“Произход” – Дан Браун

Едно от най-обсъжданите заглавия за сезона и дори за 2017-та е именно “Произход” от Дан Браун. Петата книга от поредицата за Робърт Лангдън идва четири години след последния случай, в който името на симпатичния професор беше замесено, но пък чакането си заслужаваше. Какво ни поднесе Дан Браун с “Произход” и какви провокативни въпроси предизвика?

“Произход”:

• Автор: Дан Браун
• Жанр: Мистерия, Трилър
• Страници: 528
• Година на издаване: 2017
• Гледна точка: множество
• Издателство: БАРД

За да не ви развалям удоволствието от разплитането на мистерията, ще споделя съвсем бегло за сюжета на книгата. Едмънд Кърш е една от най-влиятелните личности на съвремието ни – милиардер, футурист, компютърен гений и учен, той си е спечелил славата благодарение на впечатляващите му постижения в сферата на технологиите и на безпогрешните прогнози, свързани с ключови за хората събития. Този път обаче Едмънд Кърш е надминал дори себе си, след като твърди, че е направил откритие, което да преобърне представите и вярата на хората, свързани с фундаменталните въпроси “Откъде сме тръгнали?” и “Накъде отиваме?”. Милиардерът има слабост към драматизацията, а самочувствие не му липсва, затова не е изненадващо, че предстои да направи разкритието си със специална презентация, представена пред избрана аудитория в музея Гугенхайм – Билбао (Испания). Като негов професор, приятел и съветник, Робърт Лангдън също е сред поканените. Напрежението около изявлението на Кърш е изключително високо – информацията може да промени завинаги човешката раса, повлиявайки не само в политически, но и в религиозен план, затова всички тръпнат в очакване да научат какво им е подготвил футуристът, известен с антирелигиозните си виждания. Презентацията обаче търпи неочакван обрат! Някой явно не иска откритието да получи отзвука, за който Едмънд Кърш се е подготовил. Именно професор Лангдън и директорката на Гугенхайм-Билбао Амбра Видал трябва да помогнат, за да стигне информацията до хората по света. А това става след разшифроване на серия от загадки, кодове и символи, свързани с модерното изкуство, вярата и теориите за възникването на човечеството, като междувременно двамата бегълци трябва да се пазят от враговете на Кърш. Но кои са те? Твърде много хора са замесени – от кралското семейство, от католическата църква, от охраната…Ще успее ли Робърт Лангдън да помогне на приятеля си и дали това, което ще научи, няма да го шокира и промени завинаги?

Ревю без спойлери!

Когато у нас се заговори за книгите на Дан Браун, бях още в гимназията. Спомням си, че веднъж учителката направи забележка на мой съученик, защото той не спираше да чете “Шифърът на Леонардо”. “- Съжалявам, просто не мога да спра да чета.” – й отговори той. Винаги съм обичал да чета, така че знам какво е една книга да те погълне, но тогава много му се учудих – какво толкова пишеше Дан Браун, че да не можеш 40 минути да изкараш без него. Години по-късно се поддадох на изкушението и прочетох “Ад”, а след него само за няколко дни изчетох и всички останали заглавия от Дан Браун. Меко казано станах една от фен клуба му. Бях нетърпелива за “Произход”, защото книгата ме спечели още с резюмето.

Верен на стила си, Дан Браун предлага на читателите вълнуващ трилър, пълен с мистерии и символи, които само ходеща енциклопедия като Робърт Лангдън може да разшифрова. Подобно на останалите си творби, и тук авторът пише завладяващо и с характерен почерк. Действието е динамично, напрегнато, с безброй въпросителни, а най-интересното е, че през цялото време имаш чувството, че си на косъм от разгадването на загадката, но всъщност отговорите ти се изплъзват в последния момент и не ти остава нищо друго, освен да продължиш да четеш. Определено Дан Браун знае не само как да привлече, но и как да задържи читателското внимание, предизвиквайки у мен противоречиви чувства. От една страна, бях спокойна, защото и в “Произход” той остава верен на себе си и до последно отлага кулминацията, сякаш основата на сюжетната линия сама по себе си е шифър и само той държи ключа за разшифроването му. От друга – не спираше да ме изненадва, защото страница след страница напрежението се натрупваше, изникваха нови факти и историята ставаше още по-заплетена.

Сюжетът наистина е много комплексен и нищо не е такова, каквото изглежда, така че всеки може да е виновен за драматичните събития, които намират отзвук в книгата. Има толкова много информация, свързана с наука, история, модерно изкуство, религия и философия, че на моменти се питах, има ли въобще някъде художествена измислица. Всичко звучи изключително реалистично и правдоподобно и затова ефектът на “Произход” е толкова силен. Както в другите книги с професор Лангдън, и тук целта на Дан Браун е да провокира читателя да разсъждава по въпроси, чиито отговори сме приели за неоспорими факти, но дали тълкуването им не зависи от изходната позиция и гледната точка?

Основната тема в “Произход” е свързана със зараждането на живота и на човечеството, както и с прогнози за тяхното бъдещо развитие. Откъде сме тръгнали и накъде отиваме бяха двата водещи въпроса, на които се подчиняваше сюжетното действие. И абстрахирайки се от митове, легенди, слухове и хипотези, накрая се предлагаха единствено научни факти, които трябваше да обяснят основни процеси във вселената. Естествено, информацията беше поднесена майсторски, така че книгата да не звучи като урок по някоя от точните науки.

Освен тази тема обаче имаше и много други, които се развиваха паралелно – за въприемането на различните религии и определенията им за Бог; за мирното съжителство между представителите на тези религии; за ролята на политиката в религията и обратното; за вярата и нейното въздействие върху човечеството; за безкрайните възможности на науката и техническия напредък, който наблюдаваме; за влиянието на медиите и социалните мрежи и конфликтите, породени от фалшиви новини; за идеята, че редът не съществува без хаоса, както и хаосът без него. Любопитното обаче е, че Дан Браун не държи да заемате страна по всеки от тези въпроси, налагайки едно водещо мнение, което да определи кое е правилно и грешно, а по-скоро ви мотивира да разсъждавате върху тях и да приемете, че всяко нещо може да бъде погледнато от различна перспектива.

Няма да ви лъжа, “Ад” все още си остава мой фаворит, когато става дума за книгите на Дан Браун (тук напрежението от липсата на отговори като че ли ми дойде една идея в повече). Но и “Произход” определено има много какво да предложи на читателите! Въздействаща, нестандартна, различна и провокативна, също както предишните книги от поредицата, в “Произход” има нещо, което никое друго заглавие на книжния пазар в момента не може да ви осигури.