Винаги съм казвала, че често книгата сама намира читателя. “Дом” от Камелия Кучер ме теглеше към себе си откакто излезе по книжарниците през юни и най-после се предадох на изкушението. Споделям ревюто си за този чудесен роман!
“Дом”:
- Автор: Камелия Кучер
- Жанр: Съвременна проза
- Страници: 288
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 1
- Издателство: Хермес
Франсоа е 13-годишно момче, което расте в семейство без любов и без подкрепа. Той познава единствено студенината на родителите си, затова когато се сприятелява с Джейкъб и вижда как изглежда един дом, изпълнен с хармония и обич, Франсоа се чувства изгубен, но и намерен. На помощ му идва красивата и загадъчна Фатима, която е по-голяма от момчето с повече от 10 години, но тя вижда в него доброто сърце и го избира за свой приятел и довереник. Годините минават, Франсоа расте и уроците, които Фатима и семейството на Джейкъб са му предали, му помагат да изгради свой дом. Място, където да се чувства сигурен и обичан. Не мечтаем ли всички за това?
Животът е път към дома”
Последните седмици често се случваше да попадам на корицата на “Дом” от Камелия Кучер на издателство Хермес, но така и не се решавах да я прочета, въпреки че вече чух няколко доста добри отзиви за нея. Уж се бях отказала, но книгата все беше в ума ми – някъде назад, шепнейки да не я забравям, да не я подминавам. Затова, когато дойде време да стягам багажа за кратка почивка, избрах нея за компания. “Дом” от Камелия Кучер се оказа един от най-хубавите и смислени съвременни български романи, които съм чела. Харесах всичко в нея – историята, героите, стила, посланията…Личеше си, че е книга, която е писана с много внимание и любов, затова смятам да й отвърна със същото.
Иде ми да скоча от стола и да се втурна в някой магазин да ти купя пиано с парите, които нямам, да го довлека до тук със силата, която не притежавам, и да те накарам да докоснеш клавишите, за да изкараш звука на душата си с влиянието, което нямам върху теб”
Първото нещо, което ме привлече в книгата, беше начинът, по който Камелия Кучер говори за дома и семейството. Домът може да има много измерения – за едни е чувство, за други е човек, а за трети си остава онова мило място, към което обичаш да се връщаш. Място, което дава любов и се пълни с любов. Или поне така трябва да е, но не и за Франсоа. Виждайки различките между неговото семейство и това на приятеля му, чувството на разруха, бездомност и самота се засилват у момчето. Мисля, че най-много харесах метафората за щастливия и нещастния дом. Първият е уютен, топъл, гостоприемен, чист, а вторият – мръсен, отблъскващ, студен и мрачен. Домът на едно любящо семейство е изпълнен с мечти и с хармония, докато тъгата и озлоблението са плячкосали и малкото поводи за усмивки и радост в къщата, където живее Франсоа. Превръщат я в куха черупка, която колкото и да пълниш с надежда, има твърде много пробойни, откъдето тя да изтече.
…Избягах, за да намеря своето щастие, но щастието не се намира, когато бягаш…Не е пълно, щом си избягал от себе си и си се прокраднал в нечий чужд дом, за да го извадиш оттам. То не е твоето, щом си бягал, за да го намериш. И мъката от това, че трябва да го пуснеш да си иде, и споменът за това колко хубаво е било в онези откраднати мигове не са достатъчно силни, за да ти помогнат да забравиш, че си избягал, за да го имаш.”
В “Дом” Камелия Кучер говори още за приятелството и за любовта, които компенсираха поне частично липсите в живота на Франсоа. Още не съм сигурна дали той наистина се е влюбил така силно като ученик, или по-скоро е видял в една млада жена пристан, който да го приюти и да не му позволи да потъне изцяло в морето от мрачни мисли. Фатима беше убежище, беше спасение, но и урок. Софи беше мечта, която най-после е намерила своето лице. Радвам се, че Франсоа запазва част от живота си личен и недостъпен за любопитните читателски очи, защото така подсилва идеята, че е открил онази голяма любов, която човек пази и крие като съкровище.
Един град не може да ти е дом. Домът ти е там, където ти казват довиждане, когато си тръгваш. А това значи, че ще ти кажат и здравей, когато се върнеш.”
Историята не подминава и темата за прошката, която е истинският ключ към свободата. Без да простиш на тези, които са те наранявали и подвеждали, не можеш да продължиш напред. Буксуваш в кал от разочарвания, лъжи и съжаление. Разпознаваш единствено тъгата и самотата и не искаш да отвориш очи за истинското щастие. А то може да се окаже, че ти е под носа, но не си го оценил.
“Дом” е книга, към която ще се привържете. Ще искате да я опознаете, както познавате кътчетата и ъглите на родното място. Франсоа ще бъде ваш водач, съветник и приятел и съм сигурна, че толкова ще обикнете историята му, че ще ви се прииска да ви я беше разказал лично, у дома.
