“Споделеният апартамент” – Бет О’Лиъри

Обикновено в любовния жанр авторите имат навика да изпадат в крайности – историите са или крайно драматични и емоционални, или пък твърде захаросани и лековати. Трудно се намира златната среда, при която книгата да предлага интересен сюжет, който да събуди романтичните чувства, да бъде добре написана, да те забавлява и разсмива, без да звучи клиширано, но и да поддържа интригата и интереса живи. Шапки долу за Бет О’Лиъри, защото тя се е справила отлично със задачата!

“Споделеният апартамент”:

• Автор: Бет О’Лиъри
• Жанр: Романтика
• Страници: 388
• Година на издаване: 2019
• Гледни точки: 2
• Издателство: Ибис

Тифи Мур трябва да си намери апартамент в Лондон веднага. Проблемът – няма много пари, които да инвестира в търсенето или наемането на подходящото място. Затова накрая приема офертата от шантавата обява, която предлага да споделя апартамент (и едно легло) със съквартирант, с когото никога няма да се засичат вкъщи. Звучи перфектно – нисък наем, добра локация и отсъствието на човека, с когото си принуден да делиш една стая. Леон Туоми има нужда от пари, за да помогне на брат си, и след като не може да изкара повече от работата си като хоспис, поне ще използва апартамента си, за да дели наема с някого. Тифи и Леон не планират да се сближават, но малките бележки, които си оставят, и дребните жестове, с които си помагат, скъсяват дистанцията помежду им. Макар и да не се виждали, между тях се заражда специална връзка. Какво би станало, ако най-после се срещнат на живо?

Прочети откъс от книгата

“Споделеният апартамент” е като рецепта за добър любовен роман – има си двойка симпатични образи, които не може да не харесаш, преплетени сюжетни линии, които вълнуват еднакво силно, гарнирана е с много приятно чувство за хумор и значителна доза оригиналност за разкош. Беше истинско удоволствие да я чета, защото едновременно успяваше да ме трогне до сълзи и да ме разсмее, а най-ценното е, че след като я затвориш, у теб остава онова сладко чувство, че си завършил чудесна книга.

Първото, което ще ви направи впечатление, е начинът, по който е изградена връзката между Леон и Тифи. През половината време двамата наистина не са се срещали, а общуват чрез бележки, които оставят из апартамента. С малко думи те успяват да се опознаят не само като съквартиранти, но и като личности. Личеше си, че Леон е по-затворен и сериозен, лоялен към близките си и отговорен в работата си, а Тифи беше от онези позитивни героини, които обикваш веднага. Обожавах шегите и сарказма й, шантавите й навици и още по-странните притежания. За човек с толкова слънчево излъчване обаче и тя е преживяла значителна драма в живота си, която ни се разкрива постепенно.

Харесваше ми да следя прогреса в отношенията им – как се сближаваха, споделяха повече, свикваха с присъствието на другия, а когато се срещнаха, химията се пренесе от хартия по въздух. Голям плюс на романа е, че както Тифи, така и Леон си имаха лични истории, които също привличат читателския интерес. Неговата се въртеше около брат му Ричи, работата му в хоспис и грижите, които полага за пациентите, и около връзката му с жена, която очевидно не го разбира и иска да го промени, за да й бъде по-удобен партньор в живота. Тифи също имаше проблемно любовно минало, драми и ангажименти в работата и шепа приятели, които й помагаха в трудни моменти.

Баща ми обича да казва, че “животът никога не е прост”. Това е един от любимите му афоризми. В действителност мисля, че греши. Животът често е прост, но човек не забелязва, докато не стане неприятно сложен, като например никога не се чувстваме благодарни, когато не се разболеем, или никога не оценяваме чекмеджето с чорапогащници, докато някой не се скъса и се окаже, че нямаме резервен.”

Колкото повече четем, толкова по-добра представа придобиваме за нашите герои – те стават ярки, цветни, плътни образи, от които не можеш да откъснеш очи. Бележките им оставяха едно специално усещане за близост и интимност, което асоциирам единствено с добре написан епистоларен роман.  А най-хубавото е, че авторката беше успяла да предаде отлично онова гъделичкащо чувство, които човек изпитва, когато се влюбва.

Какво да ви кажа, “Споделеният апартамент” от Бет О’Лиъри за мен наистина е идеалната компания – за празници, почивни дни, отпуски и ваканции, на път за работата или за четене вечер. Когато и да посегнете към тази книга, няма да сбъркате!