Миналата година “Тревожното поколение” от Джонатан Хайд беше сред най-обсъжданите заглавия от нехудожествената литература и спечели наградата на читателите на Goodreads в същия жанр. Книгата попадна сред препоръките на Барак Обама, а списание TIME я включиха в селекцията си с най-знакови издания за 2024 г. Много се изписа в западните медии за нея и макар в оценките да имаше известни колебания, всички бяха единодушни, че “Тревожното поколение” е необходима и дори вероятно закъсняла аларма за всички, които пренебрегват рисковете и негативното влияние на технологиите и социалните мрежи върху децата.
“Тревожното поколение”:
- Автор: Джонатан Хайд
- Жанр: Нехудожествена литература
- Страници: 368 стр.
- Година на издаване: 2025 г.
- Преводач: Елена Стоянова
- Издателство: Изток-Запад
От началото на 2010 г. случаите на депресия, тревожност, самонараняване и самоубийство рязко нарастват. Отгоре на това „детството на играта“ е вече окончателно заменено от „детство в екрана“. Защо се случва това? В „Тревожното поколение“ Джонатан Хайд излага ключово изследване на срива в психичното здраве на подрастващите и план за здравословно и свободно детство. Тук той описва как голямото пренастройване на детството е възпрепятствало социалното и неврологичното развитие на децата и води до лишаване от сън, разпокъсване на вниманието, пристрастяване, самота. Авторът обяснява защо социалните мрежи вредят на момичетата повече, отколкото на момчетата и защо момчетата се оттеглят от реалния във виртуалния свят с катастрофални последици за тях самите, за семействата им и за техните общества. Хайд отправя ясен призив за действие, като диагностицира „проблемите на колективното действие“ и предлага четири прости правила, които родителите, учителите, училищата, технологичните компании и правителствата могат да предприемат, за да сложат край на епидемията от психични разстройства.
Много се радвам, че “Тревожното поколение” от Джонатан Хайд се сдоби с български превод, който вече е наличен в нашите книжарници. Но няма да скрия притеснението си, че хората, за които книгата реално е предназначена, вероятно няма да посегнат към нея и едва ли ще й обърнат внимание. Защото авторът е абсолютно безкомпромисен и категоричен – инвестирането на твърде много време в социалните мрежи в ранна възраст и прекомерната употреба на смарт устройства от деца вредят на тяхната психика, дават отражение върху социалните им умения, менталното здраве и изкривяват ценностната им система. Подкрепя тезата си с факти и данни от изследвания и обяснява защо сме свидетели на поколение, което предпочита да се зомбира в телефона си, отколкото да играе на двора. А всички знаем у нас масово с какво пренебрежение се гледа на този въпрос.
Предвид насочеността на “Тревожното поколени”, е разбираемо защо книгата толкова вълнува читатели от цял свят. Основният й акцент е зависимостта на децата към екраните и какво отражение дава тя в бъдеще. Но реално авторът разглежда темата в доста по-голям мащаб, като започва от промените в общуването, стартирали през 80-те години, акцентира върху разминаването между реалния и виртуалния свят, усвоените нови техники и навици при родители и деца в контекста на развитието на интернет средата, навлизането на смартфоните в ежедневието и пристрастяващия характер на социалните мрежи. Резултати от различни изследвания, касаещи подрастващите в САЩ, показват, че през последните двадесет години децата се чувстват все по-самотни и неразбрани, нищо, че имат по хиляда (и нагоре) приятели и последователи в отделните комуникационни канали. Всичко обаче сочи, че количеството на връзките е за сметка на качеството на общуване. Все по-трудно е да се адаптират в реална среда, все по-предизвикателно е да се намери общ език или да се установи чуваемост, когато разговаряш с някой подрастващ, а много юноши и млади хора се затрудняват в реални житейски ситуации, защото перцепцията им за света е била изкривена от комуникацията във виртуалното пространство.
Първата половина на книгата проследява промяната при родители и деца, която настъпва постепенно и засилва темповете си преди около десет години. Джонатан Хайд разказва, че в стремежа родителите да предпазят децата си от опасности в реалността, те ги оставят сами продължително време във виртуалното пространство, което е значително по-рисково (заради анонимност, пристрастяване, фалшиви идоли и т.н.). Обяснено е, че липсата на игра на открито притъпява базови инстинкти и вреди на уменията за общуване очи в очи. Заетостта на възрастните в комбинация с нежеланието им да се справят с неудобните страни на родителството (много по-лесно е да ангажираш вниманието на детето си с телефон, за да го нахраниш, отколкото да станеш жертва на истеричните му изблици) води до залитане в крайности при употребата на смарт устройства. А независимостта, която все повече липсва при децата, когато става дума за усвояване на навици и самостоятелност навън, е заменена със свободата да правят каквото си искат в интернет, където по-трудно могат да бъдат хванати. В тази част от книгата авторът обяснява още защо момичетата са по-засегнати от илюзорните представи за красота и успех, които се вихрят в мрежите, но и как момчетата стават все по-изолирани заради времето, което прекарват в онлайн игри.
Очаквано, картината е доста мрачна, но Джонатан Хайд решава да даде няколко предложения за минимизиране на щетите, които включват намесата на технологичните компании, правителствата и родителите. Превенция и решения – така най-общо може да се обособи втората половина от книгата. Уви, не смятам, че идеите са особено приложими на този етап. Също така не съм почитателка на този тип едностранчиво мислене, според което само смарт устройствата носят вина за създаването на това тревожно поколение. В “Тревожното поколение” се коментира как екраните влияят негативно на децата, но се пренебрегва въпросът за личния пример, който родителите дават – те са не по-малко пристрастени към технологиите и неслучайно миналата година “brainrot” бе избрана за дума на 2024 г. Съгласна съм със становището, че всички социални мрежи са така изградени, че да водят до пристрастяване, но ако един възрастен не може да се отлепи от тях, то как да очакваме, че едно дете ще успее. И в този ред на мисли смятам, че тревожното поколение надхвърля възрастовата граница, която е посочен в книгата.
При всички положения трудът на Джонатан Хайд беше любопитно четиво, което дава храна за размисъл. “Тревожното поколение” сигнализира за сложни, задълбочаващи се процеси, касаещи както съвременните форми на общуване, така и промяната на ценностната система, в която се наблюдават сериозни дефицити. И ако все още няма категорично решение на проблема, то с абсолютна точност могат да се посочат жертвите му – непълнолетни деца, които са заменили безгрижието на игрите навън с обсебващи и натрапчиви мисли за враждебността на външния свят и неумението да намерят мястото си в него.
