С книгите на Кристин Хана сме стари познайници. Харесах стила на писане на авторката още преди години, когато за пръв път прочетох “Славея”, и се радвам, че днес мога да споделя впечатления от друг неин изключителен роман – “Четирите вятъра”. Книгата е в топ 5 на най-добрите книги за 2021 г. според Amazon и е обявена за любима книга сред десетки издания от последователите на клуб Book of the Month, който редовно следя. Но и без всички похвали от медии и читатели вярвам, че всеки би се убедил колко въздействаща и емоционална е историята, разказана тук.
“Четирите вятъра”:
- Автор: Кристин Хана
- Жанр: Исторически
- Страници: 448 стр.
- Година на издаване: 2022 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои: Елса, Лореда, Антъни, семейство Мартинели,
- Издателство: Ибис
Тексас, 1921 г. След края на Първата световна война хората се радват на спокойни дни и изобилие, без да знаят, че на прага им се задава нова буря. Елса Уолкот е заклеймена от семейството си като жена, която вечно ще остане стара мома. Но съдбата ѝ изпраща Рейф Мартинели, с когото тя споделя няколко безценни мига – моменти, в които се чувства обичана и желан и в които бъдещето не изглежда толкова мрачно и сурово. Когато се разчува за тяхната връзка, всички са единодушни – репутацията и двамата е по-важна от плановете на младия мъж и от мнението на Елса. За добро или зло двамата стават семейство и Елса е приветствана в дома на Мартинели. 13 години по-късно всички те са изправени пред най-голямото изпитание, което съдбата може да им изпрати. Бедността и безработицата погубват хората, а наред с тях се вихрят и Прашните бури, които правят земята в Големите равнини неизползваема, а животът – непоносим. Въпреки усилията на местните да запазят домовете си, истината е, че постепенно фермите загиват, в това число и тази на семейство Мартинели. За пореден път Елса е изправена пред тежък избор. Този път трябва да решава дали да се бори за земята, която обича, или да замине за Калифорния в търсене на спасение и по-добро бъдеще за децата си.
“Четирите вятъра” от Кристин Хана е исторически роман, който залага на необичайна тема – икономическата криза в Америка през 30-те години, съчетана с природни катаклизми в някои щати. Става дума за сушата, която изсмуква плодородието от почвата и превръща земята в гробница на човешкия труд и надежда. Освен нея природният гняв се изсипва и под формата на прашни бури, които задушават местните жители и ги изправят пред тежката дилема – дали да изоставят домовете си, за да потърсят спасение другаде, или да продължат да се борят за фермите си. На този фон четем за изпитанията, през които преминава Елса – като майка и като жена. На нейните плещи лежи товарът на отговорността – за оцеляването на фермата, за здравето на семейството ѝ, за бъдещето на двете ѝ деца. И докато тя се опитва да устои на бурите, които рушат граденото с години, Елса води собствени битки срещу бурите, които със същия интензитет рушат брака ѝ и тестват вярата ѝ.
Тя затвори очи и позволи на една позната, дълго сдържана мечта да пристъпи на пръсти. Представяше си как живее някъде другаде. В своя собствена къща. Можеше да чуе детски смях. На нейните деца. Живот, а не просто съществуване.
“Четирите вятъра” е роман, който разобличава американската мечта и остро осъжда настъпилото разделение в обществото през онези години. Бедността се превръща в заразна болест, от която заможните бягат, а правителството дава обещания, които подхранват надеждите, но не пълнят с храна домовете на хората. Миграционните процеси затрудняват още повече и без това задъханата икономическа система, но най-вече се отразяват на връзката между хората, които като че ли остават глухи за нещастието на ближния. Трудът се обезценява и става ясно, че колкото и усилия да полагаш, за да изплуваш, животът пак намира начин да те натисне и потопи надолу. Но тези меланхолични нотки в”Четирите вятъра” са прекъснати от герои като Елса, които демонстрират завидна резистентност и воля да оцелеят и да намерят спасение. Тяхната сила и упование, че утрешният ден ще е по-добър, са разковничето, от което и другите черпят енергия.
Книгите съдържаха отговора на всеки въпрос.
Всъщност, колкото и тежка да е книгата, в нея човек намира много повече вдъхновение и емпатия, отколкото тъга. Отдавам го на факта, че Кристин Хана пречупва събитията през фокуса на майчинството. За Елса като родител няма друга опция освен да се надява, че рано или късно бурята ще утихне, и междувременно да прави всичко възможно, за да осигури бъдеще за дъщеря си Лореда и сина си Антъни. Това зрънце надежда тя предава и на тях – то е движещата сила, заради която продължават да вървят и която ги крепи дори когато целият им свят рухва и те трябва да напуснат дома си. С интерес следях динамиката в отношенията между майка и дъщеря (хареса ми, че са включени двете гледни точки), които често се противопоставяха една на друга, както и връзката на Елса с родителите на съпруга ѝ, които я дариха с повече обич, отколкото собствените ѝ майка и баща.
За това дете Елса щеше да се омъжи за човек, който не я обичаше, и да се присъедини към семейство, което не я искаше. Оттук насетне всеки избор в живота ѝ щеше да бъде взиман по този начин. За детето ѝ.”
“Четирите вятъра” е история, която разказва за проявите на кураж и саможертва, за любовта като богатство, неизмеримо с никое друго, за дома, но не във физическите му измерения, а като усещане, което човек изпитва, когато е с най-близките си. Освен всичко останало, романът говори за обречеността на брак, роден от обстоятелствата, а не от поривите на сърцето; за желанието на всеки човек, да се чувства обичан и ценен; за неочакваните приятелства, които се превръщат в опора в най-трудните мигове; за смисъла да отстояваш и да се бориш за това, в което вярваш.
Дори когато реколтата умираше и нивите пресъхваха, а кожите им прегаряха, животът продължаваше.”
Лиричният и красив стил на писане на Кристин Хана отличава книгата от други истории, които обичайно акцентират на емоцията. Комбинацията от реализма, отразен в описанията на прашните бури и съсипаните земи, и дълбочината на чувствата, които се наслагват с отделните герои и техните преживявания, превръщат “Четирите вятъра” в роман, който дълго се помни и оставя следа.
14 април бе наречен Черната неделя. Очевидно триста хиляди тона от горния слой на почвата в Големите равнини се бяха вдигнали във въздуха през онзи ден. Повече пръст, отколкото бе изкопана за направата на Панамския канал.”
“Четирите вятъра” е едно дълго пътуване из историята, която помни герои като Елса. Най-трудните моменти се превръщаха в ценен урок, който говори за любов и саможертва, за стремежа на една майка да опази децата си и да намери светлина дори когато над главата ѝ бушува буря.
П.С. В едно интервю Кристин Хана казва, че съчетанието “четирите вятъра” е метафора за живота и четирите посоки на света. Човек никога не знае откъде какво ще донесе поривът на вятъра – понякога е буря, друг път слънце.
П.С. 2 “Четирите вятъра” е книгата, която избрах да включа в книгопакет “Есен”.
