Манал Ал-Шариф попада в списъка с най-влиятелните личности на списание “Тайм”. Тя е част от кампанията Women2Drive и се бори за правата на жените в Саудитска Арабия. “Да се осмелиш да шофираш” е нейната изповед за дългия път, който е извървяла, докато успее да си извоюва поне част от правата и свободата, с които ние сме свикнали да разполагаме ежедневно. Какво би било, ако бяхме на нейно място?
“Да се осмелиш да шофираш”:
- Автор: Манал Ал-Шариф
- Жанр: Биографичен
- Страници: 352
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 1
- Издателство: Вакон
Странно е как все по-често говорим за женската еманципация, за феминизма, за движения като #metoo, обаче имена като това на Манал Ал-Шариф се губят лесно в потока от информация и отстъпват звездния миг на някой с по-лъскави дрехи и по-добър PR екип. Четейки историята на Манал, се убеждавам колко много вдъхновяващи жени има по света, как всяка от тях води ежедневни битки със системата, със статуквото, с предразсъдъците, и колко е важно да им се даде трибуна, от която да споделят своя опит, защото това може да е първата или поредната стъпка към изграждането на едно по-толерантно и отворено общество в страни, където ролята на жената е все още твърде ограничена.
В Саудитска Арабия тормозът върху жени не е криминално деяние. Властите и преди всичко религиозната полиция винаги обвиняват жените. Те твърдят, че потърпевшата е била тормозена заради начина, по който изглежда, или начина, по който върви, или пък защото се е напарфюмирала. Така изкарват жената виновна.”
“Да се осмели да шофираш” е автобиографичен роман, нищо, че на мен на моменти ми звучеше като някаква антиутопия, която ми показа един свят, чиито (неписани) закони с лекота заличаваха десетилетия напредък, който хората са постигнали в социален план. Жената в Саудитска Арабия няма права, няма самоличност, няма глас и е изцяло зависима от благоволението на нейния настойник. Тя разполага единствено с куп задължения и още повече прегрешения, които има да изкупва. Грях е да мечтаеш да си нещо повече от майка и домакиня. Грях е да искаш да се развиваш и да разширяваш кръгозора си. Още по-голямо прегрешение е да противоречиш на мъжа си, поставяйки под въпрос неговото достойнство и компетентност. И ако в някои случаи религията беше причината да се налага този обществен модел, то в други тя беше просто оправдание, маска, зад която се криеше назадничавото мислене на хората, които се страхуват от прогреса. Образованието и прогресът уронват властта, а в страна, в която се управлява със сила и страх, това може да е голям проблем.
Моето лице е моята идентичност. Никой няма да ми го отнеме. Гордея се с лицето си. Ако лицето ми ви притеснява с нещо, не го гледайте. Обърнете собственото си лице настрани, откъснете погледа си от мен. Ако пък сте изпитали изкушение единствено гледайки лицето ми, това си е ваш проблем. Не ми казвайте, че трябва да се забуля. Не можете да ме накажете единствено защото вие не сте в състояние да се контролирате.”
Манал разказваше с уважение за културата и обичаите на своя народ, въпреки че отлично осъзнава колко несправедливи могат да са тамошните порядки към жените. Тя споделя за различните фази, през които е преминал животът й – за детството, което крие някои доста болезнени спомени; за девическото училище и налагането на фундаменталистката идеология; за крайния ислямизъм и осъзнаването, че убийството на невинни няма да помогне за налагането на исляма; за дискриминацията в професионален и в личен план. Разказът й не е лек – в него ставаше дума за малтретирането на жени (нещо нормално за едно семейство там), за наложената сегрегация (на обществени места, но и в домовете на хората), за пропагандата и манипулацията на информацията.
Манал обаче от малка е борбена и упорита и още преди да има възможността да замине на запад, разбира, че образованието и науката не водят до морален упадък, нито че интернет задължително ще открехне вратата на злото. Правото да шофира може да се приеме като метафора за всичко, което успява да си извоюва с него – уважение, свобода, самостоятелност.
“Да се осмелиш да шофираш” е книга, която ни припомня, че понякога се налага да нарушиш статуквото, да бъдеш революционер, да бъдеш първи и да дадеш пример, като покажеш, че нещо може да се промени. Задачата не е лека, особено за жена, при това в страна като Саудитска Арабия, но Манал Ал-Шариф се справя отлично и най-малкото, което може да направим, е да я подкрепим, като прочетем нейната изповед.
