“Цирцея” – Маделин Милър

Още с появата си “Цирцея” от Маделин Милър беше заявила, че ще бъде едно от топ заглавията на 2018-та, и определено е една от книгите, за която наистина нямах търпение да излезе на български. Бях решила, че искам да се насладя на историята, без да проверявам всяко митично създание или божество, затова не посегнах към английската версия. И ето я днес в ръцете ми!

“Цирцея”:

• Автор: Маделин Милър
• Жанр: Митология
• Страници:352
• Година на издаване: 2018
• Гледни точки: 1
• Издателство: Анишър (Егмонт)

Цирцея е нимфа – дъщеря на Хелиос, богът на Слънцето и най-могъщият титан, и на нимфата Персеида, но още като малка тя е била отхвърлена и пренебрегната, защото не показала да е наследила силите на баща си, още по-малко красотата на майка си. Освен това Цирцея не разбира отношението на боговете към хората и симпатизира на простосмъртните. Покрай тях открива, че е магьосница – заради дарбата й Зевс я наказва, като я праща на самотния остров Еея. Първоначално Цирцея приветства самотата и я използва като възможност да усъвършенства уменията си. С времето съдбата я среща с много от познатите ни митологични герои, но най-важен за нея се очертава Одисей. Как Цирцея ще се научи да оцелява в света на боговете и този на смъртните и какъв е нейният път?

Древногръцката митология винаги ми е била слабост – мисля, че никъде не съм срещала толкова противоречиви, интересни и забележителни образи, които да всяват едновременно страх, респект и любов у хората. Затова беше удоволствие да се завърна към нея, четейки “Цирцея” на Маделин Милър. Като всяка “приказка” и тази тука започва така увлекателно, че няколко страници по-късно вече си омагьосан от този божествен свят, където всеки се бори за власт и величие, да бъде запомнен – на всяка цена и независимо с какво. Безсмъртието се приема за даденост, докато обожанието и страхопочитанието у простосмъртните всъщност са истинската награда, която гали егото на боговете.

– Значи трябва да отричам, така ли?

– Точно така, Цирцея. Казвам на баща ни, че моето магьосничество е случайно, а той се прави, че ми вярва. Зевс пък се прави, че вярва на него, и всичко е наред. Грешката, че си призна, е твоя. “

Спомням си, че когато в училище трябваше да четем “Илиада”, “Прикованият Прометей” и”Антигона”, учителка ни казваше, че Старогръцките митове и легенди са основата, на която се опират много от написаните по-късно велики истории и сценарии. Тогава не я разбирах, виждаше ми се твърде крайно изказване, но днес оценявам думите й. Никъде другаде не съм срещала такова голямо разнообразие от идеи, мотиви и послания, от метафори и алегории -всеки бог олицетворява някаква сила на характера, но си има и своя слабост, която го прави уязвим, а животът на простосмъртните се влияе от полюсните настроения на тези, които разполагат с властта да си играят с човешките съдби.

“Цирцея” наистина представлява една разходка из Древногръцката митология и на пръв поглед не ни казва нищо ново, освен че авторката е положила изключителен труд, за да проучи историята на всяко митично същество. Но истината е, че този път светът на боговете не изглеждаше толкова великолепен и примамлив, колкото е бил описван от други автори. Болна амбиция, егоизъм, суета, високомерие, алчност и жажда за мъст текат като отрова във вените на боговете, които смятат думата “човечност” за проклятие.

Нямате представа колко много се страхуват боговете от болка! Тя им е толкова чужда, че целите тръпнат от ужас, когато виждат някой да страда.”

В центъра на историята все пак е един силен женски образ – Цирцея. Да си призная, не знаех много за нея, докато не се докоснах до книгата, което не е изненадващо, имайки предвид, че славата винаги е принадлежала първо и по право на олимпийските богове. Това, което ми хареса най-много в героинята й, е фактът, че тя непрекъснато се променяше, надграждайки знания и емоции, извлечени от предизвикателствата, с които трябваше да се справя. Всеки провал беше урок, всеки успех носеше удовлетворение, но без да я заслепява.

Нека обясня какво не е магьосничеството. Не е божествена сила, която се явява чрез мисъл или намигване. Магиите се планират, изнамират и измайсторяват, изсушават се, накълцват се и се смилат, готвят се, изричат се или се изпяват. Дори след това може да не подействат. Ако билките ми не са достатъчно свежи, ако се разсея и ако нямам силна воля, магическата отвара гранясва…Магьосничеството е тежък труд.”

Цирцея беше жена, майка, любовница, чародейка. Не беше безгрешна, но ценеше истината и справедливостта като скъпоценности, които другите богове захвърляха с лека ръка. Остана неразбрана от тях, затова беше осъдена на самота, но може би когато останеш насаме със себе си, откриваш кой си в действителност и виждаш нещата в перспектива. Цирцея не се научи да бъде жестока като роднините си, но се научи да оцелява и да пази тези, които обича, без значение от (само)жертвите.

-Как мислиш, кой дарява повече – щастливият или нещастният човек? – попита Хермес.

– Щастливият.

– Съвсем не. Щастливият е твърде улисан и не смята, че дължи каквото и да е на другите. Но остави го да зъзне, убий жена му, осакати детето му и той ще подложи на лишения семейството си, за да ти купи снежнобяло сукалче. Стига да може, ще ти подари сто.

Дълго мога да говоря и анализирам “Цирцея” от Маделин Милър, най-малкото защото зад всяко чудо, всяка магия, всеки подвиг се крият дълбок подтекст и поука, но нито времето, нито редовете ще стигнат. Ще завърша, като кажа, че книгата наистина оправда шума, който се вдигна около нея – най-малкото защото е интересно да си припомним света на древногръцките богове (малки и големи) и да го наложим като шаблон върху съвременното ни общество. Ще се удивите колко неща се повтарят!