Вал Макдърмид е добре позната авторка у нас покрай криминалната си поредица за инспектор Карен Пири. За мен обаче “Натюрморт” беше първата ми среща с нейната героиня и признавам – паснахме си отлично. Затова смело мога да заявя, че ще продължим да се срещаме, за да следя случаите в отдел “Студени досиета” и да се възхищавам на професионализма и проницателността на хората, които работят там.
“Натюрморт”:
- Автор: Вал Макдърмид
- Жанр: Криминален роман, трилър
- Страници: 480 стр.
- Година на издаване: 2021 г.
- Гледни точки: 3
- Издателство: Еднорог
В една студена сутрин екипажът на риболовна лодка открива тяло в морето. Полицията установява, че мъртвецът е бил главният заподозрян в разследване от преди повече от 10 години, когато важен държавен служител изчезва безследно. Днес Карен Пири отново отваря досието и се заема със случая, но скоро се оказва въвлечена в зловещ свят на предателства и мрачни тайни. Междувременно тя работи и по друг случай – в гараж в едно спокойно предградие стои каравана със скелет в нея. Трупът е стоял там поне няколко години, а от убиеца няма следи – това означава, че той се разхожда някъде спокойно и на свобода, и Карен възнамерява да поправи това. Докато работи по двата нови случая, тя започва да разплита сложна мрежа от лъжи, за които никой не е предполагал толкова години. Но лъжите и тайните, които започват да излизат на повърхността, могат да се окажат със смъртоносен заряд, защото някой е твърдо решен те да си останат такива завинаги.
“Натюрморт” е заплетен, многопластов, вълнуващ криминален роман, който печели читателите с добро писане и хитро изграден, непредсказуем сюжет. Това, че е поредна книга от поредица, по никакъв начин не ми попречи да се насладя на историята и да се сближа с героите и лесно се настроих на вълна разплитане на тежки престъпления. В отдел “Студени досиета” са свикнали да подценяват работата им, тъй като работят в различен времеви диапазон, но именно това ме заинтригува – фактът, че разследват убиийства, от които друг би вдигнал ръце, и дълбаят за улики там, където на колегите им не им е хрумнало да погледнат, и въпреки че техният труд никога не е приоритет, работят отдадено и усърдно. За да намерят мъртвите покой.
Всъщност в “Натюрморт” разследваме две независими едно от други престъпления. Говоря в множествено число, тъй като Вал Макдърмид определено се е постарала да ни накара да се чувстваме като част от екипа на Карен Пири. Единственото сходство между двата случая бе, че следите бяха оскъдни, а хипотезите за случилото се – безброй. Подсказки кой е убиецът и какви са били мотивите му липсваха, но пък непрекъснато изникваха факти, които носеха ценна информация за разследването и водеха към следващата следа.
Цялата история наистина наподобяваше на картина на художник – в началото Вал Макдърмид нанася основните щрихи (открит труп на жена в изоставен кемпер в гараж на наскоро починала жена и извадено тяло на удавен мъж в морето – брат на човек, който е изчезнал преди повече от 10 години). След това Карен Пири започва да попълва белите петна – от базовите цветове, определяйки посоката на разследването, до нюансите, които правят образа по-детайлен и конкретен (дребни подробности около епизодични лица, които водят до големи разкрития). Ръката ѝ е уверена и стабилна, докато “рисува”, затова не е изненадващо, че в края се получава абсолютен криминален шедьовър.
Хареса ми, че сюжетът бе динамичен – непрекъснато се променяше сцената (пътуваме до Франция, Ирландия и Шотландия), а фокусът се редуваше от едното местопрестъпления на другото, от едната жертва на следващата. Безспорно обаче най-хитро беше намесването на изкуството в сценария за извършеното убийство – измама, злоупотреба, фалшиви самоличности и подправени произведения са част от методите, които убиецът е ползвал, за да прикрие следите си. А мотивите всъщност са доста прозаични – желанието да бъдеш забелязан и оценен, да те уважават и да се отличиш.
Карен Пири определено е образ, който прави впечатление. Хареса ми, че има твърд, упорит и борбен характер – не се огъва лесно, не се страхува от предизвикателства, има изключителен нюх и наблюдателност, които ѝ печелят преднина пред останалите. Тя обича нещата да са под контрол – нейния. И рано или късно винаги намира отговорите, които търси.
А на Вал Макдърмид давам бонус точки, че за разлика от много други писатели, тя е взела под внимание характерните особености на времето, в което се развива сюжетното действие, и е включила опасния вирус от началото на 2020 г. като елемент в книгата си.
Накратко, независимо дали сте чели други книги за инспектор Карен Пири, или никога не сте чували за отдел “Студени досиета” в единбургската полиция, със сигурност ще оцените “Натюрморт” високо.
