За пръв път ми се случва да чета книга продължително време и да не се откажа от нея. Колкото и задачи да имах, накрая се връщах към историята на Артуро Кинер, защото просто успя да ми влезе под кожата. Споделям с вас какви са ми впечатленията от “Да обичаш като Артуро Кинер” от Мигел де Леон.
“Да обичаш като Артуро Кинер”:
- Автор: Мигел де Леон
- Жанр: Съвременна литература, Европейска проза
- Страници: 478
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: множество
- Издателство: Кръгозор
“Да обичаш като Артуро Кинер” не е поредната любовна история, чийто щастлив финал предвиждаш още от първите страници. Не, това е история за доблест и чест, за борбата на един мъж срещу несправедливостта и корупцията във властта, срещу стремежа на жадните за влияние да налагат волята си със сила и пари. История за един на пръв поглед разбит живот, който любовта успява да възроди и промени. История, която проследява как се е променяла Испания и един канарски остров през годините. Когато Артуро Кинер вижда за пръв път Алехандра, той знае, че ще й отдаде сърцето си завинаги. Но преди да приеме нейното, трябва да е сигурен, че е изгонил демоните от своето минало и че й е дал възможността сама да открие своя път към щастието. Дали ще я отведе обратно при него?
Имах доста високи очаквания за “Да обичаш като Артуро Кинер” и макар да не бях съвсем наясно каква е основната тема на книгата, кратките откъси, които бях чела от нея, ме оставиха с впечатлението, че ще бъде една силно драматична и емоционална. До голяма степен се оказах права – историята тръгва по-тромаво и заплетено, но колкото повече напредваме, толкова по-лесно ни е да си отговорим на въпроса кой е Артуро.
Някога те обичах. Казах ти, че ще е завинаги, и дори аз самият не вярвах, че ще е така, докато не си замина. Сега знам, че не съм те излъгал.”
Авторът започва разказа си отдалече и първоначално не разбирах защо ми разказва за хора, които очевидно не са главните герои, но по-късно ми стана ясно и намирам подхода му за логичен и правилен. Артуро е човек, който е наследил достойнството и честта на своите предци, гордия дух, борбеността и чувството за справедливост на брат си, голямото сърце и страстта на жителите от градчето на Карибските острови. Без да знаем какво се е случило в миналото, не бихме могли да си обясним настоящето на Артуро.
Живей достойно. Дръж на думата си и изпълнявай задълженията си, защото не е повече мъж онзи, който причинява зло, а този, който не се отмята от отговорността…Подпомагай и уважавай по-слабите от теб. Най-големият мръсник е онзи, който се възползва от беззащитния.”
В книгата има от всичко – събирания и раздели, щастие и нещастие, радост и тъга, отмъщение и възмездие, любов в изобилие. Драма не липсваше, защото във всеки един момент някой от героите беше принуден да се справя с неволите на живота – един е изгубил близък човек, друг се бори срещу несправедливостта и корупцията, трети живее в несигурност, а сюжетът често търпеше обрати, вкарваше нови персонажи или временно изместваше фокуса от други. В този ред на мисли “Да обичаш като Артуро Кинер” много ми напомняше на сериалите, които гледах като по-малка с баба ми – и го казвам в най-добрия смисъл на думата! Харесваше ми вълнението, тръпката да не знам какво ще се случи с моите герои, дали ще се съберат или съдбата ще ги раздели, да съпреживявам тяхната драма, която успяваше да ме погълне и да ме разсее от ежедневните ми грижи, като ги заменях с чуждите.
И започнаха да съзаклятничат срещу самотата с поредица от нежности, които избухваха в любов по безсрамни ъгли и позорни часове. Една смирена и зряла любов, чиито стремежи приключваха с утоляването на страстта, без цензура, нито ограничаване на свободата, само докато другият желаеше това. Само докато другият го искаше. Опазвайки сърцето си, за да не може свободолюбието на другия да го разбие.”
Как обича Артуро Кинер сигурно е въпрос, който повечето читатели биха си задали, имайки предвид заглавието на книгата. За мен образът на Артуро е най-големият плюс на историята. Той обича чисто и безкористно, самоотвержено и отдадено, щедро, без да иска нищо в замяна. Любовта на Артуро, макар и пламенна и силна, подлежеше на законите на честта и уважението, изповядваше изконни морални ценности и нито за миг не предаде идеалите, в които вярваше, а именно – да запази достойнството на своята любима и да й даде правото на избор и на свобода, за да открие щастието.
Не забравяй, че нашият живот не е наш, а го дължим на хората, които ни обичат”
“Да обичаш като Артуро Кинер” от Мигел де Леон не е книга, която четеш на един дъх. Това е история, която отлежава в съзнанието ти, просмуква се в сърцето ти и също като хубавото вино е добре да я “консумираш” по малко и на често, за да й се насладиш по-дълго.
