя от книгите на Васил Попов, но с оглед на нарастващия брой почитатели на неговото творчество, смятам, че той трябва да присъства в тази селекция. “Лехуса” е чаканото продължение на “Мамник” – отново мрачна, загадъчна и мистична история, която на този етап можете да четете или слушате в Storytel. Над трънското село Вракола отново е надвиснало зло. Този път граничните полицаи Божана Горнева и колегата й Митко ще трябва да се справят с демони, свързани с древен храм-кладенец и новооткрито тракийско съкровище, а следите ще ги отведат дори до мистериите на Странджа планина. В разплитането на случая ще им помага и археологът Лора Кадурина – приятелка на Божана от студентските години. А дали плътеникът е още жив? Слушайте, за да разберете.
“Риалити” – Мария Пеева
Много се колебаех с коя книга да включа Мария Пеева, защото тя е талантлив и умел разказвач, който с лекота увлича читателите, но ако в поредицата за семейство Куман криминалният сюжет е поднесен с повече топло чувство и хумор, то “Риалити” е живото доказателство, че и у нас може да се напише и издаде динамичен, заплетен, зареден с адреналин съвременен трилър. Роман, който изследва камуфлажното свойство на човешката природа, с чиято помощ един убиец успява да се слее с тълпата, и тества вродените инстинкти за самосъхранение, но и за търсене на истината. Покрай историята за извършеното престъпление, на страниците му откриваме също актуални и наболели проблеми, с които съвременното общество се сблъсква ежедневно – от спорове за сексуална ориентация и предразсъдъци към етнически произход до насилие над жени, склонност към стереотипизиране, прокарване на феминистки убеждения и отношение към животните. Не липсват изненадващи обрати, които държат читателя нащрек, и създават усещането за надпревара с времето, защото докато един по един участниците отпадат, става ясно, че никой не е защитен на острова.
“Нишка” – Виктория Бешлийска
“Нишка” е третият роман на Виктория Бешлийска и мой личен фаворит не само заради удивителната си структура, но и заради неговата ориентираност към образа на жената и нейната многоликост. Докато летим на страниците на “Нишка”, виждаме как се пресичат съдбите на седем героини – усукват се и се извиват красиво, почти хипнотизиращо, как ред по ред техните нишки оформят здрави връзки, които предават напред във времето морал и ценности, съвети и сила. Всяка от тези жени взема по нещо от другата и добавя частица от себе си – ние сме историите, които наследяваме от нашите предци, но и тези, които сами пишем. Следваме космичния ред, по който се движи животът, но и създаваме своб собствен, който ни определя и който сами избираме да следваме. “Ние и аз”, както самата Виктория Бешлийска пише. И смятам, че днес, повече от всякога, се нуждаем от такива истории, които ни отвеждат на пътуване, което ни пробужда. Пътуване от личното към общото, от преходното към вечното, от земното към вселенското.
“Градинарят и смъртта” – Георги Господинов
Вероятно повечето биха очаквали да включа Георги Господинов с “Времеубежище” – книгата, с която спечели Международния Букър. Тя наистина ми е най на сърце. Но обективно погледнато смятатм, че повече хора биха се разпознали в “Градинарят и смъртта” – много човешка, откровена, до болка уязвима е тази книга, която е нещо като личен дневник на един син, преживял загубата на своя баща. Скръбта и осезаемата празнота, след като си отправил онова финално “сбогом”, са глави, присъстващи в историята на всеки човек. Да, “Градинарят и смъртта” е меланхолична и тъжна, рана, която не спира да кърви заради зейналата дупка от кражбата на болестта, но също така в нея има много обич, вяра и сила, с които през годините родителят е дарявал своето дете. И благодарение на тях един човек завършва земния си път така, както е учил сина си да живее – като вирее свободно в градината на живота и гледа нагоре към слънцето и небесния простор.
“Реките на времето” – Евгения Кръстева-Благоева
Вероятно това ще е романът, с който аз ще отпразнувам 24 май. Заглеждам го, откакто излезе, привлечена от историческия елемент и жанровия характер на сюжет в стил семейна сага. “Реките на времето” се разпростира върху няколко десетилетия и разказва историята на два български рода – реално съществуващи, също както голяма част от описаните събития в книгата не са плод на авторовото въображение, а на динамичния и труден развой на не толкова далечното минало. На страниците на книгата в интимна, неизвестна за широката публика светлина оживяват още образите на Димчо Дебелянов, полковник Владимир Серафимов – освободителя на Родопите, цар Борис III, Димитър Талев, Владимир Димитров – Майстора, Елин Пелин, Атанас Михов – първия български импресионист, и други. В процеса на писане загубени и забравени спомени сякаш по собствено желание излизат наяве. Сред тях най-отличителен е неизвестният портрет на Никола от лагера „Белене“, нарисуван с молив върху опаковка на колет от друг лагерист, открит цели 60 години след неговата смърт.
“Крадецът на праскови” – Емилиян Станев
Включвам “Крадецът на праскови” от Емилиян Станев, защото много читатели си признаха, че са се присетили за историята покрай тазгодишната матура. Темата на интерпретативното съчинение бе “Разум и чувства” и смятам, че отлично отразява опустошителните последици от моралната дилема, пред която е изправена главната героиня Елисавета. Нямам намерение да изтъквам качествата на творбата, нито да я преразказвам. Отбелязвам само, че според мен сюжетът, пресъздаващ историята на една невъзможна любов, която въпреки своята обреченост носи със себе си някаква форма на спасение и светлина в онези мрачни години, е останал неподвластен на времето и резонира дълбоко в човешката душа – тогава и днес.
“Черно море” – Александра Георгиева
Започвам с важното уточнение, че изданието излиза в края на месеца, но спокойно може да си направите предварителна поръчка или просто да си го отбележите като книга, с която да зарадвате детето за първи юни. Тази година посетихме аквариума в Генуа, който е сред най-големите в Европа, и там подробно беше разказано за дебрите на Лигурско море, а огромен екип и значителни ресурси се грижат информацията да бъде редовно обновявана и разпространявана. Тогава си мислих, че ще е хубаво да видя нещо такова за нашето море, и наскоро с радост установих, че издателство “Мармот” са реализирали такъв проект. “Черно море” е богато илюстрирано издание, в което децата ще научат как е възникнало Черно море, какви растения и животни го обитават, какви ветрове го вълнуват и кои птици прелитат над него. От създаването на морето и неговия релеф до многообразието от обитатели, книгата включва всичко най-важно и позволява на читателите да пътешестват от северното до южното крайбрежие и да надникнат в миналото на древни градове като Варна, Несебър.
