Един добър роман може да е натоварен с различни дарби. Някои очароват със стил и забележителен авторов подход към интересни теми. Други изпъкват с оригинален сюжет – разказват истории, които едва ли са ти пресичали пътя. Трети избутват на преден план харизматични и запомнящи се персонажи, които имат силата да обсебват читателските мисли. Едни те тласкат да търсиш отговори, стоварват ти информация, с която запълваш пропуски и доизграждаш собствения ти мироглед. А някои умело те оплитат в мрежите на емпатията и емоционалната обвързаност с всичко, което четеш. Да намериш книга, която пресича всичко от изброеното, е повод за празник. И днес можем да се похвалим, че празнуваме “Трифена” от Костадина Костова – исторически роман, пуснал корени в дълбокото минало на нашите земи, но разгърнал достойнствата си чрез впечатляващ женски персонаж, чийто глас отеква силно от страниците.
“Трифена”:
- Автор: Костадина Костова
- Жанр: Исторически
- Страници: 464 стр.
- Година на издаване: 2025 г.
- Гледни точки: 1 основна
- Издателство: Софтпрес
Антония Трифена е дъщеря на понтийския цар Полемон I и на Питодорида I. Своенравна принцеса като от приказките, израснала под строгия поглед на майка си в Елеуса Сабасте. Там, в сърцето на Кападокия, започва нейната история и битката й с отговорностите и ограниченията, наложени й заради царската кръв, течаща във вените й. Антония копнее за свобода, за възможност сама да избира и да кове съдбата си, без да носи товара на дълга към царската корона. Мъдростта и трепета на майчиното сърце й подаряват ключ, с който може да свали оковите на знатния си произход и най-после да излезе от ролята на принцеса, за да реши сама как да продължи пътя си. Но първо трябва да подчини живота си на избрания за нея мъж – Котис, наследник на Реметалк I, цар на траките от династията на сапеите, и да замине при него. Далеч от родното си място, Антония Трифена ще се изправи пред вътрешните конфликти, които разяждат тракийското царство, ще открие любовта и ще се научи да отсява горчилката на предателствата и лъжите, които завистници и властолюбци използват срещу нея като отрова. Ще разбере, че не може да избяга от съдбата си, защото е родена да бъде царица.
“Трифена” е вторият роман на Костадина Костова след дебюта й с “Трето царство”. Стъпвайки на опита от писането на предишната книга и въоръжена с острото си писателско перо, авторката поема на мащабен поход назад към историята, вземайки читателя със себе си, за да проследи отблизо живота по времето на Одриското царство. Съюзи и предателства, кръстопътища – разчертали политическата карта, както и тази на сърцето, дълбоко заровени истини и съкрушителни тайни рисуват тракийските земи като арена на битки за власт и влияние. А в средата на сраженията, в които роби и владетели, врагове и съюзници хитро планират всеки свой ход, изпъква образа на Антония Трифена – съпруга на тракийския цар Котис. Царствената й осанка, която наследява заради благородното си потекло, отразява нейното верую – да не свежда глава пред никого, да не спира да се бори и да води онези свои лични войни, останали скрити за околните.
Характерът е съдбата, ми казваше един мъдър човек, пропътувал света надлъж и нашир, посрещан с почести дори на Палатинския хълм. Ала не можем да избягаме от кръвта в жилите си, от наследството и демоните на миналото, можем само да решим как ще живеем с тях и да посрещаме идния ден с високо вдигната глава.
Самият факт, че романът е кръстен на Антония Трифена, вероятно ви подсказва, че тя е гръбнакът в историята. Сюжетът е разделен на три част, проследяващи израстването на героинята и нейния път към царския престол. Виждаме я необуздана, вироглава и своенравна като дъщеря, неразбрала завета и действията на своята майка. Опознаваме я като жена, която осъзнава уязвимостта на влюбеното сърце в онази епоха, като амбициозна и справедлива принцеса, узряла за за прозрението, че човек не може да избяга от себе си, защото “характерът е съдбата”. Докато се люшка между сладостта на свободния избор и горчивината от дълга, предопределеността и покорството, Антония Трифена си проправя свой път. Волята я бута напред, а собствената й истина е нейният най-верен компас. Благодарение на този факт героинята буди респект у читателя, така както реалната личност е предизвиквала уважение сред своите приближени и поданици.
Само глупците не се страхуват от жени с тайни.
Има две основни неща, които ми правят силно впечатление в романа на Костадина Костова. Първото е образът на жената тогава. Антония Трифена не е единственият женски персонаж, който изпъква в книгата. Наред с нейната твърдост и несломимост, проследяваме нишките на други непоколебими героини (Питодорида, Мирто, Зура), които не познават примирението и послушанието, а остават верни на собствените си принципи. Ако в съвременните романи говорим за женска еманципация, то в този исторически контекст виждаме понятието разсъблечено от своята крайност и сведено до същината, че жената е силен и далновиден съюзник, със свои похвати за постигане на целите си, но неимоверно безценна в подкрепата си.
Не короната тежеше, а тази осанка, това гордо вдигнато лице, този непримирим поглед. Ако характерът е съдбата на човека, той е и неговият бич.
Второто, което обожавам още от първия роман на авторката, е умението й да пресъздава толкова живо конкретни сцени, отразяващи същината на героите й. Тук ясно виждах танца на Антония Трифена – улавях нейния магнетизъм във всяко движения, ефирността, но и непокорството й. Присъствах на раждането на детето й, когато божественото и човешкото се сливат в един единствен миг на сътворение. Моментът, в който героинята стана майка, пренастрои приоритетите й и я центрира. Костадина Костова борави умело с думите, като пише красиво, увлекателно, но и някак вглъбено, създавайки усещането, че си насаме с историята. Но в “Трифена” богатството на книгата идва и от мащабното проучване, което авторката е направила, за да вплете бита, културата, обичаите и особеностите на един толкова древен народ, какъвто са траките. В сюжета не липсваха обрати, които пренареждаха играчите на арената и раздаваха справедливост, където беше необходима. Множество микрокулминационни моменти задаваха емоционалния ритъм, който пулсираше и ту се издигаше нагоре в еуфория, ту рязко падаше в низините на разочарованието – две състояние, които не бяха чужди на Антония Трифена.
Принцесите могат да нехаят за цената на действията си. Цариците я плащат.
“Трифена” е доказателството, че успехът и безспорните качества на първата книга на авторката не са били еднократно явление. Съвременната българска литература се нуждае от деликатността, любопитството и красноречието на писатели като Костадина Костова, които съумяват да насочат вниманието ни към богатството на историята ни, но и да го вплетат сред нишките на миналото и непрекъснато променящия се облик на света.
