“Берлинска любовна песен” от Сара Матиас е от книгите, които те стискат за гърлото, давят те в емоцията, която извира от страниците им. Няма да увъртам – това беше една от най-силните истории, които съм чела.
“Берлинска любовна песен”:
- Автор: Сара Матиас
- Жанр: Исторически роман, YA
- Страници: 440
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 2
- Издателство: Orange Books
Макс се запознава с Лили, артистка на трапец от пътуващ цирк, когато е на 14 години. Срещата им е кратка, но остава траен отпечатък в съзнанието им и никой от тях не я забравя. Три години по-късно съдбата отново ги събира и този път те успяват да се опознаят, да затвърдят приятелството си и дори да се влюбят. Макс е омагьосан от Лили, от номадския живот на циганите, от приказките, които си предават от уста на уста. Да, Лили е циганка, и колкото и Макс да е готов да се бори за нея и да се надява, че злото ще ги подмине, някаква част в него осъзнава, че настъпилата война рано или късно ще му я отнеме. Какво ще се случи тогава с неговото сърце?
Много я чаках тази книги и много се вълнувах за нея. Трудно се чете, защото е болезнен разказ, носещ белезите на един период от историята, към който не обичаме да се връщаме. Намирам Сара Матиас за изключителен автор, който пише въздействащо, силно, а думите й те пронизват в сърцето като стрели. Пише също така красиво и изразително и успява да предаде умело всяка емоция – както красотата и тръпката на влюбването, така и безнадеждността и тъгата на едно мрачно време, каквото е това на Втората световна война. Романът е разделен на части, всяка от които представлява стъпало към грандиозната кулминация в края, към финалното и вероятно най-силно изпълнение на нашата артистка на трапец – Лили.
Ако не можеш да получиш каквото ти харесва, харесвай каквото имаш”
“Берлинска любовна песен” е многопластов роман – колкото повече четеш, толкова повече послания, идеи и истини откриваш в него. На пръв поглед дава вид на още една история за забранена любов, разцъфнала през войната, но всъщност това е книга, която действа отрезвяващо и пречи на хората да забравят. Не им позволява да изтрият от паметта си спомените за зверствата, безчовечността и жестокостта, на които някои са били способни, нито им разрешава да пренебрегват фактите и да пропуснат да отбележат, че тогавашният геноцид не е бил само срещу евреи. “Берлинска любовна песен” е роман за пропагандата и манипулацията – в него авторката показва детайлна картина как болните амбиции на един човек са заразили умовете на хората. Малко са били тези, които са останали имунизирани срещу манията на Хитлер, но сред тях е и нашият главен герой, Макс.
Знаеш ли какво си мисля аз?…Третият райх е като ярко боядисана въртележка. В началото беше красива и ние всички се натоварихме. После започва да се движи все по-бързо, докато главата ти не се завърти. Озърташ се отчаяно наоколо за някого, който да я спре, и най-накрая осъзнаваш потресаващата истина. Операторът на въртележката се е побъркал!”
Въпреки че войната заема ключово място в романа, “Берлинска любовна песен” не се фокусира единствено върху нея и именно това я прави толкова интересно и увлекателно четиво. Първото, което ни вълнува, е разбира се връзката между Макс, който е германец, и Лили, която циганка. Бъдещето им е обречено – ако режимът не застане на пътя им, то моралните разбирания и порядки на времето ще заключат чувствата им в клетка и ще захвърлят ключа. Но това не ги спира да се насладят и да изживеят кратките моменти на щастие, които изпитват, когато сърцата им се сливат в едно.
За пръв път бях влюбена и никой друг в историята на света не се беше чувствал така преди.”
Другото по-любопитно в книгата е погледът, който ни дава върху културата на циганите – за номадския им начин на живот и възгледите им за света, за песните и приказките им, които са предавани от поколения, за нормите, обичаите и йерархията в едно такова семейство. А всичко това е вплетено в образа на цирка, който контрастира ярко на фона на установеното военно положение. Под шатрата поне за миг войната спира – остават само артистите с техните номера и фокуси, само усмивките и въодушевлението на публиката, еуфорията от изпълненията на манежа, свободата на духа.
-Как още успяваш да се смееш?
-Майка твърди, че отчаянието е заболяване и да живееш всеки ден, е лекът. Държа се за тази мисъл.”
Предполагам се досещате, че мога още доста да говоря за историята на Лили и Макс. Ще завърша с това, че ако трябваше да определя каква е песента в “Берлинска любовна песен” от Сара Матиас, бих казала, че е някаква комбинация между елегия и балада – тъжна, скръбна, но все пак романтична, мелодична и красива. Песен, която се помни.
Клоуните ни показват огледало на живота. Няма радост без скръб, смях без сълзи, триумф без трагедия. Все пак няма как да претендираме за родство с артистите, ходещи по въже, или с майсторите на трапеца. Уменията и смелостта им надхвърлят най-дръзките ни мечти. Клоуните обаче са друга работа. Ако ни стига куражът, бихме могли да научим това-онова от тях. Да поемаме ударите и все пак да не бъдем сразявани. Да бъдем стъпкани и независимо от това да се изправим за финалния поклон.”
