Емоционално-мазохистичен книгофил – читател, който обича да чете книги, за които знае, че ще му разкъсат сърцето. Ей това е диагнозата, която си поставих, докато четях “The Tattooist of Auschwitz” от Heather Morris, но пък книгата абсолютно си заслужаваше, затова не мога да не ви разкажа за нея.
“The Tattooist of Auschwitz”:
- Автор: Heather Morris
- Жанр: Исторически
- Страници: 275
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 1
Повече за сюжета на книгата четете в Media 365.
По ирония на съдбата “The Tattooist of Auschwitz” беше от книгите, които си купих, докато бях на почивка. Първоначално нямах никакво намерение за какъвто и да е контакт с нея и умишлено я избягвах, въпреки че стоеше на челно място по продажби в една от най-големите лондонски книжарници. Когато накрая мъжът ми ме попита дали съм я чела, не се стърпях, прегледах резюмето й и си я купих, при това с ясното съзнание, че ме очаква една тежка и трудна за четене и разказване история.
“The Tattooist of Auschwitz” е написана по действителни събития и ни среща с Лале Соколов, който е един от много отведени и затворени концлагеристи в Аушвиц, известен още като лагерът на смъртта. Съдбата обаче има други планове за него и той е сложен на поста помощник-татуист, а по-късно и главен татуист, и трябва да маркира всеки един от пристигналите на това чудовищно място. Да отнема имената им и да ги заменя с числа, с номер, който ще се впие завинаги в кожата им, но ще стигне и до съзнанието им, докато забравят, че може да има живот извън оградите на лагера. Но Лале е умен и изобретателен, има голямо сърце и не може да загърби чувството за вина, което го обзема всеки път, щом трябва да впие иглата в нечия непозната ръка, затова се възползва от късмета си и се опитва да помогне на който с каквото може.
В романа се казваше, че може да нямаш възможност да спасиш всички, но понякога и един стига. Може би заради тази негова жертвоготовност Лале е възнаграден и среща любовта именно на едно толкова мрачно и бездушно място каквото е Аушвиц. Да се влюбиш в Аушвиц е толкова приказно, колкото и трагично. Звучи невероятно сърцето ти да забие в синхрон с друго, когато наоколо толкова други спират да бият. Но ето, че за Лале и Гита това се случва и ако в очите на едни се отразява романтиката на тяхната връзка, то те двамата знаят колко често страхът и тревогата крадат от любовта им. Вече не се бориш само за собствения си живот – вече мечтаеш да има живот и за двамата, или поне за другия.
“The Tattooist of Auschwitz” не е от най-тежките книги, които съм чела за Втората световна война, а дори напротив – сред толкова смърт и несправедливост някъде успяваше да се съхрани онази искрица надежда, която крепи оцелелите в лагера. Историята не беше като шамар, от който да те заболи, да се разплачеш и след известно време да забравиш за случката. По-скоро беше като тихо стенание, което те белязва – разказ за болката, за загубата, за обездушаването, за обезличаването, за ужасите, които човек не може да си представи и в най-грозните си кошмари. И тогава се пита в задачата, защо четем? Отговарям – за да не забравим! Имената на хора като Лале трябва да бъдат споменавани и спомняни, а не само на онези, които са си играели с живота на мнозина, защото тези като него са доказателство, че човешкият дух може да се съхрани и да оцелее.
“The Tattooist of Auschwitz” от Heather Morris е завладяващ роман, който дълго ще помните. Роман за истината, за вината, за срама, за любовта, за саможертвата, за приятелството, за надеждата. Роман за оцелелите.
