“Глина” – Виктория Бешлийска

Толкова дълго чаках да дойде моментът, когато да мога да ви разкажа за “Глина”, а сега, когато най-после имам тази възможност, горя от вълнение и притеснение. Всеки читател знае, че най-трудно се говори за любимите книги. А за мен “Глина” е най-вече това – любима книга!

“Глина”:

• Автор: Виктория Бешлийска
• Жанр: Български роман
• Страници: 368 стр.
• Година на издаване: 2020 г.
• Гледни точки: множество
• Издателство: Софтпрес

В края на 17в. грънчарството е основният поминък на хората от село Бусинци, Трънско, а глината – тя е наследство, смисъл, живот. В една мразовита нощ жена на име Зевна намира подслон в изоставена колиба край селото. Зевна е силна жена – води се от вярата си и така намира правилната посока, а благодарение на знахарските си умения успява се договори със Смъртта чии невинни души да спаси и на кого да помогне. В онази първа нощ Зевна ражда дъщеря – Жара. Темпераментна, огнена, дива като цвете, тя пораства и запленява всички със слънчевата си усмивка и звънкия си смях, с дълбоките си очи, които те хипнотизират, и със силата, която излъчва. Омагьосва Боя – момчето, което не иска да следва стъпките на баща си. Омагьосва и Велико, който позволява на душата си да лети свободно единствено когато върти грънчарското колело. Хората живеели тихо и скромно в Бусинци, но все по-често се случвало да бъдат нападани от турските бейове. Тогава от селото решили да направят дар на султана с молба да въдвори ред в земите си, за да има мир за всички. Най-красивите бусински съдове и грънци били за него – такива, каквито никога не бил виждал. Млади и стари, майсторите се заловили за работа, но всички знаели, че Велико е най-талантливият от тях – само той можел да докосне глината така, че тя да му заговори. Сърцето на Велико вече горяло от любов и с този плам той се захванал с отговорната задача, без да подозира, че в този момент предрича съдбата на най-важния човек в живота му.

Едно време в училище имахме четене с разбиране, преразказ с елементи на разсъждение. На това ме учиха моите учителки – че историите, които откриваме между две корици, са храна за ума, и ме караха да вниквам между редовете. Аз обаче винаги съм била и много емоционален читател – разтваряйки една книга, отварям не само съзнанието, но и сърцето си за нея, а тя се сгушва в някое ъгълче. Още с първите страници “Глина” нахлу като вихър и завладя цялото ми внимание, а сърцето – то преливаше от любов към всяка дума и от онази специфична енергия, която историята на Жара носи и предава. “Глина” е роман, който не се задоволи с уютно ъгълче като други книги, които харесвам. Тя изпълва цялото пространство. Толкова голяма е “Глина”!

Глина в ръцете му, огън в сърцето му, дъх в гърдите му – това бе Жара за Велико. Све ѝ бе той, вече в едно дишаха.

Дебютният роман на Виктория Бешлийска не може да се опише с няколко изречения. Той не просто се чете, а се чувства и съпреживява. Този път разумът мълчи, а сърцето му разказва – за онази магия, която остава невидима за очите; за талантливите ръце на един майстор, който твори изкуството и му вдъхва живот; за вярата в онази велика сила, която чертае пътя на живота и решава в коя посока да вървим; за майчината обич – топла прегръдка, която иска да ни предпази от всичкото зло на света; за любовта – огнена стихия, която изгаря отвътре и дава ново начало за едни, а други превръща в пепел и ги оставя да се носят като прашинки във вечността; за богатството на българската култура, за традиции и обичаи от миналото, белязали бита, и за легендите, свързани с достойнствата и уникалността на Бусинската керамика.

Когато първата капка роса се плъзна по тънкото стъб­ло на лютичето и жадната земя я пое с благодарствен стон, сякаш чул това, Боя отвори очи. Сърцето му, току-що излязло от тихия ритъм на съня, прескочи нетърпе­ливо с няколко удара.”

“Глина” е книга, която не се побира в жанрови ограничения. В нея има история, мистика, любов, дълбока символика и автентичност на изказа, които не съм срещала в никой друг български роман, писан от съвременен автор. Виктория Бешлийска е изваяла до съвършенство всяка дума и фраза, така че с лекота завърта колелото на времето и ни връща в края на 17 век, когато дните на хората са имали друг ритъм, друг смисъл. Виждали ли сте как майстор работи с парче глина? Как четири елемента – земя, вода, въздух и огън, се отказват от своята независимост и се обединяват в името на сътворението? Как глината оживява, как нежно се огъва под пръстите, докато майсторът вае? Наистина е хипнотизиращо и точно такъв ефект има “Глина” – думите на Виктория Бешлийска омагьосват читателя и от късче минало пред нас се разгръща една незабравима, завладяваща, несравнима история.

Велико знаеше, че всяка твар, жива и нежива, оставя отпечатък с форма и цвят. Дори въздухът – момчето виждаше как той всеки ден с различна багра и под различна форма обгръща света.”

Красотата на изказа, метафорите и сравненията, архаичните български думи, начинът, по който Вики Бешлийска изгражда и развива образите си; по който разгръща историята и ни повежда на това пътуване назад към корените и към родното – толкова много неща ми харесаха в книгата, че е трудно да ги изброя наведнъж! Тук не деля героите на главни и второстепенни -всички чувствах близки и всички изиграха своята роля, но все пак три съдби се преплитат и завличат читателя във водовъртежа от емоции: Жара – темпераментна, силна, гореща като стихията, на която е кръстена; Боя – млад, наивен, плах; Велико, в чиито ръце глината оживява и увековечава таланта на майстора. “Глина” не е романтична книга, но е много чувствена и сетивна, пламенна и нежна и това прави историята още по-въздействаща и омагьосваща.

и се престори, че улавя Жара между палеца и показалеца си, сякаш беше малка фигурка. Изпъната между върха на пръстите му, тя из­глеждаше висока колкото кутре – оттогава Боя знаеше, че това е точната мярка на съвършенството и всеки ден зимата дялкаше по една дървена фигурка, висока точно толкова.”

И макар да мога да говоря дълго за всичко, което ме е впечатлило в този роман, ще завърша със следното: “Глина” от Виктория Бешлийска е моята книга на 2020 г. Толкова е просто. А обясненията са излишни, защото едва когато я прочетете, ще може да ме разберете и без думи.