“Огън на леда” – Мариана Запата

“Огън на леда” от Мариана Запата е от онези книги, за които си мислиш, че знаеш всичко, а всъщност накрая те учат на толкова много и ти стават любими по ред причини. Авторката бяга от клишето и рискува, като пречупва уж познат сюжет (не знам дали сте гледали “Кънки с остър връх”) и го превръща в завладяваща и вдъхновяваща история за големите победи в живота, за любовта като най-големия трофей, който може да отнесем вкъщи, за чувството да изкачиш върха – в личен и в професионален план.

“Огън на леда”:

• Автор: Мариана Запата
• Жанр: Романтика
• Страници: 428
• Година на издаване: 2019
• Гледни точки: 1
• Издателство: Ибис

Джасмин е на 26 години – професионална състезателка по фигурно пързаляне, която е прекарала по-голямата част от живота си на ледената пързалка в безкрайна борба да изиграе съчетанието, което да й донесе титла. Но колкото и труд да полага, победата винаги й се изплъзва. Времето напредва и като че ли краят на кариерата на Джасмин плашещо приближава. Докато не получава предложение, което й гарантира, че ще покори върха, защото ще има най-добрия партньор до себе си. По ирония на съдбата обаче това е същият човек, който тя не може да понася – арогантният, самонадеян, обожаван от всички Иван Луков. Двамата трябва да се научат как да изключват хапливите коментари и заяждания на леда, ако иска да спечелят златния медал. И в тези моменти, когато си позволяват да свалят гарда, се виждат в друга светлина. Залогът е голям и място за грешки няма – дали ще успеят?

“Огън на леда” е книга за отдаденост и страст, за огъня, който гори в нас, когато правим нещо, което обичаме! Книга, която ни припомня, че трябва да вярваме в собствените си сили и възможности и да се борим за мечтите си; че щастието не идва даром, а е резултат от много труд и усилия. Романтична история, в която любовта приема различни измерения – виждаме я в очите на сродната ни душа, в загрижения поглед на родителите, които искат най-доброто за детето си, в отражението в огледалото, когато вършиш това, за което имаш талант и призвание.

Не исках някой да ме потупва по бузата и да ми казва, че всичко ще се оправи. Исках този мъж, когото не можех да разигравам, който никога нямаше да ми позволи да се откажа, и имах чувството, че никога няма да се откаже от мен. Никога. Дори да крещя, дори да ритам, дори ако му кажа да върви по дяволите. Това беше моят партньор. Той беше повече от партньор. Той беше другата ми половина.”

“Огън на леда” е по-различен любовен роман. Първо, в сюжетен план ни предлага един по-интересен и оригинален фон – ледената площадка, на която героите ни прекарват безброй часове в тренировки. Като малка задължително бях залепена пред телевизора, когато излъчваха състезанията по фигурно пързаляне. Грацията, с която спортистите се движеха по леда, както и ефектните и красиви костюми ми действаха хипнотизиращо. Но само един спортист знае колко часове упражнения и колко синини по тялото му е коствало, за да демонстрира това съвършенство, което виждаха детските ми очи. Джасмин е този спортист – този, който мечтае за златния медал; който дава максимума от себе си, защото не може по-малко; който пада и се изправя. Джасмин е вдъхновение и пример за всеки от нас, който някога е свеждал глава и си е мислил да се откаже, защото в нейния речник тази дума просто липсва.

Човек е такъв, какъвто е, и или живееш така, че да се опитваш да угаждаш на другите, или не.”

Другото по-различно в “Огън на леда” е свързано с изграждането на връзката между главните герои. Да достигнеш кулминацията в отношенията между Джасмин и Иван е най-сладкото мъчение, на което един читател на любовни романи може да се подложи. Мариана Запата натрупва химията и сексуалното напрежение между тях бавно и поетапно. За сметка на това тя гради стабилни основи, от които се нуждае всяка връзка – доверие, приятелство, разбиране, уважение. Искрено се забавлявах, когато Джасмин и Иван се караха като малки деца, но и обожавах моментите, когато си пазеха гърба, подкрепяха се и си помагаха. Когато въпреки различията си, на леда те ставаха едно цяло. Признавам, че понякога тя ми идваше прекалено твърдоглава, но пък донякъде там й е чарът. Той обаче е от героите, които успяват да те омагьосат още от началото.

Обичам те толкова много, че прекарвам цял ден с теб и пак не ми е достатъчно”

“Огън на леда” от Мариана Запата е книга, която ни учи, че във всеки един аспект от живота трябва винаги да се целим високо. Изкачването може да е трудно, да ни коства усилия, пот, сълзи, но пък гледката от върха, особено ако е споделена с правилния човек, е невероятна!