Определено романите за Втората световна война не са в топ 3 на предпочитаните книги за лятото. Те цялостно отстъпиха назад и е разбираемо – времената и без това са трудни, не е нужно да ги правим още по-тежки с такъв тип четива. Обаче и сред историческите романи има истории, които вдъхват надежда и кураж. Такива, които ти напомнят, че след дългата нощ изгрява слънце. “Жената със синята звезда” от Пам Дженоф е от тях и си струва да я прочетете.
“Жената със синята звезда”:
- Автор: Пам Дженоф
- Жанр: Исторически
- Страници:
- Година на издаване: 2022 г.
- Гледни точки: 2
- Главни герои:
- Издателство: Софтпрес
1942 г. Полша е под немска окупация и няма изгледи скоро да се освободи от нея. Хиляди човешки съдби са разбити, безброй семейства остават разделени, без да знаят какво се случва с техните близки. 18-годишната Сади Голт има късмета все още да е с нейните родители. Но щастието им е мимолетно и когато разбират, че заплахата идва, те тръгват да бягат от гетото на Краков. Успяват да намерят убежище в тунелите под града – там, където завторът придобива нови, още по-мрачни измерения, а безнадежността поглъща и последните късчета светлина. Ела Степанек е на същата възраст като Сади, но не ѝ се налага да се крие под земята. Благодарение на връзките на мащехата ѝ с германците, за нея войната не е въпрос на оцеляване, а труден период, който чака да отмине. Когато един ден забелязва страха в очите на непознато момиче, взиращо се в нея през процепа на шахтите от канализацията, Ева не може да отмине безучастно и нарушава обещанието си – да не се замесва в ситуации, които могат да ѝ навлекат проблеми. Така започва тяхното приятелство, което помага и на двете момичета да преживеят заедно моменти на болка и изпитания. Но пътят им става все по-тежък и труден и единствено силната воля за живо е способна да ги преведе отвъд мрака.
„Жената със синята звезда“ е първата книга, която излиза на български от Пам Дженоф. Почитателка съм на авторката, която пише основно исторически романи и ни среща с вдъхновяващи женски персонажи, носещи в сърцата си истината за едни жестоки времена. “Жената със синята звезда” следва тази линия и разказва трогателна история за едно приятелство, което се превръща в път към спасение и изкупление. Роман за войната, която променя хората и вади истинските им лица на показ, но и разказ за човечността, която намира начин да оцелее. Книга, която говори за емпатията и благородството, за необходимостта да не извръщаме поглед, когато ни стане неудобно от чуждата болка, а да проявим съчувствие и да подадем ръка.
Емоционална, драматична, еднакво обаятелна и увлекателна, но до известна степен и меланхолична, “Жената със синята звезда” разказва историята на две момичета, чиито пътища се пресичат. Съдбата ги изправя пред редица изпитания, тестващи тяхната вяра, съвест и воля, но те успяват да преодолеят трудностите, без да откъсват поглед от целта – да доживеят до следващия ден. И за Ева, и за Сади животът е арена, на която в непрекъснат двубой са страхът и доблестта, отчаянието и надеждата, инстинктът за самосъхранение и моралът. Докато доброто побеждава и те оцеляват, идеята, че краят на този кошмар наближава, не звучи толкова абсурдно. Но това не прави ударите по-леки или поносими.
За мен най-големият плюс на книгата е, че за разлика от повечето исторически романи за войната тази тук по-скоро обръща поглед навътре към човек, предизвиква го да дълбае в собствената си душа и да търси отговор на въпроса какво би направил той, ако бе на мястото на Ева или на Сади. Романът говори за добродетели и благородство, но без да търси еднозначен отговор кое е правилно и грешно, защото когато става въпрос за оцеляване, моралният компас не работи еднакво при всички. До голяма степен „Жената със синята звезда“ е роман за избора – какви искаме и какви можем да бъдем.
В основата на романа са двете героини – Ева и Сади. Макар при Сади обстоятелствата да бяха значително по-тежки, на мен Ева ми беше по-интересна като персонаж. Именно защото виждах градацията в нейния образ, проява на характер и защита на принципи, жертвоготовност и лоялност. Сади пък впечатлява с несломим дух – изумително е колко много удари е способно да понесе човешкото сърце и въпреки всичко да оцелее и да продължи да тупти.
В бележките в края на книгата Пам Дженоф пише, че “Жената със синята звезда” е вдъхновена от реални събития, което прави историята още по-въздействаща. История, която припомня, че светлината се крие във всеки от нас и винаги свети по-ярко, когато сме до хората, които обичаме.
