Винаги съм казвала, че на всяка книга й идва моментът. “Думи в тъмносиньо” излезе миналата година, но аз умишлено я отлагах. Първо ми се видя странна, после чух само добри отзиви за нея и реших, може би е просто различна и нестандартна, но след като я прочетох се убедих, че е специална. “Думи в тъмносиньо” е една прекрасна книга, в която любовта е само една малка част от историята!
“Думи в тъмносиньо”:
- Автор: Кат Кроули
- Жанр: Романтика, YA
- Страници: 340
- Година на издаване: 2017
- Гледни точки: множество
- Издателство: Orange Books
“Думи в тъмносиньо” от Кат Кроули разказва историята на Рейчъл и Хенри. Двамата са най-добри приятели откакто се помнят, но с времето тя е развила по-дълбоки чувства към него. Той обаче мечтае за връзка с друго момиче, без да подозира за разбитото сърце на най-добрата си приятелка. Семейството на Рейчъл се мести в друг град и макар да са обещали, че ще си пишат, Рейчъл и Хенри се отдалечават. Три години по-късно Рейчъл е преживяла тежка загуба, заради която е изпаднала в депресия. Тя е изпратена обратно при леля си и сега ще трябва да работи в книжарницата, която семейството на Хенри държи. Той тъкмо се е разделил с половинката си Ейми, но въпреки личната си драма е решил да научи защо най-добрата му приятелка е спряла да му пише писма, защо го е забравила, защо се връща променена, какво крие от него и могат ли отново да станат близки. Дали Рейчъл е склонна да даде още един шанс на приятелството им? Но освен за Рейчъл и Хенри, четем в “Думи в тъмносиньо” четем също за съдбата на малката книжарница, където има кът за употребявани книги, в които посетителите могат да пишат записки или дори цели писма. Какви ли послания се крият между редовете на известни и не толкова популярни истории?
“Думи в тъмносиньо” от Кат Кроули започна като класическа тийн история за една несподелена любов, но също както пеперудата се нуждае от време и търпение, за да разпери красивите си крила, и тази книга постепенно се превърна в нещо много по-ценно. “Думи в тъмносиньо” ни говори за приятелството, любовта, за скръбта и нейните форми, за вярата в бъдещето, за силата на думите и най-вече – това е книга за всички, които обичат да четат!
Ние сме книгите, които четем, и нещата, които обичаме!”
Много неща ми допаднаха в историята на Кат Кроули (това е първата ми книга от авторката, но обмислям да разгледам и другите й заглавия). Голяма рядкост е да намериш книга, която е написана за всички четящи. Толкова много сюжети из библиотеките по света, а като че ли тези, които наистина разбират какво значи да си запален читател, да живееш в света на литературата, да оценяваш всяка дума, написана от автора, и да откриваш в нея неговото послание – тези книги са рядка и ценна находка. “Думи в тъмносиньо” изобилства от препратки към други истории – някои от тях популярни, други не чак толкова. Чрез героите си и дискусиите им на някои от въпросните заглавия ни се припомня, че всеки читател тълкува и чувства по различен начин книгата. Но най-важното послание е, че думите имат значение! Че това не са безразборно и необмислено надраскани фрази. Те имат цел, носят идеи, крият тайни, капсулират чувства и емоции, които понякога не може да изразим с действията си.
Темата за библиофилията обаче остава на заден план пред историята на Рейчъл и Хенри. Много пъти се ядосвах на героя му, че не виждаше какво съкровище има в лицето на Рейчъл. Да намериш човек, който те обича не защото си перфектен за него, а въпреки несъвършенствата ти; да ти е приятел и довереник; да споделяте общ поглед към бъдещето; да те е виждал и в най-добрите, и в най-лошите ти моменти, но да харесва да прекарва с теб и времето между тях; да те изненадва и променя, като те кара да бъдеш по-добър – това е любов!
– Не звучи особено научно – изтъквам.
– Ппнякога науката не стига – отговаря той. – Понякога имаме нужда от поезия.”
Образът на Рейчъл е много по-комплексен и може би затова я харесах повече. Чрез нея авторката коментира темата за смъртта и скръбта – как преживяваме загубата на близък човек, как да свикнем с мисълта, че повече няма да го видим, как да спрем да се чувстваме виновни за събития, върху които нямаме влияние. Наистина ли бъдещето ни е предопределено, или все пак имаме известен контрол върху съдбата? Може би скръбта ни служи като житейски урок, който ни учи не как да живеем без този, който сме обичали, а как да живеем със спомена за него, без да ни боли.
Предполагам, че никоя смърт не е същата като друга. Щеше да е ужасно, ако беше така.”
Но от всички изброени теми и герои в историята, трябва да ви предупредя, че може би писмата в книгите и второстепенните герои са тези, които ще ви разчувстват най-силно. Не искам да издавам повече, за да не развалям удоволствието от четенето.
“Думи в тъмносиньо” е книга за спомените от миналото и надеждите за бъдещето, но най-вече за чувствата в настоящето, а понякога те не се нуждаят от красиви жестове и велики дела. Нуждаят се единствено от смелостта да ги изречеш на глас!
