Някога искали ли сте да заживеете в книга? Така започва „Астралната библиотека“ от Кейт Куин – съвсем невинен въпрос, който обаче е способен да провокира дълбоки размисли у всеки читател заради хилядите възможности, измежду които може да избира. Всеки книгохолик по презумция е и беглец. Бягаме от многото задачи, с които сме затрупани в ежедневието; бягаме от отговорностите на възрастни; бягаме от болката, разочарованието, страха. Но също така бягаме към надеждата, към свободата, към знанието. И винаги когато отворим книга, намираме убежище. Дали ще се задържим в него, или ще отскочим до друго, където се чувства по-комфортно – по-разбрани, по-приети, по-спокойни – това вече си зависи от нас. Но книгата никога няма да затвори страниците си за една лутаща се читателска душа. На тези основи стъпва новия роман на Кейт Куин, която обичайно сме свикнали да свързваме с исторически сюжети.
“Астралната библиотека”:
- Автор: Кейт Куин
- Жанр: Фентъзи
- Страници: 336 стр.
- Година на издаване: 2026 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Аликс, Бо
- Преводач: Яна Парашикова
- Издателство: Софтпрес
Ако има един урок, който Аликс Уотсън е усвоила в безрадостното си бездомно детство, той звучи така: За разлика от хората, книгите не те предават никога. Валиден е и до днес, когато работи на три места и пак не успява да свърже двата края, но затова пък прекарва края на всеки свой ден в читалнята на Бостънската библиотека. Тук намира убежище и поне за малко бяга от проблемите. До деня, в който прекрачва прага на скрита врата и се озовава пред Библиотекарката – пазителка на магичната Астрална библиотека, която предлага на изгубените да открият нов живот в… любимите си книги. Но преди Аликс да отвори страницата на новия си дом, от сенките се надига могъщ враг. На прицел е всеки, на когото Астралната библиотека някога е помагала. С помощта на един забележителен моден дизайнер Аликс и Библиотекарката се впускат в шеметна надпревара през регентските салони, описани от Джейн Остин, по задните улички на Шерлок Холмс и ухаещите на шампанско партита на Гетсби, докато опасността ги следва по петите. Въпросът е кого иска да унищожи врагът им – Аликс, Библиотекарката или самата Астрална библиотека?
“Светът на книгите много го бива да ни показва онова, което истински желаем”
Този път авторката рязко сменя посоката, за да разкаже една приказка за пораснали библиофили и по оригинален начин да комбинира нещо старо, колкото света (любовта към четенето), и нещо ново, което се превръща във все по-наболял проблем на съвремието ни (предизвикателствата, пред които са изправени библиотеките). „Астралната библиотека“ разказва за смисъла не само на литература, но на изкуството като цяло – за това какво открива човек в него, за скритите послания, за универсалния език, на който общуваме с него, за начина, по който приобщава хората и връзките, които изгражда. Изкуството отразява реалността на своето време, но и само по себе си е магия, сътворена от човека.
“Мирисът на книги е най-любимият ми мирис на света, мирисът на всички библиотеки, мирисът, който ме караше да се чувствам у дома повече от всеки дом, който някога съм имала. Повечето хора имат набор от различни миризми, които ги карат да се чувстват у дома: смесица от лазанята на мама, жасмина, посаден от баща им край входната врата, ваксата за паркет, купувана от баба, кучето, с което са изразнали. Аз бях живяла на твърде много места, за да свързвам която и да било миризма с чувството за сигурност и безопасност, но за сметка на това се бях привързала към аромата на книги…”
Естествено, тъй като сме в библиотека, при това необикновена, основен акцент са книгите и тяхната способност да запълват емоционалните липси в живота ни. Четящият човек може да няма пари в портмонето си, но е богат на истории, а те му дават нужното, за да преживее поредният тежък удар, който съдбата му нанася. Или поне нещо такова се случва с главната ни героиня Аликс – симпатична млада жена, изпаднала в дълбоко затруднено положение, която просто търси място, където да се почувства в безопасност. Място, където да не бъде отхвърлена. И го открива в лицето на Астралната библиотека – убежище, отворено за читатели от всякаква прослойка, религия, произход. Най-после съдбата се усмихва на Аликс и тя може да заживее в избраната от нея книга. Но всеки знае, че сюжетът понякога крие неочакван обрат и Аликс става част от приключението на живота й.
Ти ще живееш в своя собствена версия. В крайна сметка всички читатели преживяват книгите по различен начин.”
И тук по интересен начин Кейт Куин среща фантазията и реалността, като отваря тема за цензурата и заклеймените заглавия и я комбинира с проблеми като липсата на адекватно финансиране и нуждите на модерното общество. Трябва ли библиотеката да се промени, за да се напасне към съвременния човек, или тя трябва да остане онзи символ на знанието, чието тихо присъствие носи утеха, е казус, който миналата седмица бе повдигнат по отношение на Британската библиотека. Откривам го деликатно вмъкнат и в „Астралната библиотека“ от Кейт Куин.
“Изкуството е за всички… Не е само за колекционери, сноби, експерти, висшисти или добре осведомени хора.”
За щастие, книгите винаги са съдържали отговорите на големите въпроси. Разкриват ни го и тук, но като член на книгохолишкия съюз няма да ви го издавам. Ще ви оставя да отскочите сами до Астралната библиотека – кой знае, може и за вас да се отвори място на щат.
