Не се стърпях и преди да започна книгата, приготвих лимоновия сладкиш с маково семе. Дали от суеверие, или от интуиция, но си повтарях, че ако сладкишът се получи, значи и с книгата ще си паснем. Сладкишът стана много вкусен, а историята е от онези, които заживяват в сърцето ми.
“Лимонов сладкиш с маково семе”:
- Автор: Кристина Кампос
- Жанр: Съвременна проза
- Страници:
- Година на издаване: 2019
- Гледни точки: 2 основни
- Издателство: Хермес
Марина и Анна са сестри, които не са се виждали от 14 години. Макар да не са се карали, те са тръгнали по различен път и непримиримостта на едната не отговаря на пасивността на другата. Сега обаче съдбата отново ги събира – непозната за тях жена е починала и им е оставила наследство своята пекарна и етажа над нея. Марина се връща на остров Майорка, за да научи повече за мистериозната дама, а през това време търси и отговорите на въпроси, които дълго време е отлагала. Анна се заразява от борбеността на сестра си и решава, че е дошъл моментът да постави себе си на първо място. Как ще се развие животът на двете сестри и коя е жената, която е оставила цялото си наследство на тях?
Пиша ревюто на “Лимонов сладкиш с маково семе” минути след като приключих с книгата. Обикновено изчаквам емоцията малко да ме отпусне, за да имам по-трезва преценка, но този път съм абсолютно убедена, че и сега, и след дни мнението ми ще е същото – книгата е прекрасна! Много откровена, много топла, достатъчно емоционална, за да ме просълзи или усмихне на няколко пъти, така че да ме питат вкъщи какво толкова чета.
Признавам, че я започнах леко предубедено. Първо посегнах към нея заради заглавието и включената рецепта, нямах кой знае какви очаквания. В началото (първите 20-30 страници) ми вървеше малко тромаво, но после така ме увлече, че не успях да я оставя, докато не стигнах финала. Кристина Кампос умее да разказва увлекателно и заразително – успява да те свърже с образите, да те накара да ги почувстваш близки, да се развълнуваш от техните лични истории и да закопнееш да ги видиш в хармония със себе си. Чрез своите герои авторката говори за много теми – за сестринството, за онази специална връзка, която има само между две сестри; за майчинството, за сложните отношения между майка и дъщеря, за необходимостта да се опознаят отвъд тези свои роли, като личности със собствени амбиции и мечти; за любовта, за парите, за самотата, за брака, за дома като място и като усещане.
Прави ми впечатление, че Кристина Кампос успява да балансира доста противоречиви чувства. Вълнението от новото начало, щастието, когато си сред хора, които обичаш, меланхолията, когато си сам в собствения си дом, усещането, че си изгубен, когато не знаеш истината за себе си.
Образите на главните героини Марина и Анна са много различни, затова подозирам, че ако харесате или съчувствате на едната, то ще се ядосвате на другата. Възхищавах се на Марина заради професията й и заради отдадеността й на една благородна кауза, за нейното упорство, за чувството й за справедливост, за смелостта да потърси истината. Анна беше по-слабата от двете, твърде страхлива и неуверена, донякъде защото беше избрала неправилния човек до себе си. Понякога й се дразнех, друг път ми ставаше тъжно за нея, но често пъти се опитвах да я разбера, защото вярвам, че много жени са в нейната позиция. Чрез нейния образ Кристина Кампос ни напомня, че човек трябва да се бори преди всичко за себе си и колкото и да е всеотдаен, да остане поне малко егоист, за да не пренебрегват нуждите му – да бъде обичан и закрилян.
Още дълго мога да говоря за “Лимонов сладкиш с маково семе” – това е история, която е едновременно интересна като сюжет, но има и закодирано послание. Вероятно често ще си я разгръщам отново и отново, най-малкото за да опитам останалите вкусни рецепти, с чието ухание са пропити страниците на книгата.
