Преди да прочета „Моите седем бащи“ от Адрев Валден, не си бях давала сметка, че съм чела доста романи за майчинството с всичките му нюанси, но много малко за ролята на бащата. Може би най-яркият ми пример там е „Нещата, които синът ми трябва да знае за света“ от Бакман и по една щастлива случайност тъкмо той препоръчва романа на своя скандинавски колега-писател Андрев Валден – “Моите седем бащи”.
“Моите седем бащи”:
- Автор: Андрев Валдев
- Жанр: Съвременна европейска проза
- Страници: 400 стр.
- Година на издаване: 2026 г.
- Гледни точки: 1
- Главни герои: Андрев
- Преводач: Ева Кънева
- Издателство: Емас
Швеция, началото на осемдесетте. В една къща в провинцията се разразява поредният семеен скандал и от устата на майката се изплъзва тайна. Седемгодишният Андрев научава, че мъжът, когото е наричал „татко“, всъщност не е негов баща. Истинският му баща е с дълга коса, като индианец, и има кон – или поне така изглежда във въображението на момчето. От този миг малкият Андрев започва да живее с мечтата за срещата с Индианеца, изграждайки в съзнанието си неговия съвършен образ. Мъжете, които един след друг печелят сърцето на майка му, са далеч от този образ. Идват и си отиват, като сезоните или болките на растежа. И с всеки нов баща на момчето му се налага да се облича спретнато, да се смее на несполучливите опити за шеги и да стиска зъби. Междувременно то се чуди – а кога ще дойде Индианеца от далечна страна?
„Моите седем бащи“ е комбинация от драма и автофикция, разположени удобно в рамката на исторически отрязък от края на двайсети век, който улавя разликите между отношенията между родители и деца тогава и днес. Написана от гледната точка на едно момче, книгата отразява една значителна част от детството му, в което то посреща и изпраща седем различни мъже, придобили за известен период статут на негов баща. Но каква наистина е дефиницията на тази титла и какви са изискванията за нея? Дали е някой, който е кръвно свързан с теб и ти е дал живот, или пък е човек, който се интересува за твоето благосъстояние, обича те безусловно и се грижи за теб? И какво става, ако в някакъв момент пренареди приоритетите си и да има син вече не е сред тях? Това е една много малка част от въпросите, които се вихрят в главата на нашия малък главен герой, който пораства с по-скоро отстъстващи примери на бащинска фигура въпреки текучеството от мъже, които преминават през детството му.
През зимата разликата между имащите и нямащите става много видима. Причината са пухените якета и луничките, придобити през междусрочните почивки. Всеки носи класовата си принадлежност както охлювът – черупката си. През лятото разликите се стопяват. Не е нужно да ходиш в планината, за да придобиеш тен, а и всичко носят тениски и шорти. През лятото е трудно да се определи кой към кой свят принадлежи. Хората са свободни и загадъчни. Мразя зимата и обожавам словото.”
„Моите седем бащи“ отразява наивния, чист поглед на децата към света на възрастните. Свят, който често изглежда хаотичен, невъзможен да бъде разбран, понякога странен, отблъскващ, плашещ, но пък и все така интересен, защото всеки се стреми да бъде като „големите“. И сред неразборията едно дете трябва да намери онези добри примери, които да го преведат през живота и да му помогнат да стане добър човек. Нашият герой трудно ги открива, защото мъжете, заемали временно длъжността на бащи, често са егоцентрични, манипулативни, с объркани морални ценности, недостатъчно образовани, непораснали и дори жестоки. Но предполагам, че антипримерът също е някакъв ориентир какъв не искаш да станеш.
Докато се опитва да схване как е устроен светът на възрастните, момчето пораства – преживява първите си любовни вълнения, учи се да различава кои са истинските му приятели и се старае да си намери среда, макар често да му се налага да полага наново основите й, съзрява емоционално и все повече разбира същността на парите, социалния статус и законите на обществото.
Някои ситуации са тежки за смилане, особено когато читателят ги вижда през очите на дете – разбиват ти сърцето и те оставят с чувство на празнота. Болезнено е да четеш как едно дете свиква с мисълта, че бащинската фигура не е константа в живота му, приема я. Към други самият автор подхожда с фин хумор и може би дори щипка циничност, която е необходима, за да оцелее при тези обстоятелства. Прави впечатление обаче как въпреки различните бащи и разочарованията покрай техните заминавания, присъствието на майката запазва своето постоянство. Очевидно тя не е идеализиран персонаж, но все пак е обрисувана като някой, който устоява на трудностите и умее да обича и дава любов, макар и по един изкривен начин.
“Добре.”
Това същото ли е като “да”? Не носи същата категоричност. В “добре” се крие нещо безсилно и чупливо. Като че ли съответства на “да”, но с право на отказ. Започвам да се съмнявам, че връзката, която започва с “добре”, може да продължи цял живот.”
Замислих се, че числото седем е особено – толкова са цветовете на дъгата, толкова са дните от седмицата, в библейски план също е символно натоварено, а често се свързва и като число, което обозначава търсенето на истината. Може би тъкмо тези седем бащи дават отговор на нашия герой Андрев какъв мъж и какъв баща иска да бъде той. За момента виждам, че е успял да се превърне в умел писател.
– Вината не е твоя – казва му Убиеца.”
