“Трето царство” от Костадина Костова е епичен роман за първите години на Третото българско царство, за свободата на избора и цената на честта, за дълга към родината и този към самите нас. История за търсенето на любовта като пътуване, което ни помага да се вслушаме в собствените ни мечти и копнежи.
“Трето царство”:
- Автор: Костадина Костова
- Жанр: Исторически
- Страници: 608 стр.
- Година на издаване: 2023 г.
- Гледни точки: 4
- Главни герои: Страхил, Яница, Вера, Гавраил
- Издателство: Софтпрес
Годината е 1893 – време на съдбовни решения и кръстопътища, на драматични разделения и обещаващи съюзи. България е извоювала свободата си и се опитва да затвърди позициите си на модерна и просперираща страна на европейската политическа карта, докато се бори с вътрешните си колебания, продиктувани от управлението на Стамболов. Покрай амбициите на Фердинанд I да преобрази София, столицата се радва на бурен социален живот, в който ролите са внимателно разпределени. В най-висшите кръгове на обществото се нареждат приближените до царското семейство и онези, в чиито ръце лежи бъдещето на страната. И докато за едни е въпрос на чест да изпълняват дълга си към родината, други дебнат за лични облаги и планират внимателно всеки свой ход. Капитан Гавраил Врангелов от Лейбгвардейския конен ескадрон не обича пищните балове и не се впечатлява от разкоша на дворцовия живот, но присъствието му на такива събития идва с неговия ранг и дава възможност находчивата му съпруга да демонстрира своята грация и царствена осанка. Верен на принципите си, той вижда свободата и независимостта на България като избор, който изисква пълната му отдаденост и лоялност. Трезвомислието му е добродетел в гвардията, но в личен план е порок, който веднъж вече е коствал собственото му щастие. Вера Белянова се е завърнала в България с една цел – да се омъжи. Това очаква от нея семейството ѝ, което за няколко години в нейно отсъствие се е превърнало в една от най-уважаваните и заможни фамилии в столицата. Красотата и ерудицията ѝ предизвикват възхищението на всички в Двореца, но само един човек я познава без маската на възпитана придворна дама. Познава свободолюбивия ѝ дух, острия ѝ език и блясъка в очите, когато е изправена пред някое предизвикателство. Когато погледите на Вера и Гавраил се срещат, се открехва врата към миналото, която те отдавна са мислили за затворена. Връхлитат ги спомени за откраднати срещи сред аромата на овощни дървета, за небе, озарено от светулки, за любовни признания и неизпълними обещания. За втори път съдбата пресича пътищата им, но изборът отново не им принадлежи. Пораснали и помъдрели с годините, двамата вече знаят, че любовта може да има много лица. Понякога тя изкушава в сенките, друг път мълчаливо преглъща страховете си, а в някои случаи чака търпеливо да бъде преоткрита.
Искам да кажа толкова много неща за “Трето царство” от Костадина Костова, и в същото време не смея и вече дни наред си мълча. Казват, че понякога най-силните послания отекват в тишината. В моето безмълвие се отразява възхищението ми от един прекрасно написан роман, любовта ми към герои, които се надявам другите читатели също да обикнат, изумлението ми от мащабите на този труд, който авторката е положила, за да сглоби парченцата история от Третото българско царство и да ги съчетае с тези на собствената ѝ творба в съвършена мозайка. Съзерцавайки я отблизо, виждам колко внимателно Костадина Костова прелива нюансите на романтиката с тези на историческия жанр, за да пресъздаде до последния детайл една толкова жива, бурна и омагьосваща епоха. Епоха, в която безразличие е синоним на безличие.
Животът иска корени… Но когато плисъкът на вълните изпълваше нощта, когато луната тръгваше по сребърна пътека между тях, а звездите се пръсваха безбройни в бездната отгоре, Вера се питаше дали старият мъж не бе сгрешил. Животът искаше крила.
Костадина Костова ни връща във времето на Третото българско царство – времето на Фердинанд и Стамболов, за което, признавам си, не бях особено добре запозната (точно тези часове по история ми се губят). Самият период е изтъкан от противоречия, породени от политическата обстановка в страната, и в романа те се отразяват в делата и думите на героите, които търсят правилната посока толкова за България, колкото и за самите себе си. Именно техните вътрешни терзания и тълкувания на думи като чест, достойнство и дълг бяха сред нещата, които ме впечатлиха в книгата.
Тишината помежду им винаги бе говорила повече от всякакви думи. Цялата им история можеше да бъде написана от тишина.
Романът проследява съдбите на четирима души – Вера, Гавраил, Яница и Страхил. Четири нишки – толкова пъстри, ярки и различни, се преплитат, за да разкажат една история за многото лица на любовта. Веднъж я виждаме млада, наивна и прекършена от тежестта на отговорностите към семейството. Друг път се оглежда в пламъците на семейното огнище, което те посреща топло и винаги е готово да те приюти. Любовта гори, но понякога с нея изгаряш и ти самият, а светът ти се превръща в пепел. В тези различни нейни лица се оглеждат нашите главни герои. На пръв поглед образите в книгата са изключително контрастни – свободолюбието на Вера се изправя срещу сдържаността на Яница, принципността на Гавраил стои срещу по-импулсивния характер на Страхил. Но реално всеки от тях обича – дълбоко, истински, с цялата си душа и със същата отдаденост, с която застава и зад идеалите, в които вярва.
Любовта не е само мечти. Тя е семейство, дом, изпълнен дълг. Приятелство.
В “Трето царство” има удивителен баланс между исторически факти и чисто човешки драми и вълнения. И това прави книгата толкова увлекателна и приятна за четене въпреки солидния ѝ обем. Разбира се, за лекотата допринася и ефирността на изказа на Костадина Костова, дълбочината при диалозите и динамиката на сцените. Множество ретроспективни моменти ни връщат в ранните години на Вера и разказват за безгрижните разходки край Петербург. Друг път читателят пътува с царското семейство до Евксиноград или тича из прашните улици на стария Пловдив. Но винаги се връщаме към столицата като център на дворцовия и културния живот в страната. София според мен е петият герой в романа и като такъв е взела по нещо от останалите персонажи – има аристократичната осанка на Яница, но чарът на Вера, носи гордостта на Гавраил и горящото сърце на Страхил.
Доброто за хората невинаги се прави само от добри хора, нито пък лошото – само от лоши.
В началото казвах, че ми се ще да си мълча. За да не ви развалям удоволствието от четенето. А ето че сега не мога да спра да говоря за “Трето царство” от Костадина Костова. Истината е, че това не е просто роман, който се чете и после събира прах някъде в библиотеката. Читателят живее в него. И след финала иска да се върне пак там, из софийските улици със светещите фенери, в компанията на Вера, Яница, Гавраил и Страхил. Не е ли това най-хубавото на добрата книга – да я приемеш за свой дом?
