“Мъжът, който не се обади” от Роузи Уолш беше една от избраните книги за лятото от Book of the Month и още тогава си я купих, но все не й идваше времето. Когато разбрах, че този месец ще излиза на български, реших, че моментът е настъпил. Нямах кой знае какви очаквания – все пак съм чела доста любовни романи и не мислих, че този ще е много по-различен. Дебютната книга на Роузи Уолш обаче хубаво ми натри носа!
“Мъжът, който не се обади” :
- Автор: Роузи Уолш
- Жанр: Любовен роман
- Страници: 312
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 2, но 1 водеща
- Издателство: Хермес
Първата среща между Сара и Еди не е нито планирана, нито очаквана, но е от онези, които не искаш да свършват. Затова двамата прекарвате следващите 7 дни заедно, убедени, че най-после са открили голямата любов, за която всички говорят. Бъдещето изглежда пълно с възможности, с горещи целувки и споделени моменти, докато миналото не хвърля сянка и не променя изцяло сценария. Еди е обещал на Сара да се свърже с нея, след като се завърне от планирано пътуване до Испания, но обаждането така и не идва. Всички я убеждават да забрави, но тя е убедена, че нещо се е случило. Истината е шокираща, болезнена и оставя усещането за безнадежност, но когато става дума за любов, говори не умът, а сърцето.
Вижте откъс от книгата
“Мъжът, който не се обади” от Роузи Уолш беше много силен, емоционален роман, леко загадъчен, с нотки на меланхолия, той ни разказва за една невъзможна любов, която не признава предразсъдъци и ограничения и побеждава логиката не с разум, а с чувство! Ако сте почитатели на романтичния жанр и харесвате историите на Колийн Хувър и Мия Шеридан, тогава не може да подминете тази.
Не мога да говоря много за сюжета, защото е пълен с изненадващи обрати, с премълчавани истини и морални дилеми, които правят историята още по-интригуваща. Мога обаче да кажа за различните въпроси, които любовта между Сара и Еди повдигаше. На първо място, на какво сме способни, за да опазим хората, които обичаме? Можем ли да съдим другия за изборите, които е направил, ако знаем, че са били от любов, и има ли тя силата да ни оневини и да ни предложи нов старт в живота? Можем ли наистина да оставим миналото зад гърба си или то рано или късно ще ни настигне? Връзката на Сара и Еди беше драматична, мистериозна, носеше емоционален товар, който би бил непосилен за много двойки, но тук идва и другият важен момент – любовта не пита, не избира, не се интересува от обстоятелства.
Структурата на романа беше по-разчупена и правеше историята още по-тайнствена – включваше моменти от седмицата, която Сара и Еди са прекарали заедно, от настоящето, в което Сара се чувстваше объркана и самотна, както и писма/ мейли, които тя не спираше да му праща и които всъщност разказваха за ученическите й години. Някои биха сметнали поведението на Сара за отчаяно и унизително, други биха се възхитили на нейната отдаденост. Аз по-скоро бях от групата на романтиците, които й симпатизираха и я подкрепяха. Сара вярваше в инстинктите си и в онова чувство на цялост, което човек изпитва, когато срещне своята половинка, затова не се предаваше.
Покрай любовната тема “Мъжът, който не се обади” вмъкваше и други интересни казуси – за хулиганството в училище и за опитите да се впишеш; за сложните връзки в едно семейство и жертвите, на които сме готови в името на нашите близки; за прошката и изкуплението. Впечатли ме и каузата, на която Сара се беше посветила и която само доказва колко благородно и добро сърце има.
Накратко, ако сте на любовна вълна и ви се чете история, която абсолютно да ви разчувства и разтърси и на която трескаво искате да се доберете до финала, но когато това стане да ви се плаче, защото е свършила, тогава “Мъжът, който не се обади” от Роузи Уолш е вашата книга.
