“В светлината на утрото” от Анес Мартен-Люган ми е първият роман от тази авторка, но със сигурност няма да е последен. Книгата се оказа изключително приятно и увлекателно четиво, което дори не усетих кога успя да ме омагьоса. Бързам да споделя впечатленията си за нея.
“В светлината на утрото”:
- Автор: Анес Мартне-Люган
- Жанр: Съвременна проза, Дамска проза, романтика
- Страници: 344
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 2
- Издателство: Ера
Ортанс е на 39-години и животът й като че ли е в някакъв застой. От три години има връзка с чаровния Емерик, която би била съвършена, ако той не беше женен и не я държеше в абсолютна тайна, така че двамата да се радват на откраднати моменти през седмицата. Ортанс работи като учителка по балет, но и в школата партньорите й виждат, че сърцето и ума й са другаде. И с всеки изминал ден тя все по-силно усеща липсата на родителите си. Животът на Ортанс излиза извън релси и тогава съдбата нанася още един тежък удар. Докато се възстановява от преживяното, Ортанс се връща в родния си дом и може би там ще намери отговорите, от които се нуждае, за да продължи напред.
“В светлината на утрото” те засмуква някак неусетно и постепенно, може би защото на читателя е предоставена възможност първо да опознае героинята, да се сближи с нея, да прояви съчувствие, когато става свидетел на трудните й моменти, но и дори малко да й се ядоса на слабосттите.
Да, понякога болката беше спасителна, в нея имаше нещо хубаво. Най-после се чувствах жива. Бях готова.”
Ортанс е изправена на кръстопът – тя трябва да реши дали изцяло да изгуби себе си в една връзка, която е без перспективи и без бъдеще, или да се опита да събере останалите парченца и да вкара живота си в ред. Хареса ми идеята за двата вида любов – идеализираната и истинската. Първата те обича егоистично – тя умее само да краде от щастието на другия, храни се от усмивките и от силата му, изгражда една съвършена фантазия, която се пропуква при първите трудности. Втората не е придружена от толкова фанфари – тя обича тихо, но всеотдайно. Любов, която те крепи, когато имаш нужда от опора, и която е готова да изслуша всичките ти истории, независимо колко болка носят те.
Да си призная, бях с впечатлението, че ще чета романтична история за две сродни души, които се намират, а се оказа, че държах в ръцете си книга за една жена, която използва предизвикателствата на съдбата, за да открие обратно пътя към себе си и към щастието. Едва тогава тя бе готова да посрещне и любовта. И тук се появява тайнственият, мрачен и мълчалив Елиас – объркан и самотен мъж, който се е озовал на същия кръстопът като нея. Много харесах колко плаха и предпазлива беше любовта им – като нежно докосване върху изстрадалите им сърца. Самата Ортанс е много интересен образ, който сигурно ще предизвика противоречиви мнения, но от нейно име ще ви помоля да сте търпеливи, защото тя има сериозно израстване в романа. За моя изненада нито веднъж не я осъдих за постъпките й, а някак успявах да я разбера.
– Страх ме е, Ортанс. Страх ме е от онова, което ни се стоварва на главата.
– Мен също, но мисля, че повече ме е страх да не се размина с него.”
Чрез образите на Ортанс и Елиас книгата поставя интересен казус – дали грешките ни оформят като личности, или по-скоро решенията ни след тях. Дали сме си взели поука, или сме станали слепи и глухи за горчивите истини. И в този ред на мисли, държа да споделя, че финалът беше съвършеният завършек на тази история, като ни припомня, че и в любовта човек не трябва да пренебрегва гласа на собствения си разум и на сърцето си.
Пленителна и деликатна, “В светлината на утрото” от Анес Мартен-Люган на издателство Ера е съвършената компания за съботния следобед. История, която ще ви трогне, но и може би ще ви вдъхнови. Защото изход винаги има, а болката ни напомня, че сме живи и още имаме избор.
