Когато първия път четох книга от Сара Джио (става въпрос за “Пролетен сняг”), бях докосната от начина, по който тя борави с думите, от таланта й да разказва с такава нежност история, която може да е толкова болезнена. Нямах съмнения, че искам да прочета “Винаги”, с която се убедих, че и при книгите първите впечатления не лъжат.
“Винаги”:
- Автор: Сара Джио
- Жанр: Романтика, Дамска проза
- Страници: 320
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 1
- Издателство: Хермес
Кайли се радва на успешна кариера като журналист и на любовта на перфектния мъж. Една вечер, на излизане от ресторанта, тя среща Кейд – човекът, който преди 10 години е разбил сърцето й и си е тръгнал от живота й без обяснения. Мъжът срещу нея обаче се оказва напълно непознат – бездомен, изгубен и объркан, той не помни нищо от миналото си, включително Кайли. Тя решава да му помогне, защото е убедена, че талантливият и харизматичен Кейд, който познава, е някъде там и че вероятно нещо се е случило с него, за да изпадне в това състояние. Докато Кайли разплита мистерията около Кейд, тя се оплита в собствените си чувства, разкъсвана между любовта към двама мъже.
Втората ми книга от Сара Джио потвърждава предположението ми от първата – че тя е автор, който умее да разказва увлекателни и затрогващи истории по красив и докосващ начин, да отключва чисто човешки емоции като състрадание и емпатия и чрез думите си да ни насърчава да бъдем по-добри хора. “Винаги” дава вид на любовен роман и до някаква степен отговаря на жанровите характеристики, но ако вникнете между редовете, той повдига по-дълбоки и философски въпроси, като изправя читателя пред избор, редом с главната героиня Кайли. От една страна, “Винаги” е история за любовта, която получава втори шанс, но от друга, това е разказ за хората с голямо сърце – тези, които не обръщат гръб на чуждото нещастие, а подават ръка; които не подминават падналия духом, а му предлагат опора.
Животът ни е низ от преобръщания с главата надолу. Понякога сме горе, понякога долу, и всичко това се повтаря. Плашещо е и жестоко, но това означава, че сме живи.”
Първото, което ме привлече в романа, беше необичайната ситуация, в която е изпаднала Кайли – щастливо сгодена, тя среща предишната си любов на улицата, като бездомник, който не помни нищо от миналото си. Сара Джио ни въвлича в един любовен триъгълник, в който като че ли виновни няма, а всички са станали жертва на обстоятелствата и на капризите на съдбата. Едновременно се ядосвах, но и съчувствах на главната героиня, която е имала късмета да срещне два пъти любовта и нещастието първия път да бъде ограбена от нея. Някои биха казали, че е изправена пред тежкия избор дали да остане с настоящия си годеник, или да се върне при предишната си половинка, но мисля, че от самото начало сърцето й беше взело решение. Харесваше ми, че авторката негласно поставяше въпрос към читателя, какво би направил той, ако беше на мястото на Кайли. Допадна ми също, че ни даде възможност да надникнем в миналото, което Кайли и Кейд са споделяли, но и да погледнем в настоящето, в което двамата още не са открили своето място.
Той ми принадлежеше и аз му принадлежах. А ако някой ме попита колко дълго щях да го обичам, отговорът би бил: “Докато съществуват звездите в небето и докато има песъчинки в морето”. Винаги.”
“Винаги” е роман не само за любовта, но също за състраданието, добрината и благородството. Той подхваща темата за бездомните хора и отношението на обществото към тях – за пренебрежението, с което се отнасят едни, отвращението, с което ги гледат други, и неразбирането, което се чете в очите на трети. Сара Джио апелира за по-толерантен и добронамерен подход към скитащите по улицата. Тя припомня, че под отблъскващия вид, мръсните дрехи и странното поведение може да се крие една изгубена човешка душа, която се нужда е от помощ. Дали ако го нямаше личния фактор, Кайли щеше да помогне на Кейд, това и тя не знае, но едно е сигурно – макар да не можем да спасим всички бездомни от улицата, то поне да се отнасяме с тях като с хора, а не като с призраци.
“Винаги” е емоционална и красива история за любовта и доброто. Със сигурност някои ще я намерят за твърде алтруистична, но пък ми се иска да вярвам, че по света има повече хора като Кайли. Най-лесно е да обърнем гръб и да си тръгнем – понякога се нуждаем от напомняне, че разполагаме и с опцията да останем.
