Корицата на “Луди богаташи” ме преследваше от известно време. Не знам дали сте наясно, но “Crazy Rich Asians’, както всъщност е оригиналното заглавие, е абсолютен бестселър и феномен, затова редица книжни блогъри споделиха мнение за книгата. Отворих книгата с любопитство, завърших я в еуфория. Ето моето мнение за “Луди богаташи” от Кевин Куан.
“Луди богаташи”:
- Автор: Кевин Куан
- Жанр: Съвременна проза
- Страници: 496
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: множество
- Издателство: Анишър (Егмонт)
Ник и Рейчъл живеят в Ню Йорк и имат връзка вече 2 години. Макар да не обсъждат темата за брак, отношенията са им доста сериозни, затова когато Ник предлага на половинката си да я заведе в родната му страна, Сингапур, и да я запознае с голямото си семейство по време на сватбата на най-добрия му приятел и негов братовчед, Рейчъл логично приема. Има една малка подробност – семейството на Ник е богато, безумно богато. Освен това е част от родословното дърво на още по-големи богаташи, за които частните самолети са като таксита, а баловете и коктейлите – семейни вечеринки. Кръгът е затворен и единствените нови членове, които биха били допускати, трябва да заверят “членството си” с няколко милиарда в банковата сметка. Как Рейчъл ще се впише сред тях, може ли любовта им с Ник да издържи на натиска и за колко пари всъщност става дума?
Обикновено, когато се вдигне много шум около някаква книга или пък филм, винаги съм предпазлива, когато реша от първо лице да проверя за какво става дума. Основната причина – имам високи очаквания, които ако не се оправдаят, се разочаровам. Нямах такъв проблем с “Луди богаташи” от Кевин Куан, защото още от първите страници разбрах, че историята ще ми стане любима. След няколкото тежки исторически романа, които четох напоследък, имах нужда от книга, която е свежа, различна, оригинална, забавна. Книга, която да ме омагьоса и която да не искам да оставя. “Луди богаташи” се припозна в описанието.
Сега, нека не бъдем лицемери и да си го признаем честно – колкото и да обичаме драматичните и тежки истории, в които героите се справят с всякакви трудности, от време на време имаме нужда да четем за лукс, пари, висша мода и друг тип драма. Затова “Дяволът носи Прада” стана феномен, затова и “Клюкарката” е сериал, който и до днес хората гледат. Затова Кари Брадшоу е една от най-обичаните героини в киното и литературата. Не може да сте ходили на екскурзия и да не сте се сблъскали с групичка шумни китайци, чиито ръце са пълни с торби на Louis Vuitton, Prada, Gucci и още куп други марки, и да не сте се запитали – как тези хора имат пари и как живеят в действителност. Кевин Куан ви кани на лична среща именно с такава група.
Уловката – използвайки историята на членовете на три богаташки семейства в Азия, авторът иронизира живота на богатите, като акцентира върху интригите, двуличието и снобарството, които владеят тяхното микрообщество. В своите очи те се виждат като изискани, специални и привилегировани, а всъщност са шумни, груби, невъзпитани и бих казала доста завистливи (очевидно дори да имаш милиарди, пак гледаш в чуждото канче). Разбира се, конците се дърпат от няколко жени, които възползвайки се от богатството на половинките си и от наследени титли, решават да изолират всеки, който се опитва да проникне в затворения им кръг.
И тук идва щипката нормалност, от която историята се нуждае, в лицето на Рейчъл Чу – обикновено момиче, което знае какво е да работиш, за да постигаш целите си; какво означава да водиш приличен живот и да изпитваш удовлетворение от него; човек, който цени парите и ги използва за нещо смислено. Именно заради Рейчъл, която толкова контрастира на фона на останалите герои, книгата не е поредният чиклит, който да събира прах в библиотеката, а е урок – пълните с милиони банкови сметки не могат да скрият комплексите на хората, не лекуват самотата и не маскират пукнатините в разбитото сърце.
При толкова много герои със сигурност ще откриете такива, които да ви станат любими. Аз определено станах фен на Ник и Рейчъл и следвах развието на любовната нишка, но имаше и други образи, които ме впечатлиха с остроумие и добрина. Ако се притеснявате, че множеството гледни точки ще ви развали удоволствието от четенето, бъдете спокойни – това е една от причините книгата да е толкова забавна, а и след двайстата страница вече сте се запознали с най-важните герои, които трябва да запомните.
Мога още дълго да говоря за “Луди богаташи”, но ще спра до тук. Книгата е част от трилогия и наистина ме остави жадна за още, но ще ви успокоя, че финалът не е изцяло отворен. Сигурно е обаче, че тези 496 страници няма да са ви достатъчни и ще чакате с нетърпение да се върнете в света на тези луди богаташи, колкото и откачен да е той.
