Да бъдеш родител е най-прекрасното, най-вълнуващото, но и най-страшното приключение на света и Фредрик Бакман определено знае това. Доказателството – “Нещата, които синът ми трябва да знае за света”!
“Нещата, които синът ми трябва да знае за света”:
- Автор: Фредрик Бакман
- Жанр: Съвременна проза
- Страници: 188
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 1
- Издателство: Сиела
Вече дори не е нужно да сме “добри родители”, струва ми се. Това отшумя. Сега се задоволяваме с “окей”…А един от начините да се самоубедим, че сме окей родители, е като направим така, че другите да изглеждат като лоши родители. И можем да бъдем ужасно изобретателни в това отношение, да знаеш.”
Не знам дали защото имах нужда да почета нещо разведряващо, или защото съм майка, но “Нещата, които синът ми трябва да знае за света” се оказа моята книга. Мисля, че идеално балансира между веселите и сериозните страни на родителството, а чувството за хумор на Бакман, за което подозирах от предишни негови романи, тук най-после се е развихрило.
Защото ви обичаме. Това е цялата работа. Искаме да сте по-добри от нас. Защото, ако децата ни не станат по-добри от нас, какъв изобщо е смисълът? Искаме да сте по-добри, по-умни, по-скромни, по-щедри, по-неегоистични от нас. Искаме да ви осигурим най-добрите условия, които можем. Затова пробваме различни методи на приспиване, ходим на семинари…”
Това, което най-много ми хареса в книгата, е идеята, че перфектни родители не съществуват. Има добри родители, грижовни, любящи, търпеливи, но идеални – това е мисия невъзможна. Бакман не прави изключение, просто е облякъл в думи онзи страх, който всеки родител изпитва – страхът да не се издъниш. Подправил е написаното с доза самоирония и е включил типичната за неговия стил емоция, към която не можеш да останеш безразличен, и готово. Никъде не претендира книгата му да е шедьовър – според мен не е и редно да я сравняваме с останалите му творби, защото тази тук е по-лична и вместо да се обляга на художествената измислица, ползва собствения му опит като родител. Но тук по-ясно от всякога читателят може да припознае себе си – в моментите, когато поредна вечер е буден в 3 през нощта; когато е скрил играчка, чийто звук му бърка в здравето; когато за милионен път си задава въпроса “дали не греша?”.
Да отглеждаш деца, много отношения е като да караш трактор в стъкларски магазин. С гипсирани крака. И свалена пред очите шапка. Пиян.”
Хубаво е да можем да гледаме с насмешка на сериозните теми, макар в действителност на никого да не му е весело, когато за пореден ден се чувства като зомби, защото не са му останали сили от игри, разходки, прояви на инат и водене на преговори при срещи на високо равнище, на които родителят се бори за безпроблемно приспиване и съгласува седмичното меню за n-ти път. Но между шегите и остроумните коментари, Бакман вмъква истинските уроци, които отразяват мечтата на всеки родител – детето му да стане добър човек. Да може да отсява истинските приятели, да уважава по-възрастните, да проявява търпение и разбиране, защото никой не се е родил научен, да знае какво е да обичаш и цениш човека до теб.
Не знам кой знае колко по въпроса (за любовта). Обичал съм истински само една жена. Но всеки ден с нея е като пиратско приключение във вълшебна гора, пълна със заровени съкровища. Когато я разсмея, се чувствам като дете, което е обуло един номер по-големи гумени ботуши и скача в най-дълбоките локви. Аз съм тъп и ръбат, и черно-бял. Тя е всички цветове.”
В “Нещата, които синът ми трябва да знае за света” Бакман не крие, че да си родител не е лесна работа. Всъщност това е най-отговорната, най-сложната и най-динамичната длъжност в живота, но какво от това, след като до теб има едно туптящо, пълно с безрезервна обич и доверие сърчице, което ти искаш да опазиш от света и което осмисля дните ти.
Да ти кажа: не ме интересува дали ще бъдеш религиозен, или не. И дали изобщо ще вярваш в Бог. Стига да си добър с майка си, да не убиваш, да не крадеш, да не викаш за “Манчестър Сити” или някакво друго безумие, честно, не ми пука дали моралните ти принципи са продиктувани от малка червена книга или от кутия с понички.”
