Вино, любов, история – трите основни теми, на които се опира книгата “Бургундските дневници” от Ан Ма. Имайки предвид, че е февруари, мисля, че няма по-подходящо време от сегашното, за да се потопите в атмосферата на Бургундия – магична, тайнствена и красива.
“Бургундските дневници”:
- Автор: Ан Ма
- Жанр: Драма, исторически, романтика
- Страници: 279
- Година на издаване: януари 2018 в България
- Гледни точки: 2 водещи
- Издателство: Ера
Преди десет години Кейт оставя зад гърба си Франция, безгрижието от студентството и пламенната любов, а взема със себе си единствено мечтата си да бъде сомелиер. Макар да е пораснала и променена, Кейт знае, че има грешки, които не можеш да поправиш, и раздели, които не можеш да преживееш. Днес обаче Кейт отново е в родния дом на майка си в Бургундия, за да натрупа повече опит за предстоящия изпит, който ще й даде титлата “майстор на виното”. Дните на младата жена минават в опознаване на бургундските вина и разчистване на избата в имението, пълна с ненужни вещи и стари спомени, скрила зад прашните тухли вход към тайна винарска изба и една забравена история за мистериозно момиче, живяло по време на войната. Елен е дъщеря на един от собствениците на винени насаждения в Бургундия, отличничка в училище, грижовна сестра за доведените си братя вкъщи. Мечтите на момичето рухват, когато Втората световна война заразява и Франция – като болест, която убива всичко човешко в хората и изважда на показ най-грозните им черти. Как се променя животът на Елен и какво я свързва с Кейт?
Решението да прочета една книга обикновено е продиктувано и повлияно от много фактори, но този, който винаги играе важна роля в крайния ми избор, е интуицията ми. Някак още като видях корицата на “Бургундските дневници” и прочетох резюмето на гърба, имах усещането, че ще си паснем с нея. Не сбърках – книгата беше интересна и мистериозна, комбинация между семейна драма, исторически роман и нотки романтика (във Франция сме все пак!). “Бургундските дневници” от Ан Ма беше и книгата в тематичната кутия на Gembox за февруари – “Вино и любов”.
‘Бургундските дневници” е завладяващ роман за любовта, която прощава; за семейството, което оцелява; за тайните, които ни плашат; за истините, които ни ужасяват, но са ни необходими, за да продължим напред; за бъдещето, което може да променим, за разлика от миналото, което ни преследва. И за виното – за неповторимия му вкус, за магията, която крие, за труда, усилията и мечтите на своите последователи. Не мога да кажа, че съм впечатлена стилово от романа, но историята компенсираше и беше достатъчен мотиватор да не спирам да чета.
Осъзнах, че затворът и дори смъртта не ме плашат толкова много, колкото чувството, че душата ми загнива.”
Това, което ми хареса в книгата, беше балансът между двете сюжетни линии – едната, която се развиваше в наши дни, и тази от времето на Втората световна война. Първо, и двете бяха еднакво интересни. В историята на Кейт ме вълнуваше бъдещето й като майстор на виното, любовният й живот, преследван от стари спомени, възобновената й връзка с Бургундия и желанието й да опознае семейството си. Втората сюжетна линия беше посветена на Франция по време на войната. Войната, която толерира лицемерите, егоистите, завистливите и дребни души, които оцеляват като паразити, изсмуквайки надеждата и силите от доблестните и сърцатите. Много харесах и двете главни героини, но няма да крия, че към Елен Шарпен развих по-силни симпатии, затова нейните преживявания ми въздействаха повече. Елен трябваше ежедневно да презъзмогва ролята на беззащитно момиче, от която злобната й мащеха се опитваше да се възползва, за да се превърне в един от онези герои от войната, които не са се прочули с големи подвизи, а с малки, но изключително значими победи.
Сетих се за думите на Роз, когато правехме медния сулфат в колибата. Беше се пошегувала, че от мед правим злато – все едно сме алхимици. А не беше ли войната алхимичен процес – тя непрестанно ни променяше и подлагаше на изпитания, докато не покажем истинските си души.”
Другото, което ми допадна в “Бургундските дневници”, беше начинът, по който героите говореха за виното. Като че ли то беше третият главен герой и служеше за връзка между минало и настояще. За повечето хора хубавото вино идва от магазина, но всъщност пътят му до нас е много по-дълъг и сложен. Истината е, че любимото вино, на което се наслаждаваме и сме свикнали да приемаме за даденост, е резулат от усилията на много хора, от мечтите и надеждите им, от вложения не само финансов, но и емоционален капитал на производителите. Като прибавим разказите за апетитната френска кухня, за отношението на французите към храната и семейството, бих казала, че “Бургундските дневници” от Ан Ма беше като наръчник за красотата на семплия живот, лишен от суета и напрежение.
Природата не знаеше умора. Раждане, живот, смърт. И трите бяха тук, в лозята.”
Така че, ако обичате Франция, почитатели сте на виното, вълнувате се от дълбоко пазени семейни тайни, но искате и малко романтика през месеца на любовта, ами какво да ви кажа – “Бургундските дневници” отговаря на всички тези изисквания!
