Честно казано, отдавна не се бях вълнувала толкова за книга, която да не е на някоя от любимите ми авторки. Миналата година пак лятото прочетох “How to Walk Away” и се влюбих в историята и в стила на писане на Катрин Сентър. Нямах търпение за следващата ми среща с нея и имах адски високи очаквания за “Сърцето не изгаря при пожар” – още не мога да преценя коя от двете истории ми харесва повече, но пък съм сигурна, че ставам все по-голяма фенка на Катрин Сентър.
“Сърцето не изгаря при пожар”:
- Автор: Катрин Сентър
- Жанр: Романтика, съвременна проза
- Страници: 320
- Година на издаване: 2021 г.
- Гледни точки: 1
- Издателство: Софтпрес
Ако повечето хора се паникьосват при извънредни ситуации, но Каси живее за тях – буквално и преносно. Като един от най-добрите пожарникари в Тексас тя се отличава значително от колегите си, но не само заради пола, а заради таланта й да се справя с най-невъзможните случаи, които никой друг не би поел. Каси е на крачка от нов професионален успех, когато се налага да започне отначало – този път в малко градче край Бостън, където трябва да се премести да живее, за да помогне на майка си, която има проблем със зрението. Най-големият недостатък (освен факта, че Каси и майка й почти не си говорят) е консервативното мислене на новите й колеги, които не приемат насериозно жена в униформа на пожарникар. Каси трябва за пореден път да докаже на какво е способна, а междувременно да опази и сърцето си от мъжа с красивите очи, който започва работа в пожарната в същия ден, в който и тя.
“Сърцето не изгаря при пожар” е книга, която дава вид на една доста обикновена и позната история, но всъщност колкото повече четеш, толкова повече потъваш в нея и усещането е просто прекрасно, защото е напълно различна от това, което си очаквал. Ако сте от тези, които харесват по-емоционални истории, но без излишния драматизъм и ненужна обстоятелственост , тогава с романа на Катрин Сентър сте на една честота. И тъй като колкото и да се опитвах да й намеря някакъв недостатък, за който да се захвана, истината е, че не бих променила нищо в нея, затова си съставих цял списък с неща, които харесах в книгата.
“Сърцето не изгаря при пожар” е многопластов роман, който коментира множество теми от различно естество. Започвам от най-очевадната – да бъдеш жена в един напълно мъжки свят; да се бориш с ежедневни предразсъдъци; да се налага да се доказваш непрекъснато, за да си спечелиш уважение и признание; да се научиш на търпение и да стискаш зъби при всяка трудност, за да убедиш всички, включително да си припомниш на теб самата, че си по-силна – физически и емоционално. Искрено съчувствах, но и едновременно с това се възхищавах на стоицизма на Каси, която беше отличен професионалист в работата си. А “Сърцето не изгаря при пожар” определено припомня колко сериозна, тежка и отговорна е работата на пожарникарите и тя далеч не се изчерпва само с гасенето на пожара. Бонус – всеки елемент от разказите на героите звучеше правдоподобно, защото авторката си е написала отлично домашното, а и съпругът й работи като доброволец, така че е имала възможност да черпи идеи и вдъхновение от първоизточника.
Да избереш да обичаш напук на всички хора, които те разочароват, изчезват и разбиват сърцето ти… Да знаеш колко е труден животът и да обичаш въпреки това… Не е слабост, а смелост.”
“Сърцето не изгаря при пожар” попада в категория Романтика, но разказва по малко по-необичаен начин любовната история на главните герои. Заради нещастни обстоятелства от миналото Каси се е осъдила на живот в уединение и изолация, но скоро научава, че дори любовта да не ти влиза в сметките, това няма никакво значение, защото тя не се съобразява с ничии планове и желания. Много харесах закачката, че щом изречеш на глас как нямаш нужда от любов, ти я амбицираш да те открие и да те опровергае. Връзката между Каси и Оуен беше много нежна и много специална, най-вече защото не беше натрапчива, сладникава, още по-малко пък идеална. Обожавах всеки момент, в който той виждаше каква силна и борбена жена има до себе си, без да се страхува за егото си.
– Не знам дали някога си била влюбена…
Поклатих глава.
– Но е страшна работа. Поглъща те изцяло. Не можеш да мислиш за нищо друго.”
Приближавам към нещата, които наистина отличават книгата от останалите на рафта в книжарницата. “Сърцето не изгаря при пожар” е история за прошката – за онази нейна магическа сила да освобождава душата от оковите на гнева, да ти открива поглед към бъдещето, без да се налага картината да е почернена от минали грешки и страхове, да внася хармония и спокойствие в един хаотичен свят, в който иначе човек е свикнал да живее. Макар и не в прав текст, авторката беше изградила диалог между по-малката Каси, чийто живот се променя завинаги след 16-тия й рожден ден, и Каси, която днес един от най-добрите пожарникари. Ако можехте да се върнете назад във времето и да дадете един съвет на по-младото ви Аз, какъв би бил той? За Каси със сигурност той ще е, че е по-силна, отколкото си мисли.
Невероятно е колко смел става човек, когато се чувства в безопасност.”
Завършвам списъка с прекрасните метафори за огъня и за пожара, които изникваха между страниците на книгата. За искрицата на надеждата; за пламъка от светлината, която истината хвърля; за огъня, който любовта разпалва в сърцата.
Животът в противопожарната служба се свежда до това да не си уязвим. Трябва да си жилав, силен и смел. Ако някой трябва да бъде спасен, спасяваш го. Ако нещо се е запалило, гасиш огъня. Страх те е? Няма значение. Имаш някакви чувства? На никой не му дреме. Вършиш си работата, и то си я вършиш добре – това е. Ако някой иска да се бори със сложни емоционални проблеми, да става психотерапевт или поет. Хората, които харесват простите неща, стават пожарникари.”
Много бих се радвала да видя “Сърцето не изгаря при пожар” от Катрин Сентър на български някой ден не толкова заради интересната история или заради главната героиня, колкото заради таланта на авторката да разказва увлекателно и въздействащо, с прости, но красиви думи за най-важния урок – никога да не се предаваш.
