Ако говорим за майсторско писане, според мен авторите на книги, които успяват да ни разсмеят, са истинските отличници. Представете си колко е трудно да заразиш историите си с чувство за хумор, без да звучиш клиширано или плоско, и как се бориш не просто за една лека усмивка на лицето на читателя, а за истински, неподправен, невъздържан смях. Та в този ред на мисли, споделям 6 заглавия, които със сигурност ще ви разсмеят.
“Дневникът на един (татко) звероукротител” – Калоян Явашев
Ако ме питат коя е най-забавната книга, която някога съм чела, “Дневникът на един (татко) звероукротител” от Калоян Явашев моментално заема първото място. Дни след като я прочетох, се сещах за разни комични истории, които ме разсмиваха до сълзи. Най-хубавото е, че Калоян Явашев не се опитва насила да бъде оригинален или забавен – той просто си е такъв, затова чувството му за хумор е толкова ценно, а книгата – така искрена. “Дневникът на един (татко) звероукротител” е за всички, които всеки ден се сблъскват с предизвикателството да бъдеш родител, както и за тези, на които те първа предстои да им се разбият фантазиите за живота с деца.
“Нещата, които синът ми трябва да знае за света” – Фредрик Бакман
Още един татко, който е решил да сподели опита си на родител и да ни разкаже за житейските уроци, които иска да преподаде на сина си, но и за тези, които сам е научил. “Нещата, които синът ми трябва да знае за света” е по-различна от останалите книги на Фредрик Бакман главно заради по-разчупения стил и самоиронията, но тя също носи неподправения почерк на автора, който успява покрай шегите да вмъкне и някои наистина стойностни теми, свързани с възпитанието на децата. Най-важното, което трябва да запомним, е това, че перфектни родители няма, но това не означава, че не може да се опитаме да бъдем добри родители.
Да отглеждаш деца, много отношения е като да караш трактор в стъкларски магазин. С гипсирани крака. И свалена пред очите шапка. Пиян.“
“Луди богаташи” – Кевин Куан
Свежа, оригинална, различна и много забавна – “Луди богаташи” от Кевин Куан. Наистина много се забавлявах с тази книга, която от една страна иронизира поведението на богаташките семейства от Азия, като акцентира върху интригите, лицемерието и снобарското отношение, от друга – успява да покаже, че блясъкът е само привиден. Богатството и луксът може да се отразяват добре на банковата сметка, но когато става за любов, приятели и семейство, парите не струват. Чакам от издателство Егмонт да ме зарадват с втората книга от поредицата.
“Игра на омраза” – Сали Торн
Ако сте почитатели на любовните романи, но ви се чете нещо по-весело, тогава горещо препоръчвам “Игра на омраза” от Сали Торн. На пръв поглед авторката разказва една добре позната история – как мъж и жена, колеги в работата, привидно се мразят, но вътрешно са омагьосани един от друг. Въпросът е как е разказано – Сали Торн има заразително чувство за хумор и с удоволствие четях за номерата, които Луси и Джошуа си правеха. Разбира се, любовта побеждава, но докато прекрачат границата между нея и омразата падна голям смях.
“Влиза един човек в книжарницата” – Колектив
Не подминавайте тази малка, симпатична книжка, защото тя е един от най-добрите книжни смехотерапевти, които може да намерите. Работата в книжарница може да те срещне с много интересни хора, но освен това ще те сблъска с алогични въпроси, със странни изказвания, шантави коментари и още по-щури умозаключения. Всеки книжар заслужава благодарности и уважение не само защото е на разположение за книжните ни прищявки, но и защото успява да запази самообладание и да не ни се изсмее в лицето, когато му зададем поредното смахнато питане за деня. А фактът, че в книгата има истински истории, а не просто такива, които приличат на вицове, я прави още по-забавна.
– Клиент: Нещо ново на Джейн Остин имате ли?
– Книжар: От 200 години нищо ново не е писала жената…
“Egomaniac” – Vi Keeland
Vi Keeland е от чуждестранните автори, които винаги успяват да ме разсмеят, но за съжаление още не е издавана у нас. Пише в романтичния жанр, но заменя сладникавите или драматичните сюжети, с такива, които те карат да се смееш с глас и отстрани да те питат какво толкова четеш. Тайната при нея е, че героите са естествени и неподправени – каквото им е на сърцето, това им е на устата (нищо, че понякога това им пречи на добрата дипломация и професионалното отношение). Трудно ми беше да избера само една книга от авторката, която да препоръчам, но накрая се спрях на “Egomaniac” – при нея брачен консултант и адвокат по бракоразводни дела трябва да делят един офис.
Книгите могат да ни трогват, да ни вдъхновяват, да ни размечтават, да ни поучават, но не забравяйте, че те могат и да ни забавляват. А смехът е здраве! Усмихвайте се повече и честит Ден на шегата!
